Решение № 261221 от 10.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 261221 Година 10.11.2020

Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав На тринадесети октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

13257 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. "Полет" № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез адв. П. П., против П.Р.С. ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на следната сума, както следва: 1 349,05 лв., от която 1 146,28 лв. извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и 202,77 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 5623/19 г., както и направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор за заем №***/06.03.2017 г. Размерът на предоставената в заем сума бил 1 300,00 лв. Предоставеният заем бил за срок от 5 месеца, като погасяването следвало да стане на 5 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 286,57 лв., с първа погасителна вноска 06.04.2017 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 06.08.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, била в размер на 1 432,85 лв.

Като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен Договор за гаранция от 06.03.2017 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 5 ежемесечни премии всяка от които на стойност 101,24 лв., което пък възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.

Към момента на подаване на заявлението в съда ответникът заплатил 286,57 лв. или 1 погасителна вноска към заемодателя и 303,43 лв. към ищеца по договор за гаранция или 3 месечна премии.

С уведомление от 11.03.2019 г. до ищеца „ЛАЙТ

КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активирал същата, като претендирал плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1 146,28 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод на сумата 1146,28 лв. на 13.03.19 г.).

Отделно от това ответникът им дължал и сумата от

202,77 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 06.03.2017 г.

Сумата 1 146,28 лв. претендирали на основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана гаранция /чл.

6 от тристранен договор за гаранция от 06.03.2017 г., приложен към делото/.

Тази сума представлявала задължението на ответника към третото за процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, което лице предоставило заем на ответника и същият не го е върнал. Сумата 202,77 лв. претендирали на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид плащането, което направили към заемателя и задължението на ответника към ищеца по договор за гаранция от 06.03.2017 г., общата претенция била за сумата от 1 349,05 лв.

На основание чл. 410 и сл. от ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 5623/19 по описа на районен съд Пловдив, XII гр.с-в за изплащане на претендираната от нас сума, ведно със законната лихва считано от момента на подаване на исковата молба и направените разноски в производството.

ОТВЕТНИКЪТ П.Р.С. не взема становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № *** от 06.03.2017 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и Г.М.А. и П.Р.С. като заематели.

По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателите сумата от 1 300,00 лева, а заемателите се задължава да върнат същата в на 5 месечни вноски, при седмична погасителна вноска в размер на 286,57 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите от 47,86 % и общ размер на всички плащания по договора 1 432,85 лева. Съобразно чл. 6 от сключения между Лайт Кредит ООД и ответниците договор за кредит била постигната договореност задължението на заемателя за заплащане на дължимите суми по договора да бъде обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване на договор за гаранция.

Представени са и Общи условия на договор за паричен заем, предоставян от Лайт Кредит ООД.

Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД,

ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“ и Г.М.А. и П.Р.С., в качеството им на „заематели“ бил сключен Договор от 06.03.2017 г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от 06.03.2017 г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците в техния пълен размер в продължение на шест седмици да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по заема. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят дължал да гаранта възнаграждение, както следва: 5 ежемесечни премии в размер на 101,24 лева, които се заплащали заедно със съответните седмични погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.

В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за гаранция. Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от гаранта.

Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.1.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.

По делото е представено

Уведомление за активиране на гаранция по чл.5 от тристрнния договор за гаранция от 06.03.2017 г. до „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********.

Представено е Платежно нареждане от 13.03.2019 г., с което в полза на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК ********* е преведена гаранция по договор № *** за сумата от 1 146,28 лева.

Прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.М., с което се установява, че от датата на отпускане на заема 06.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, в дружеството кредитор „Лайт Кредит“ ООД, са отразени извършени плащания от П.Р.С. за погасяване по процесния договор за заем в общ размер на 286,57 лева, с която сума е погасена договорна лихва 43,34 лева и част от главницата в размер на 243,23 лева. Твърди се, че по задълженията съгласно договор за гаранция са направени плащания от П.Р.С. общо за 303,43 лева.

Твърди се, че на 26.12.2018 г. е активиран договор за гаранция, в резултат на което от „Лайт Кредит консулт“ ЕООД, са преведени в полза на „Лайт Кредит“ ООД дължима сума по гаранцията в размер на 1 146,28 лева, като с тази сума задължението на ответника по договора за заем към „Лайт Кредит“ ООД е изцяло погасено.

В заключението се твърди, че след подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК до датата на завеждане на ИМ 09.08.2019 г. и до датата на експертизата 07.07.2020 г. не са отразени други плащания от ответника за погасяване на задълженията към ищеца „Лайт Кредит консулт“ ЕООД.

Твърди се, че дължимите от П.Р.С. към „Лайт Кредит консулт“ ЕООД като гарант суми са общо 1 349,05 лева, от които преведена сума от 1 146,28 лева по активирана гаранция и 202,77 лева неплатен остатък по самия договор за гаранция – договорено месечно възнаграждение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат неоткриване на длъжника П.Р.С. и връчване при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.03.2017 г. между трето за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който дружеството предоставило на заемателите парична сума в размер на 2 000,00 лева под формата на потребителски кредит.

Сключеният на 06.03.2017 г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“

ООД, ЕИК ********* - гарант, „Лайт

Кредит“ ООД, ЕИК ********* - заемодател и Г.М.А. и П.Р.С. има гаранционно - обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът

- гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем от 06.03.2017 г., в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания.

По този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл.

6 от договора за заем, заемополучателите изрично са дали съгласието си вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на Лайт Кредит ООД към длъжниците по договор за паричен заем от 06.03.2017 г., когато заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно - за предоставеното обезпечение заемополучателите следвало да заплатят възнаграждение в полза на гаранта в размер

5 ежемесечни премии в размер на 101,24 лева, които се заплащали заедно със съответните седмични погасителни вноски по заема.

Следва да се отбележи, че искът е предявен само спрямо единият от солидарните длъжници по договора П.Р.С..

„Лайт кредит“ ООД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.