Определение № 290 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503469 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на„Грийн партнърс“ АД и „Христо Нанев“ ЕООД – съдружници в „Грийн партнърс“ ДЗЗД срещу определение № 4395 от 04.11.2025 г. По т. д. № 1104/2024 г. на СГС. VI-7 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като в хода на съдебното производство, в което са били предявени при условията на субективно съединяване осъдителните искове на основание чл.

266. ал. 1 от ЗЗД е била осъществена т. нар. двойна размяна на книжа, предвид характера на производството, като такова по търговски спор. В тази връзка следва да се отчете, че са били изготвени и депозирани искова молба и ДИМ, наред с което бил представен значителен обем от писмени доказателства и от двете страни. В процесния случай, спорът е касаел изпълнението или неизпълнението на задължения произтичащи от договор за обществена поръчка, към който приложение намират Закона за ЗОП, Закона за управление на отпадъците и Наредба на Столично община за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистота на територията на СО. Ставало въпрос за специфична материя, която изисква извършването на задълбочен анализ както на особеностите, конто разкрива самия договор и приложимите към него 1 нормативни актове, така и на големия обем документация, която подлежи на отделно изследване и преценка, с оглед прецизиране на въведените искови претенции.

Твърди, че индиция за правната сложност на делото е това, че на съда е отнело пет месеца да постанови решение, при доказателства за извършено плащане. Твърди, че липсата на процесуално представителство в последното с.з. била продиктувана от липсата на необходимост за явяване за защита на правата на ищците след извършеното плащане и това не може да се приеме за неизвършване на ефективна защита. Била депозирана писмена молба със становище.

Молят да бъде отменено обжалваното определение, като име се присъдят направените разноски в пълния заплатен размер от 4 600лв.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. Посочено е, че макар да става въпрос за договор, сключен по реда на ЗОП, предмет на делото е било неизпълнение на договорно задължение, което касае договор за изработка общо, както и че е съобразено с практиката на СЕС и на ВКС.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и препраща към мотивите изложени в него.

По отношение на доводите навадени в частната жалба намира следното:

Представени са писмени доказателства, че уговореното и заплатено от двамата ищци, съдружници в ДЗЗД адвокатско възнаграждение е в размер на 4 600лв.

Изчислено, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа върху материалния интерес по делото (30 000лв. + 1 390лв.), минималното възнаграждение по наредбата възлиза на сумата 3 161лв. Същото може да бъде прието, като ориентир. Уговореното такова, значително надхвърля дължимото в минимален размер.

СГС е присъдил такова под минималния размер, като правилно е 2 съобразил, че след извършеното плащане на исковата сума за главница, делото не се отличава с правна сложност. Съобразено е, при определянето на размера изготвянето на искова молба и допълнителна такава, както и предмета на делото, а именно частично неизпълнение на договорното задължение.

Обстоятелството, че процесуален представител на ищците не се е явил в с.з. е преценено, но не като неосъществена правна защита, а като индиция за правната и фактическа сложност на делото. Обстоятелството, след колко време е бил изготвен акта по делото не води до автоматичен извод за неговата правна и фактическа сложност.

При постановяване на определението е съобразена и практиката на ВКС по въпроса, като Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2688/2024 г.; Определение № 2885 от 14.10.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1629/2025 г. и др.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4395 от 04.11.2025 г. По т. д. № 1104/2024 г. на СГС. VI-7 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503469 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на„Грийн партнърс“ АД и „Христо Нанев“ ЕООД – съдружници в „Грийн партнърс“ ДЗЗД срещу определение № 4395 от 04.11.2025 г. По т. д. № 1104/2024 г. на СГС. VI-7 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като в хода на съдебното производство, в което са били предявени при условията на субективно съединяване осъдителните искове на основание чл.

266. ал. 1 от ЗЗД е била осъществена т. нар. двойна размяна на книжа, предвид характера на производството, като такова по търговски спор. В тази връзка следва да се отчете, че са били изготвени и депозирани искова молба и ДИМ, наред с което бил представен значителен обем от писмени доказателства и от двете страни. В процесния случай, спорът е касаел изпълнението или неизпълнението на задължения произтичащи от договор за обществена поръчка, към който приложение намират Закона за ЗОП, Закона за управление на отпадъците и Наредба на Столично община за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистота на територията на СО. Ставало въпрос за специфична материя, която изисква извършването на задълбочен анализ както на особеностите, конто разкрива самия договор и приложимите към него 1 нормативни актове, така и на големия обем документация, която подлежи на отделно изследване и преценка, с оглед прецизиране на въведените искови претенции.

Твърди, че индиция за правната сложност на делото е това, че на съда е отнело пет месеца да постанови решение, при доказателства за извършено плащане. Твърди, че липсата на процесуално представителство в последното с.з. била продиктувана от липсата на необходимост за явяване за защита на правата на ищците след извършеното плащане и това не може да се приеме за неизвършване на ефективна защита. Била депозирана писмена молба със становище.

Молят да бъде отменено обжалваното определение, като име се присъдят направените разноски в пълния заплатен размер от 4 600лв.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. Посочено е, че макар да става въпрос за договор, сключен по реда на ЗОП, предмет на делото е било неизпълнение на договорно задължение, което касае договор за изработка общо, както и че е съобразено с практиката на СЕС и на ВКС.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и препраща към мотивите изложени в него.

По отношение на доводите навадени в частната жалба намира следното:

Представени са писмени доказателства, че уговореното и заплатено от двамата ищци, съдружници в ДЗЗД адвокатско възнаграждение е в размер на 4 600лв.

Изчислено, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа върху материалния интерес по делото (30 000лв. + 1 390лв.), минималното възнаграждение по наредбата възлиза на сумата 3 161лв. Същото може да бъде прието, като ориентир. Уговореното такова, значително надхвърля дължимото в минимален размер.

СГС е присъдил такова под минималния размер, като правилно е 2 съобразил, че след извършеното плащане на исковата сума за главница, делото не се отличава с правна сложност. Съобразено е, при определянето на размера изготвянето на искова молба и допълнителна такава, както и предмета на делото, а именно частично неизпълнение на договорното задължение.

Обстоятелството, че процесуален представител на ищците не се е явил в с.з. е преценено, но не като неосъществена правна защита, а като индиция за правната и фактическа сложност на делото. Обстоятелството, след колко време е бил изготвен акта по делото не води до автоматичен извод за неговата правна и фактическа сложност.

При постановяване на определението е съобразена и практиката на ВКС по въпроса, като Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2688/2024 г.; Определение № 2885 от 14.10.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1629/2025 г. и др.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4395 от 04.11.2025 г. По т. д. № 1104/2024 г. на СГС. VI-7 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове: