Определение № 46 от 16.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 16.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600047 по описа за 2026 година и за да се пепроизнесе взе предвид следното:

Производството пред АпС - Варна е по реда на чл. 249, ал. 3 вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК и се развива по глава XXII от НПК.

Образувано е по частни жалби на защитниците на четирима от общо шестимата подсъдими по НОХД № 1748/2025г. на ОС – Варна – В. П., Ю.К., П. Н. и М. В. срещу постановеното по делото в рамките на разпоредителното заседание протоколно определение № 132 от 03.02.2026г. Актът е атакуван в частта, в която е отказано прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на основание чл. 249 вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК.

В жалби се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт с твърдения, че обвинителният акт не отговаря на всички процесуални стандарти по чл. 246 от НПК и не позволява на подсъдимите лица да бъдат наясно с параметрите на обвинението по чл. 321, ал. 3 от НК, което препятства упражняването в пълна степен на техните права и защитата на законните им интереси. Като претенция по отношение на 1 обвинителния акт се изтъква, че същият представлява преразказ на събрани по делото доказателства и доказателствени средства и от него не могат да бъдат изведени фактите на изпълнителното деяние и индивидуалния принос на всеки подсъдим; не става ясно и кои лица се сочат като „длъжностни лица“, за кой период и как длъжностното качество е свързано с престъпната дейност; липса на разбираемо описание на механизма на твърдените престъпления по чл. 301 от НК. Навеждат се доводи по правната квалификация, с твърдения за незаконосъобразност, доколкото в обвинителния акт се сочи като цел за създаването на организираната престъпна група, извършване на престъпления по чл. 301 от НК, а същите не са предвидени в диспозицията на чл. 321, ал. 3 от НК. Оспорва се и субективната съставомерност на обвинението поради липсата на фактическо описание за съзнанието на всеки един от подсъдимите за съществуването на престъпната група, а също и досежно наличието на обвързаност на всеки един от подсъдимите с останалите участници в групата за осъществяване на користната цел, за която е сформирана. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение в обжалваната част по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК, прекратяване на съд. производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подзащитните.

След като се запозна с материалите по делото, съставът на Варненския апелативен съд установи, че частните жалби са процесуално допустими, доколкото са подадени от правно легитимирани лица срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и в законоустановения срок. Същите обаче се явяват неоснователни поради следните съображения:

Производството по НОХД № 1748/2025г пред ОС Варна е образувано по внесен обвинителен акт срещу Р.Ш., У.Ш., П. Н., В. П., М. В. и Ю.К. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

В разпоредително заседание на 03.02.2026г. защитниците на подсъдимите са отправили искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подзащитните им. Съображенията им се свеждат 2 основно до наличието на непълноти в съдържанието на обвинителния акт, които не позволяват на подсъдимите да разберат в какво са обвинени и да организират адекватно защитата си.

За да постанови определението си за отказ да прекрати съдебното производство по посоченото наказателно дело, първоинст. съд се е мотивирал с липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, приемайки, че същият отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и че прокурорът е посочил необходимото в него по отношение предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна.

Изложените съображения от първостепенния съд се споделят изцяло от състава на АпС – Варна: Съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано производството пред първата инстанция, напълно удовлетворява изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК – в обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъплението извършено от обвиняемите; времето и начина на извършването му; обстоятелствата, които смекчават отговорността; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемите, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимите да разберат обвинението и да организират пълноценно защитата си.

В контекста на изложеното следва да се подчертае, че в същността си обстоятелствената част на обвинителния акт представлява съвкупност от твърдения за случили се факти, включително осъществено поведение на конкретни лица, възоснова на които прокурорът аргументира изводите си за съставомерност на това поведение. Дали тези факти действително са се случили, респективно дали са налице достатъчно доказателства относно тях, както и дали същите представляват съставомерно поведение т. е. дали осъществяват признаците на конкретен състав от Особената част на НК, а също и правната му квалификация са въпроси по същество, на които съдът следва да отговори с крайния си съдебен акт. В този смисъл възраженията на защитата за липса на достатъчна конкретизация на фактическите твърдения 3 относно участието на всеки от подсъдимите в деятелността по чл. 321, ал. 3 от НК, за която те са привлечени към наказателна отговорност, са неоснователни.

Конкретиката относно участието на всеки от тях в ОПГ, прокурорът е преценил като постигната чрез описание на неговата роля съобразно длъжността, която е заемал, и активността, която е реализирал. Подс. Р.Ш. и У.Ш. издирвали пациенти, срещали се с тях и срещу съответно заплатени суми от пациентите ги насочвали към конкретни лекари, които да извършат освидетелстване и да изготвят съответната медицинска документация.

Получените суми предавали на подс. П. Н., който имал решаващ глас в комисията за определяне на съответния процент нетрудоспособност. Подс. В.

П. била член на Първи състав на ТЕЛК в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна и освидетелствала повечето от заплатилите суми пациенти. Подсъдимите М. В. и Ю.К. преглеждали заплатилите суми пациенти и изготвяли медицинска документация, в която описвали диагнозите по такъв начин, че процентът ТНР да бъде по-висок. В обвинителния акт са изложени обстойно и връзките между подсъдимите, като видно от събраните по делото доказателства, всеки един от тях е поддържал контакт с подс. Р.Ш..

Като неоснователно се преценява и възражението на защитата, че обвинителният акт съставлява преразказ на доказателствата и доказателствените средства. Възприетият от прокурора начин на структуриране на обвинителния акт е въпрос на личната му преценка за прегледност и подреденост - с извадките от разпити, експертизи и т.н., далеч не се изчерпва съдържанието на обвинителния акт, а те служат за обосновка на фактическите констатации на прокурора.

Видно, в обвинителния акт е описано кой подсъдим кога и каква длъжност е заемал и как заеманата длъжност е свързана с извършеното престъпление. Според прокурора двама от подсъдимите са „длъжностни лица“ по смисъла на чл. 93, ал. 1 от НК, което според него обуславя и квалифицирането на деянието по чл. 321, ал. 3, пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК – ОПГ с участие на длъжностни лица. Колкото до въпросите, свързани с правната квалификация на деянието, правилно ВОС е приел, че те касаят съществото на делото и не могат да бъдат решавани в настоящото производство.

Безспорно е, че нормата на чл. 301 от НК не е сред лимитирано изброените в чл. 321, ал. 3 от НК, и в тази връзка възраженията на защитата са 4 основателни, но видно от заключителната част на обвинителния акт, че прокурорът не е повдигнал обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, поради което липсата на упоменаване на чл. 301 от НК в тази разпоредба се явява ирелевантно. В обстоятелствената част са включени всички квалифициращи обстоятелства съобразно крайното обвинение, а именно наличието на користна цел и участието на длъжностни лица. Доколкото в числовото посочване на обвинението коректно са посочени съответните алинеи, предложения и точки от чл. 321 от НК, които изцяло отговарят на обстоятелствената част на ОА, отговорността на подсъдимите не е утежнена и възможността им да организират защитата си не е опорочена.

Ревизираното определение не е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - обвинителният акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК - в обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. Ако съдът при разглеждане на делото по същество достигне до изводи различни, от тези залегнали в обвинителния акт, то той при решаване на делото е в правото си да постанови съдебен акт съгласно доказателствата по делото и вътрешното си убеждение.

Предвид всичко изложено по-горе, съставът на Апелативен съд – Варна установи липсата на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните. Постановеното от ОС - Варна определение се явява правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 132 от 03.02.2026г. по НОХД № 1748/2025г. по описа на ОС – Варна.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6