Определение № 161 от 29.03.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пещера, 29.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20235240100125 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК

Предявени са искове от В. Г. Нейкова, ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ***, чрез адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; илиССЕВ - Система за сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК: 180639388, срещу "Ай ти еф Груп" АД, ЕИК:

202255877, съсседалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Юрий Ангелов, по чл.

26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

На 15.10.2021 г. между ищцата и ответното дружество "Ай ти еф Груп" АД е сключен Договор за потребителски кредит № 435955, по силата на който е усвоена главница в размер на 1300 лв. Срокът на кредита е 3 месеца, при лихвен процент в размер на 40.54 % и Годишен процент на разходите в размер на 49%.

Съгласно чл. 5.1 и следващите от договора, потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на задълженията по кредита. В случай че такива не бъдат осигурени, в чл. 5.6 от договора се предвижда неустойка за кредитополучателя, като заплащането 1 на същата е разсрочено към погасителните вноски по погасителен план.

Конкретния размер на неустойката е уговорен в Приложение № 1 към договора.

В резултат на това за усвоена главница в размер от 1300 лв. и за срок на ползване от около 2 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати общо 1732.85 лв. Така посоченото обстоятелство е видно от приложената към настоящата искова молба Разписка № 0300014590252050 от 22.12.2021 г., издадена от „Изипей" АД.

Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Счита че клаузата на чл. 5.6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на поръчителство е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди че неустоечната клазуза представлява скрито възнаграждение(сочи практика.). Вземането за неустойка, представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Посоченото обстоятелство влизало в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно със цел заобикаляне ограничението на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Заобикалянето на закона представлява самостоятелно основание за нищожност въз основа на чл. 21. ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 19. ал. 4 от ЗПК.Счита, че клаузата на чл. 5.6. от процесния договор за кредит, във връзка с чл. 5.1 и чл. 5.2 от същия и чл. 10 от Общите условия е неравноправна, като нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. ,клаузите противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики Посочването в 2 договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Клаузите на чл. 5.6 от процесния договор за кредит, във връзка с чл. 5.1 и чл. 5.2 от същия и чл. 10 от Общите условия цели заобикаляне и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Счита я за нищожна като портиворечаща на добрите нрави съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

Твърди съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка считам, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.

146, ал. 1 ЗЗП за сумата от 50 лв., като частичен иск от 432.85 лв., представляваща недължимо платена на ответника сума за неустойка по сключения договор.

Формулира петитум да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № 435955 от 15.10.2021 на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.; както и да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП ответника "Ай ти еф Груп" АД. ЕИК: 202255877, да заплати на В. Г. Н.. сума в размер на 50 лв. като частичен иск от сумата в размер на 432.85 лв.. представляваща недължимо платена сума за неустойка във връзка със сключения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, чрез адв. С. У..Твърди че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № 435955 от 15.10.2021 и 3 предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1300 лева.Твърди че договорът е сключен от разстояние по инициатива на ищцата.

Твърди , че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи практика в този смисъл, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на закона, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, както и поради накърняване на добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.

55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП В тежест на ищеца е да докаже сключения между страните Договор за потребителски кредит, както и всички онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че действителна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит.

За иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже сключения между страните Договор за потребителски кредит, извършено плащане към ответника при липса на основание.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже, че плащането е извършено на валидно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца В. Н. и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е Договор за потребителски кредит № 435955 от 15.10.2021 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в 4 размер на 1300 лева, сключен от разстояние по инициатива на ищцата.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Не следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по делото договор за потребителски кредит , приложение 1 и Общите условия, предвид че същите са представени. Но основателно се явява искането да е спредстави справка какви плащания е извършила ответницата по договора за кредит и как са разпределени по пера.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 19.04.2023 г. от 11.40 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между ищеца В. Н. и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е Договор за потребителски кредит № 435955 от 15.10.2021, по силата на който е предоставена на ищцата заемна сума в размер на 1300 лева, изцяло усвоена от нея както и че договорът е сключен от разстояние по инициатива на ищцата.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл. 190 ал. 1 от ГПК до датата на първото по делото заседание да представи по делото справка, от която да е видно какви суми и на кои дати са заплатени от кредитополучателя по 5 договор за потребителски кредит № 435955 от 15.10.2021, както и за погасяването на кои компоненти са послужили сумите (разделено по пера главница, лихва, неустойка, други такси и разходи).

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните през ССЕВ, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба през ССЕВ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6