Решение № 394 от 05.10.2017, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 394 гр.

Русе, 05.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА

Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА при секретаря Галина Иванова, като разгледа докладваното от съдията Черкезова В. гр. д. № 531 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Е.В.К. и А.А.К., чрез пълномощника им адв. Н.Д., са обжалвали решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 914/2017 г., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, по исковете на Община Русе, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, т. VII, регистър № 2496, дело № 2406/1947 г., на А. К. – нотариус при Русенския областен съд, с който продавачът И. С. А. продава на купувача Й. И. К., който купува в полза на сина си В. Й. К., описания подробно в исковата молба недвижим имот, е неистински документ. Развиват оплаквания за неправилност на решението и молят да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че решението се обжалва в частта за разноските, поради нарушение на процесуалния закон, като навежда доводи относно допустимостта на предявените искове.

Претендират разноски.

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд ищецът е претендирал, че е собственик на застроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, с площ от 1 145 кв. м, заедно с построената в него масивна едноетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 325 кв. м, с избено помещение под част от сградата с площ 65 кв. м, при граници: ПИ ***, ПИ ***, ***. За имота бил съставен Акт за частна общинска собственост № 6544/25.08.2011 г., вписан в Служба по вписванията под № 197, т.

26, с административен адрес гр. Русе, ул. „Рила” № .. За същия имот бил съставен и неистински нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, т. VII, рег. № 2496, дело № 2406/1947 г. на А. К. – нотариус при Русенския областен съд, според който имотът бил продаден от И. С. А. на Й. И. К., който го закупил в полза на сина си В. Й. К.,***, починал на 04.07.2002 г. – баща на ответника Е.К. и съпруг на ответницата А.К.. Обстоятелствата около съставянето на неистинския нотариален акт подробно били описани в мотивите към постановените Присъда № 166/26.11.2007 г. по НОХД № 559/2006 г. и Присъда № 54/28.11.2011 г. по НОХД № 57/2011 г., двете по описа на РОС. Районният съд е приел, че в така постановените от наказателния съд съдебни актове липсвало произнасяне с диспозитив по въпроса за неистинността на оспорения нотариален акт, предмет на настоящото производство. По същество е приел, че предявените искове са основателни, което не се оспорвало и от ответниците, а се установявало и от материалите по наказателното производство, представени с исковата молба, поради което същите са уважени.

Обжалваното решение е правилно и настоящият състав приема, че при правилно изяснена фактическа обстановка, Районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същото.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че още в отговора на исковата молба и в първото по делото заседание са признали иска и тъй като не са дали повод за завеждане на делото, то възлагането на разноските върху тях е постановено в нарушение на чл. 78 от ГПКПКГПК.

Видно от протокола от проведеното на 10.05.2017г. съдебно заседание (л. 408), процесуалният представител на ответниците е оспорил допустимостта на иска, като е заявил, че ответникът К. е склонен да признае същия, ако той е допустим. Процесуалният закон дава възможност, когато предявеният иск е допустим и основателен, ответникът да го признае. Признаването на иска включва в себе си както признание на правопораждащите факти, които се твърдят от ищеца, така и на правните последици, които се претендират. В случая ответниците са оспорили допустимостта на предявените от Община Русе искове и са заявили признание под условие. Съдът правилно не е постановил определение, с което съдебното дирене да е прекратено и не е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска, което би довело до последиците, предвидени в чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че признанието на иска представлява разпореждане с предмета на делото, поради което за него е необходимо изрично пълномощно. Дори и да се приеме, че ответникът К. е направил признание на иска лично с отговора на исковата молба, то ответницата К. не е подавала отговор, а в представеното по делото на л. 406 пълномощно липсва изрично упълномощаване в този смисъл. Както е прието и в обжалваното решение, двамата ответници имат качеството на необходими факултативни другари и решението трябва да бъде еднакво спрямо тях.

Затова дори и някой от тях да признае иска, ако признанието не изхожда от всички, не може да се постанови решение при признание на иска, в който случай не намира приложение и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че районният съд правилно е възложил разноските в производството в тежест на ответниците. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено, а в тежест на жалбоподателите съдът възлага разноските на ответника по жалбата във въззивното производство в размер на 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 760 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 914/2017 г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Е.В.К. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: