Протокол № 86 от 21.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. Пловдив, 21.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Радка Д. Чолакова

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора А. Ат. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600070 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

Жалбоподателят (искано лице) Ж. И. И. лично и с адв. В. Д., който в момента представя пълномощно.

В съдебната зала се явява и адв. Ж. П. – служебен защитник на исканото лице И., назначена в първата инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Исканото лице И.: Да се гледа делото днес, като днес пред вас в производството ще ме защитава адв. Д., когото упълномощих.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, като с оглед представеното от адв. Д. пълномощно, служебният защитник – адв. Ж. П., следва да бъде освободена от съдебната зала.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адвокат Ж. П. бе освободена от съдебната зала.

Докладва се делото.

1

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. Д.: Поддържаме жалбата, подадена от служебния защитник - адв.

П.. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото, поради което молим за ход по същество.

Исканото лице И.: Не възразявам този състав да разгледа делото за мярката ми за неотклонение. Нямам искания за доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава и доказателства

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, депозирана пред вас, срещу определението на Пловдивския окръжен съд, която считам за основателна и поддържам частично по някакви съображения. Имам предвид следното: В настоящия случай дори тази полека мярка за неотклонение също се явява твърде тежка, предвид производството, в което се намираме. Едва ли не в случая той тръгва да изтърпява наказание с тази мярка за процесуална принуда.

Искам да обърна внимание на едно грубо, съществено процесуално нарушение, извършено от окръжния прокурор, който е внесъл искането. От там се е тръгнало в погрешна посока. Може би въобще не е следвало да се вземе тази мярка за неотклонение. Видно от искането, въпросната заповед за задържане и арест е постъпила с основание по шенгенската информационна система ШИС. Всички се запознахме с въпросното искане и един от важните реквизити на закона, който се изисква, е да има превод.

Значи, пред вас няма превод, а нещо като превод. Забележете, правата му са да обжалва, което е недопустимо. Съгласно чл. 40, ал. 3 окръжният прокурор още тогава е имал задължение, не право, да информира изпращащата страна за липсата на превод, като изиска и определи срок, в който да бъде представен такъв. Забележете, изречение второ на тази ал. 3 казва какво се случва с лицето, ако не бъде представено. Считам, че точно това съществено процесуално нарушение е извършено и то се вижда от 2 самото протоколно определение, което вие ревизирате. Прокурорът е видял този проблем, вижда се от протоколното определение. Защо не е изпълнено изискването, защо не е пуснато лицето, не знаем. Всичко това можем да съчетаем с цялостното поведение на лицето. Още от самото задържане не е създал никакви пречки, постоянно е съдействал, в момента е с „домашен арест“, трябва да се яви и се явява. Вижте електроннната му справка за съдимост. Имал е пререкания от времето, когато е бил млад, направил е някаква глупост, вече е реабилитиран и е с чисто съдебно минало, няма противообществени прояви и считам, че всичко това води до извода, че нито има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Това е за настоящето производство.

Другото производство, което е за обсъждане дали ще се преведе или не, е насрочено за днес след обед. Затова тук не коментирам другите основания. Нито давността е предмет, нито нещо друго, така че считам, че жалбата е основателна и лицето следва да бъде с по-лека мярка за неотклонение, трябва да бъде пуснато заради това процесуално нарушение.

Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.

Исканото лице Ж. И. И. : Поддържам казаното от адвоката ми. Сега се занимавам с трениране на деца. Имаме спортна зала.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд, което се атакува пред вас.

Прави се довод относно превода на ЕЗА, а от нея стават ясни всички обстоятелства, които е необходимо да са ясни по закон. Няма съмнение, че се касае за едно и също лице – исканото и привлеченото, което е пред вас.

ЕЗА е издадена от компетентен орган на държава от Европейския съюз, а именно Главен прокурор при Апелативен съд – Т.. Налице са основанията, както и съдът е посочил, за наличие на минали осъждания, за това, че е наложено наказание, което е редуцирано с помилване, останали са неизтърпяни една година и един месец и затова съдът не е уважил искането на прокуратурата за задържане под стража, а е постановил по-леката мярка „домашен арест“, която към настоящия момент считам, че е адекватна.

Както посочи колегата, защото го има в жалбата, ще взема отношение и аз във връзка с давността. Можем да коментираме давността от деянието от 2003 г., но следва категорично да отнесем това деяние и давността по чл.

3

81 НК, а не по чл. 80 от НК която е към 2016 г., когато е постановен съдебният акт. Наказанието е адекватно на това, което се предвижда и по нашия закон. От 2016 г. досега такава давност не е изтекла – 10 години относителна и 15 години абсолютна. В тази насока моля да потвърдите определението на ПОС.

Адв. Д. /реплика/: По отношение давността, която засегна прокурора – категорично е прав, че в настоящия случай следва да се изследва приложението на чл. 81 от НК. Проблемът обаче тук е друг и пак идва от превода, в който виждате, че има посочени някакви решения от 2008 г. Как да разберем кога е помилван, как е помилван и как се смята срока, но това, както казах, са проблеми по същество и затова не ги коментирам.

Съдът даде последна дума на исканото лице.

Исканото лице Ж. И. И. : Поддържам това, което каза адвокатът ми.

Моля съда за по-лека мярка за неотклонение, за да мога да си водя детски групи, защото в момента всичко е спряло. Не зная дали ще бъда екстрадиран или не и и съответно мога ли да продължа да водя групите.

След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:

НПК.

Производството е по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, вр. 64, ал. 8 от С протоколно определение № 277 от 15.02.2023 г. по ЧНД № 339/2023 г., на основание чл. 43 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 от НПК, Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на Окръжна прокуратура – Пловдив за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо исканото лице Ж. И. И. във връзка с обезпечаване на явяването му в производството по издадена спрямо него Европейска заповед за арест от съдебните власти на Р.

И. – Главен прокурор при Апелативен съд - Т. , вместо което е взел спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест“ , която да се изпълнява на адрес в гр. П., ул. П. Т. № ******, която да се контролира от началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят И., който чрез своя защитник – адв. Ж.

П. от АК – Пловдив, го е обжалвал в законоустановения срок с искане да бъде отменен и се постанови друг, с който спрямо него да се вземе още по-лека 4 мярка за неотклонение. Излагат се доводи, че определението на окръжния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че от изложените с неточен превод в заповедта обстоятелства, не може да се направи категоричен извод, че не е изтекла погасителната давност за изпълнение на наложените на И. наказания за престъпления извършени преди 20 или 15 години. В тази връзка, докато се уточнят тези обстоятелства, няма опасност от неговото укриване или извършване на друго престъпление, като би могла да изпълни целите и най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Затова се иска отмяната на определението и вземането на най-леката мярка за неотклонение.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага постановеното определение да се потвърди като обосновано и законосъобразно.

Исканото лице И. се явява лично и с адв. Ж. като заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения, като акцентират на това, че заповедта не е представена с надлежен превод, както и няма опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Затова молят да се отмени атакуваното определение и да се вземе най-лека мярка за неотклонение.

Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, проверявайки изцяло правилността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен съдебен състав възприема напълно преценката на окръжния съд, че ЕЗА отговаря на основните изисквания за форма и съдържание на разпоредбите на чл. 37 от ЗЕЕЗА.

Действително същата изхожда от компетентен орган в издаващата държава-членка на ЕС и съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, характер, описание и правна квалификация на извършеното деяние, както и предвидено наказание.

Обосновано е и становището на първоинстанционния съд, че видно от представената ЕЗА от съдебните власти на Р. И., същата е издадена на 17.01.2023 г. от Главен прокурор при Апелативен съд – Т., Р. И., спрямо исканото лице Ж. И. И., във връзка с необходимостта от задържане и предаването му с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода – за 5 изтърпяване на оставащото му, наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец.

Посочено е, че се касае за постановен осъдителен съдебен акт – Решение № 3226/2014, № 2860/099 R.G., издадено на 25.06.2014г. от II наказателно отделение при Апелативен съд – Т. за извършени от И. две престъпления с правна квалификация от Италианския НК – чл. 110 и чл. 4 от Закон 75/1958 за подпомагане и експлоатация на проституция, утежнена от конкуренцията, за които му е наложено наказание в размер на 4 години и 1 месец, като същите съответстват на престъпления по чл. 155 и чл. 159а от Българския НК.

Съобразено е от окръжния съд, обстоятелството, че описаната в ЕЗА престъпна дейност, за която исканото лице е било осъдено, реално е извършена през различни периоди на 2003 г., същата е усложнена от към време, място, субекти и пострадали лица, както и са налице влошени характеристични данни от справката за съдимост за предходните осъждания, които сочат за една по-висока степен на опасност Ж. И. да се укрие или да извърши друго престъпление.