Решение № 180 от 11.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 27

11.02.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №10 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №41/03.01.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва

Решение №2868 от 05.11.2019г., постановено по гр.д.

№6493/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, да заплати на Я.А.А., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.2, чрез адв.Маргарита Георгиева, сумата от 1657,45 лева (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245,96 часа за периода 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, да заплати на Я.А.А., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Маргарита Георгиева, сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес в гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен Комисар Николай Николов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 66,30 лева (шестдесет и шест лева и тридесет стотинки) и сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице.

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

На първо място се оспорва като неправилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за процесния исков период.

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на общите правила по

ЗДСл (и съответно

КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.

187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Евентуално се иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Я.А.А., чрез адвокат М.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“ не се явява представител.

В съдебно заседание за въззиваемата страна

Я.А.А. се явява адв. Георгиева, оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Я.А.А., чрез пълномощника адв. Г., срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1464 лв., представляваща дължимото възнаграждение за положен и незаплатен 244 часа извънреден труд за периода 01.08.2016г. - 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „водач на специален автомобил“ в Сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Летище Бургас /СПБЗН – Летище Бургас/ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.

Бургас от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1704 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1948 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 244 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 1464 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ, касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентиращи, че полаганите от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават сред 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че положеният от ищеца нощен труд му е заплатен като такъв и не се явява извънреден труд, като превръщането на часовете нощен труд в дневен е установено единствено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден такъв. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 29.10.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1657,45 лв. за положен труд от 245,96 часа.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ищецът е положил 1720 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1720 часа става на 1965,96 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 245,96 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 245,96 часа възлиза на 1657,45 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1720 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час, общо 430 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.