Присъда № 8 от 23.01.2023, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 8/23.01.2023 г. по НОХД № 2312/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - Бургас срещу К. С. Г., ЕГН: **********, с който същият е обвинен за това, че на 10.07.2021 г., в гр. Бургас, по ул. Индустриална, в посока ул. Чаталджа, по пътен възел Юг, по бул. Тодор Александров и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр.

Созопол, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет, марка Сузуки, ..., след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” (Dreger Drug Test 5000), с фабричен № ARLB 0021, проба № 158 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Подсъдимият К. С. Г., ЕГН: **********, е обвинен и в това, че на 10.07.2021 г., в условията на съвкупност с горното деяние, противозаконно пречил на органи на властта - Д.

У., заемащ длъжността старши полицай в участък Победа при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, и И. Б., заемащ длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ на ОДМВР - Бургас, да изпълнят задълженията си по служба, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“, и по чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз“, а именно - в гр.

Бургас, на ул. „Индустриална“, не спрял на подаден сигнал със „Стоп палка“, ускорил скоростта на движение на управляваното от него моторно превозно средство - мотоциклет, марка ..., в посока към ул. „Чаталджа“, като бил преследван от полицейските служители със служебен автомобил марка „Грейт лоу“, с рег. № ..., обозначен с надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа, и по време на движението си по пътен възел „Юг“, по бул. „Тодор Александров“ и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр. Созопол, не спрял на подаваните светлинни и звукови сигнали от служебния автомобил, който се движел плътно зад него, докато бил спрян принудително чрез възпроизвеждане на предупредителни изстрели във въздуха в района на „Рибарско селище“, с което възпрепятствал извършването на проверка - престъпление по чл. 270, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, наказание „Глоба” в размер на 800 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК да му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК да му бъде наложено едно общо наказание лишаване от свобода, към което да се присъедини 1 наказанието глоба и наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Упълномощеният защитник на подсъдимия, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатите обвинения. Заявява, че от заключението на вещото лице се установява само, че при употреба на фенилетиламин е възможно техническото средство да даде фалшив положителен резултат. По делото не са събрани безспорни доказателства за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК се посочва, че от доказателствата се установява, че подсъдимият не е забелязал подадения сигнал, а едва след като чул изстрелите въз въздуха спрял МПС, поради което и обвинението е недоказано по безспорен начин. Посочва се, че ако се приеме, че това е нарушение, то следвало да се зачете като административно такова по ЗДвП.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да каже.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият К. С. Г., ЕГН: **********, ..../реабилитиран - л. 19 от съдебното производство/.

Същият e правоспособен водач и притежава СУМПС /л. 18 от ДП/, чийто срок на валидност е до 25.07.2024 г. До датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 13 влезли в сила НП и 10 фиша за отделни нарушения на правилата за движение по пътищата /л. 18-22 от ДП/.

На 10.07.2021 г., вечерта, подсъдимият К. Г. управлявал мотоциклет ...., в гр. Бургас, по ул. „Индустриална“, в посока ул. „Чаталджа“, като на мотоциклета, като пътник зад подс.

К. Г., се возел св. Г. С. Г..

На същата дата и място, свидетелите Д. И. У. и И. К. Б. - полицейски служители при 01 РУ на ОДМВР-Бургас, изпълнявайки служебните си задължения, видели управлявания от подс. К. Г. мотоциклет и решили да извършат проверка на водача и неговия пътник. За тази цел предприели действия за спиране на мотоциклета, като бил подаден сигнал със „Стоп палка“, но вместо да преустанови движението, подс. К. Г. ускорил скоростта на управлявания от него мотоциклет в посока по ул. „Чаталджа“. Свидетелите Д. У. и И. Б. предприели действия по преследване на мотоциклета със служебния автомобил ,,Грейт лоу“, с рег. № ..., обозначен с надписи „Полиция“ и синя сигнална лампа, по пътен възел „Юг“, по бул. „Тодор Александров“ и по главен път II - 99, в посока от гр. Бургас към гр. Созопол. По време на преследването полицейските служители подавали непрекъснато светлинни и звукови сигнали от служебния автомобил, който се движел плътно зад мотоциклета, управляван от подсъдимия К. Г..

Подсъдимият К. Г. въпреки, че възприел подаваните сигнали от полицейския автомобил, не преустановил движението на мотоциклета, което наложило полицейските служители да възпроизведат предупредителни изстрели във въздуха. След което подсъдимият К. Г. преустановил движението на мотоциклета и спрял. Свидетелите Д. У. и И. Б. извършили проверка на подс. К. Г., като в хода на същата се усъмнили, че подсъдимият К. Г. управлява мотоциклета след употреба на наркотични или упойващи вещества, поради което поискали съдействие от сектор Пътна полиция - Бургас. На място пристигнал св. Д. А. - командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ - Бургас, който тествал подсъдимия Г. за наличието на наркотични/упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000”, с фабричен № ARLB 0021, като резултатът бил положителен за употреба на високорискови наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин. Подсъдимият бил задържан и отведен до спешния център на УМБАЛ2 Бургас, където отказал да даде кръвна проба за анализ. На подсъдимия К. Г. бил съставен акт за нарушение, който бил подписан от него без възражения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелите И. К. Б. (л. 32-33 от съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 9 и л. 13 от ДП), Д. А. А. (л. 34-35 от съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 11 от ДП), Д. И.

У. (л. 35-гръб-36 от съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 10 от ДП), С. Т. Т. (л. 37 от съдебното производство), Г. С. Г. (л. 37-39 от съдебното производство, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 12 от ДП), С. .. И. (л. 83-гръб-84 от съдебното производство); от справката за съД.ст (л. 19 от съдебното производство), справка за нарушител (л. 18-23 от ДП), разписка (л. 26 от ДП), НП, АУАН и заповед (л. 28-30 от ДП), талон за изследване, протокол за сервизна проверка, АУАН, протокол за извършване на проверка, протокол за медицинско изследване, талон за изследване (л. 31-37 от ДП), писмо и разпечатка (л. 41-42 от ДП), справка (л. 54 от ДП), талон за изследване (л. 81 от ДП), писмо и длъжностни характеристики (л. 105-109 от ДП), месечен график (л. 116 от ДП), писмо, протокол за проведено обучение (л. 45-46 от съдебното производство), веществено доказателство - тест-касета от техническо средство "Drager Drug Test 5000", токсикохимична експертиза (л. 90-98 от ДП, л. 48-51 от съдебното производство).

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата разпитани полицейски служители - св. И. Б., св. Д. А. и св. Д. У., като не констатира противоречия, непоследователност или нелогичност в изявленията им. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост. Свидетелите И. Б., и Д. У. са преки свидетели-очевидци на инкриминираните деяния, като и двамата са възприели подсъдимият да управлява мотоциклета. Установяват как при подадения сигнал със стоп палка, вместо да спре, подсъдимият е ускорил скоростта на мотоциклета. Подробно описват ситуацията по преследване на мотоциклета, с брандирания служебен автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал, движейки се зад мотоциклета. Свидетелят Б. установява, че на пътен възел Юг са били „кола до мотор“, а подсъдимият също така поС.но се обръщал назад, заедно с другия пътник, но въпреки това не спрял, което наложило полицейските служители да стрелят във въздуха за да преустанови движението на мотоциклета. Свидетелите подробно разказват и за извършването на самата проверка и установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия, както и отказа му да даде кръвна проба. Показанията им се подкрепят от изложеното от св. Д. А., който непосредствено след спирането е пристигнал на място и са извършили проверката с техническо средство и също потвърждава, че уредът е отчел положителна проба за наркотици. Изложеното от тези трима свидетели се подкрепя допълнително и от показанията на св. С. Т. и св. С. И., както и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и разпечатката от паметта на техническото средство. Поради гореописаните причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези свидетели и гради правните си изводи на изложеното от тях.

Съдът кредитира и показанията на св. Г. Г. , дадени в хода на досъдебното производство /л. 12 от ДП/ и прочетени по реда на чл. 281 от НПК, доколкото същите възпроизвеждат възприятията на свидетеля непосредствено /само няколко часа/ след случилото се и кореспондират с останалия доказателствен материал. В тези показания св. Г.

Г. е категоричен, че подсъдимият след като възприел ситуацията и подадения полицейски 3 сигнал, вместо да спре мотоциклета за извършване на проверката, той натиснал газта и потеглили в посока към гр. Созопол. Показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, също бяха отчетени от съда, но само в частта, с която потвърждава, че на процесната дата и място е бил заедно с подсъдимия на управлявания от него мотоциклет, че е възприел светлините и звуковия сигнал на полицейската кола, както и че проверката за употреба на наркотични вещества е била положителна. Твърдението, че не са ходили в болницата, противоречи както на показанията на полицейските служители, така и на писмени доказателства, поради което и в тази част на показанията съдът не им дава вяра.