Решение № 140 от 11.07.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Монтана, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20241630200357 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.Л." ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов" ххх, чрез адв. С. К. от БАК, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, с което на жалбоподателя на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл.

102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, постановен при нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че е изтекъл давностният срок по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК и в чл. 82 ал. 1 б. „а" и ал. 2 в вр. чл. 83 ал. 1 и ал.

2 от ЗАНН. Моли съда да отмени процесния ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомени, се представляват от юрк. Ива Йорданова, която оспорва жалбата, като излага пространни съображения за нейната неоснователност, претендира разноски за производството и депозира подробно писмено становище.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2020г.. в 17:13часа, в община Монтана, за движение по път 1-1 1 км 117+301. с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

AECDD51BD7814253E053011F160A19A4 с пътно превозно средство, влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460, регистрационен номер ххх, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.Посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20242. представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1 км 117+301.

Установеният собственик на заснетото пътно превозно средство е жалбоподателят Т.Л. ЕООД със законен представител Т. Н. Н..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства: електронен фиш № ********** - заверено копие; известие за доставяне № ИД РЅ 1618 ООVRS8 V за връчване на електронен фиш – заверено копие; създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 - 3в - извлечение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № А 09 82 НА - 2 бр. снимки – извлечение; справка за собственост на МПС – 1 стр. - извлечение;

Заповед РД-11-983/13.09.2021 г.. с която е утвърден образец на електронен фиш, както и представените в днешното съдебно заседание становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура към Национално тол управление“ и Таблица към самото становище, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Същите намира за непротиворечиви в тяхната цялост, поради което не следва да бъдат обсъждани поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано 2 лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящото производство, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила в противовес с твърденията в касационната жалба. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респективно съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока 3 въобще не подлежи на разглеждане.

В процесния случай ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани в ЕФ са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „Т.Л.“ ЕООД, в качеството му на собственик на МПС към датата на установяване на административното нарушението.

Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, настоящият състав намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Т.Л.“ ЕООД, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП :“ За преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.“ Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните 4 задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От друга страна, в разпоредбата на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: "Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. " Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.