Определение № 4056 от 05.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4056 гр. Варна, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500989 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 23488/23.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*, ул. „*“ №*, срещу Решение № 715/ 26.02.2026г., постановено по гр.д.

15765 / 2024г. по описа на РС – Варна, 43 –ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника „ЕОС Матрикс” ООД не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница;

2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 35 лв. – такса за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които на 26.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3889/2014 г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност, на осн. чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразно и необосновано.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил надлежно и в цялост релевираното възражение относно незаконосъобразността на изпълнителното производство, образувано в гр. София по изп. дело № 4884/2014 г. при ЧСИ Милен Бъзински. Поддържа, че изпълнителното дело не е образувано пред надлежен местно компетентен съдебен изпълнител. В съдебната практика се приемало, че местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на 1 изпълнителното производство и е условие за валидност на изпълнителните действия. Сочи, че изпълнителното производство би породило правно действие, ако делото не би било прекратено поради перемпция, а преместено за продължаване на съдопроизводствените действия пред ЧСИ /ДСИ по местожителство на длъжника- което местожителство не е спорно, че е и е било в гр.Варна. След прогласяване на перемпцията и заличаване на правните последици от образуване на изпълнителното дело, последващото надлежно образуване пред местно компетентен съдебен изпълнител, след изтичане на 5 годишен давностен срок е действие след погасяване на вземането. В съдебната теория и практика константно се приемало, че прогласената перемпция, както било в случая, заличавала със задна дата евентуално извършените изпълнителни действия. Обобщава, че съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността може да бъде прекъсната само и единствено при валидно предприети изпълнителни действия. В настоящия казус такива не били налице. При тези обстоятелства определената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност била изтекла много преди образуването на изпълнителното производство през 2019г. пред ЧСИ Николай Георгиев. Съдът не бил обсъдил в цялост и правния институт на погасителната давност във всички негови приложения.

Процесното вземане включвало не само главница, но и лихви, за които давността изтичала след тригодишен период. Дори да се приемело, че предходното изпълнително производство било надлежно образувано, към момента на повторното образуване на изпълнително производство през 2019г., тригодишният давностен срок е бил изтекъл и вземането на кредитора върху лихвите е погасено. Неправилно ВРС приел и че ответникът като цесионер има качеството на кредитор. При липса на доказано надлежно уведомяване, цесията не е противопоставима на длъжника и ответникът не е легитимиран като носител на изпълняемото право спрямо ищцата. Моли за отмяна на решението в цялост и за уважаване на претенцията или за частична отмяна и частично уважаване по отношение на претенциите за лихви. Моли и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. В случай на цялостна или частична отмяна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По отношение на възражението за местна компетентност на ЧСИ, сочи, че е преклудирано, а е и неоснователно.

Обобщава, че по отношение на лихвите, посочени в изпълнителния лист се прилага същата пет годишна давност, както по отношение на главницата.

Твърди, че длъжникът е редовно уведомен за цесията, както и в хода на изпълнителното производство е получавал многократно уведомления. Твърди, че по изпълнителното производство са извършвани регулярни изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно 2 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, като не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

Съдът констатира, че по отношение на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375 е настъпила промяна в обстоятелствата, като на 02.12.2025г. дружеството е заличено, поради настъпило преобразуване: промяна на правна форма с правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, Бизнес Парк София No 1, бл. 15, вх. А, ет.4, представлявано от Т. И. В..

Правоприемникът следва да бъде конституиран като страна в процеса.

Не са направени доказателствени искания от страните.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ настъпилото в хода на процеса универсално правоприемство на страната на ответника / въззиваема страна/, като в списъка за призоваване се отрази правоприемникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, Бизнес Парк София No 1, бл. 15, вх. А, ет.4, представлявано от Т. И. В..

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 23488/23.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от И. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*, ул. „*“ №*, срещу Решение № 715/ 26.02.2026г., постановено по гр.д.

15765 / 2024г. по описа на РС – Варна, 43 –ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника „ЕОС Матрикс” ООД не съществува правото на принудително изпълнение за сумата от общо 15483,38 лв., от която: 12533,79 лв. - главница;

2686,01 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 35 лв. – такса за периода от 08.11.2009 г. до 08.01.2013 г.; 228,58 лв. - лихва за просрочие, начислена за периода от 09.01.2013 г. до 20.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които на 26.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3889/2014 г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност, на осн. чл.439 ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК.

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026г . о т 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4