Определение № 4426 от 24.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 7834/2025
- Вид
- Определение № 4426
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4426 гр. София, 24.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507834 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частна жалба с вх.№41525/06.02.2025 г. от Е.-М. Н. П. против определение № 50661/12.12.2024 г., с искане съдът да го отмени и да постанови ново определение, с което да присъди разноски и в нейна полза, съобразно уважената част от исковете и представения списък на разноски.
С частната жалба се излагат доводи, че съдът е пропуснал да се произнесе по исканията на страните за разноски и с обжалваното определение е допълнил същото, но е присъдил разноски само на ответната страна. Твърди, че с отговор на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК на ответната страна, по аналогия на чл.263, ал.2 ГПК е направила насрещно искане за присъждане на разноски и на ищцовата страна, но въпреки това съдът не й е присъдил такива.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК за отговор ответникът по частната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че съдът не може да постанови допълване на съдебното решение, като присъди разноски на ищцата, тъй като е пропуснат срока по чл.248, ал.1 ГПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като разгледа частната жалба и книжата по делото, прие че:
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В образуваното пред първоинстанционният съд исково производство е постановено съдебно решение № №19143 от 24.10.2024 г., с което е прекратено производството по делото в частта му, по предявените от Е.-М. Н. П. срещу Етажните собственици на сграда в ЕС находяща се в гр.София, ул.“******** конститутивен иск с правна основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение по т.1 от Протокол на ОС на ЕС от 05.10.2023 г. и отменил решението на ОС на ЕС по т.4 от същия протокол, с което ищцата е задължена да заплати 1 разходи за нов покрив в размер на 324, 50 лв. Видно от приложеното по делото съобщение (л.88), съдебното решение е съобщено на 18.11.2024 г. на ищцата по реда на чл.51 ГПК, чрез адв.Т.Д., упълномощен с пълномощно от 05.06.2024 г. Решението е съобщено на ответника на 13.11.2025 г.
С молба от 30.10.2024 г. ответникът е поискал допълване на съдебното решение в частта за разноските с присъждане на сторените разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Съдът е разпоредил връчването на препис от молбата за писмен отговор в едноседмичен срок, който е връчен на ищцата на 21.01.2025 г. В срока за отговор тя е подала отговор от 28.01.2025 г., с който е изразила становище, че поради пропуска на съда да се произнесе по разноските молбата за допълване на решението следва да се уважи и да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска. С отговора тя е направила „насрещно искане“ за присъждане на разноски на ищцовата страна и да бъдат присъдени разноски по делото съобразно уважената, съответно отхвърлената част. По делото са представени доказателства за платени разноски от ищцата в размер на 40 лв. за държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение (пълномощно и договор - л.69)
С разпореждане от 11.02.2025 г. съдът е разпоредил връчването на препис от отговор на молба по чл.248 ГПК, подаден от ищцата, съдържащ и насрещното искане за допълване на съдебното решение да се връчи на другата страна, която е подала такъв на 13.03.2023 г. и е изразила становище за недопустимост на молбата поради неспазването на срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Още преди да изтече срока за отговор на молбата на ответната страна по чл.248 ГПК, районният съд е постановил определение № 506621 от 12.12.2024 г., с което допълва съдебното решение и осъжда ищцата Е. Н.П. да заплати на ЕС сумата от 400 лв. разноски за адвокатски хонорар (за плащането по делото е представено платежно нареждане от 23.05.2024 г. за сумата от 600 лв.и фактура), съобразно прекратената и отхвърлена част от исковете, което се обжалва пред настоящия състав.
По искането на ищцата за допълване на решението съдът е постановил последващо определение № 18313 от 22.04.2025 г. с което е приел, че срокът по чл.248, ал.1 от ГПК (срока за обжалване на съдебното решение) не е спазен и е оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноските, като недопустима. В случая решението на съда подлежи на обжалване по реда на ГПК – чл. 42, ал.3 от ЗУЕС, поради което срокът за обжалване и срокът по чл.248, ал.1 от ГПК са изтекли на 02.12.2024 г. Така искането за допълване на съдебното решение, в частта за разноските, направено от ищцата с отговор на молба по чл.248, ал.1 от ГПК от ответника на 28.01.2025 г. е подадено след законовия срок.
Определението е съобщено на ищцата на 02.06.2025 г.
От извършената служебна справка чрез ЕИСС по първоинстанционното дело се установява, че не са постановявани други съдебни актове, нито са подавани други иницииращи документи, в т.ч. частни или въззивни жалби от страните.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №6/2017 г. на ВКС, ОСГТК горестоящият съд, осъществяващ контрол на подлежащи на обжалване с частна жалба 2 актове, дължи служебна проверка на всички правнорелевантни факти, сам преценява представените доказателства и проверява фактите и възоснова на това разрешава въпросите, включени в предмета на производството, независимо от изложените оплаквания в частната жалба.
Отговорността за разноски между страните се разпределя съобразно правилата на Раздел II от „Общи правила“ на ГПК. В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплати на другата страна направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Разноски могат да бъдат присъдени, само ако са поискани от страната. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция и дотогава да се представят доказателства за размера им (вж. т.1 и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). С разпоредбата на чл.248 от ГПК е предвидена възможност страната по делото да се защити срещу пропуска на съда да й присъдени сторени по делото разноски, или в неправилно определен размер, както и да обжалва определението му в тази част (ал.3).
От доказателствата по делото се установи, че първоинстанционният съд е бил сезиран своевременно с искане за допълнение на съдебното решение по делото - първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, подадено от ответниците Етажните собствениците на сграда в ЕС и с определение от 12.12.2024 г. е уважил същото. За да постанови определението си, съдът е съобразил доказателствата за заплатени разноски и разпоредбите на чл.78, ал.4 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, като е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ответника частично до размер от 400 лв. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Възраженията в частната жалба относно наличието на основания за присъждане на разноски и на ищцовата страна не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство, тъй като касаят нейно искане по чл.248 ГПК, направено след постановяване на обжалваното пред настоящия състав определение. Съдът не бил сезиран и не се е произнасял по искане за допълване на решението в частта за разноски на ищцата (такова е направено на 28.01.2025 г.) и не може да постановява допълване по своя инициатива. Видно от книжата по делото и след справка в ЕИСС, искането на ищцата е разгледано от районния съд и по него е постановено определение № 18313/22.04.2025 г., което не е обжалвано.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50661/12.12.2024 г. постановено по гр.дело № 60186 по описа за 2023 г. на СРС, ГО, 166 състав, с което по молба с вх.№ 345900/30.10.2024 г., на основание по чл.248 от ГПК е допълнено съдебно решение № 19143/24.10.2024 г. в частта за разноските на Етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.София, ул.“********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4