Решение № 249 от 21.10.2020, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

Номер 249

21.10.2020 г.

Град ХАСКОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Хасково

I-ВИ СЪСТАВ

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР И. ХАДЖИЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20205600500713 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение № 350 от 29.06.2020 г., постановено от РС – Хасково по гр.д. № 3887/2019 г., с което съдът приел за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, че В. П. Т. , с ЕГН **********, от гр. Х*, ул. „Ш*“ № ** не дължи сумата в размер на 1 406,99 лв., представляваща корекция на сметка за минал период, а именно от 21.02.2019 г. до 22.05.2019 г. за общо 90 дни, като допълнително начислена електроенергия за клиентски номер 1000930897, с ИТН ***** и електромер фабричен № 0127*** и осъдил ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на В. П. Т. направените в първоинстанционното производство разноски в размер на общо 386,38 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните,като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи съдебна практика, включително и на върховната инстанция.

1

Необоснован бил още изводът на съда, че проверката била извършена едностранно, без присъствието на ищеца, тъй като било видно от констативния протокол, че проверката била извършена в присъствието на двама свидетели, тъй като клиентът не бил открит. Тези действия при извършването не компрометирали процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят се позовава още и на заключението на експерта по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. На следващо място, се твърди, че считано от 04.05.2019 г. в сила били нови ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.), регламентиращи случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, с която уредба крайният снабдител на електроенергия се изключвал от процеса по налагане на корекция като в настоящия случай това бил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и преизчислението на преминалите количества електроенергия и фактурирането им се извършвало от оператора на електроразпределителната мрежа – жалбоподателя.

Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение, респ. да отхвърли предявения иск.

Претендира се още заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. П. Т. , чрез упълномощения адв.

Д. Димитров – АК-Хасково, е депозирала писмен отговор, с който оспорва доводите на жалбоподателя и намира същите за несъстоятелни по отношение на приложението на чл. 83 от ЗЕ и обосновката им на ПИКЕЕ. По никакъв начин не били доказани каквито и да било увреждащи действия на ищеца – потребител на електроенергия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респ. първоинстанционното решение – потвърдено.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. Т. , с ЕГН ********** от гр. Х*, ул.

„Ш*“ № * с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че бил собственик на недвижим имот – къща, находящ се в гр.

Х*, ул. „Ш*“ № *, по силата на нот.акт № 181, т. 11, рег. № 1882, д. № 235 от 04.08.2017 г., в която къща живеел със семейството и майка си, като партидата за консумирана електроенергия се водела на покойния му баща П* Л*** Т****. Сочи, че бил абонат на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и ползвател на предоставената чрез неговата електроразпределителна мрежа електроенергия с клиентски № 1000930897, с ИТН * и електромер с фабричен № 01275**. С писмо изх. № 8265104 от 28.11.2019 г. ищецът бил уведомен, че ще бъде коригирана сметката му за електроенергия за минал период от 21.02.2019г. до 22.05.2019 г. – за 90 дни, в размер на 1 406,99 лв., като съответно му била 2 изпратена и фактура № 8228146615/28.11.2019 г. за тази сума, ведно със справка за коригиране на сметката и констативен протокол № 490466/22.05.2019 г. на ЕР ЮГ – ЕВН група и констативен протокол № 209/03.06.2019 г. на БИМ – Пловдив. Ищецът твърди, че електромерът се намирал извън неговия имот, на уличен стълб, като на процесната дата – 22.05.2019 г., а и не само, винаги имало човек в къщата, но никой не ги бил търсил и уведомявал за демонтирането на електромера им. Нито той, нито член от семейството му имал ключ за таблото, поради което и счита, че нямал вина за твърдяното неотчитане и манипулиране на електромера. Навежда и друг довод за незаконосъобразно начисляване, тъй като съгласно чл. 54, ал. 1 от ОУ на ЕР ЮГ, същото имало задължение в 7-дневен срок да уведоми крайния снабдител – ЕВН Електроразпределение, последното пък съгласно чл.

17 от ОУ на ЕВН ЕС следвало да издаде обща фактура, съответно да уведоми клиента като краен потребител. Последното не било изпълнено и по този начин била нарушена нормата на чл. 98а, ал. 2, т.6 от ЗЕ. Твърди още, че едностранното коригиране на сметките за електроенергия било недопустимо при липса на доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да е резултирало в неправилно отчитане на консумацията на електроенергия, какъвто бил настоящият случай, поради което и претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорил исковата претенция като неоснователна. Изложил своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответник за преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.

Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество. Титуляр на партидата е неговия баща – П*** Л**** Т***, починал на 20.02.2020 г.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 3

30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че е извършена проверка на 22.05.2019г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 490466 за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Ищецът не е присъствал на проверката, но действията са извършени в присъствието на двама свидетели.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.

Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.

4

Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните норми подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.