Решение № 442 от 26.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Благоевград, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражда. дело № 20261200501016 по описа за 2026 година взе предвид следното:

ОС-Б. е сезиран с жалба, заведена с вх. № 14197 от 20.08.2026 г. и подадена от А. Л.

К., ЕГН **********, адрес гр. Б..., длъжник по и.л. № ... г. на ЧСИ В.Т.. Жалбата се базира на разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 2, 6 и 7 и чл. 438 от ГПК.

Подадено е възражение от страна на взискателя, в което той излага съображения за неоснователност на жалбата.

ЧСИ е представил мотиви, в които е развил доводи, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и изхожда от длъжника по изпълнението, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят е отправил цели 17 петитума към съда и иска най-разнообразни неща от него, включително и спиране на изпълнението.

След като се запозна с материалите от изпълнителното производство, ОС-Б. констатира, че жалбата е частично основателна.

На първо място следва да се отбележи, че не е налице изричен акт на ЧСИ, с който той да отказва да спре, прекрати или приключи изпълнението, поради което съдът 1 няма да обсъжда оплакванията на жалбоподателя в тази им част.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е правилно определена и изчислена.

За нейна база са използвани паричните суми, упоменати в четирите влезли в сила АУЗД. Не са отчетени плащанията от април 2026 г. и това е правилно, защото по изпълнителното дело няма никакви данни за такива. Не е взето предвид и плащането от 01.07.2026 г. Това е съобразено със закона. Последният не задължава ЧСИ, при формирането и пресмятането на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, да отчита плащанията, извършени след образуването на изпълнителното дело. Въпросната норма урежда размер на таксата, която се събира за изпълнение на парично вземане върху събраната сума. Пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед на изпълнението на парично вземане и за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуването на изпълнително производство.

След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване /с или без участието на ЧСИ, т. е. изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното дело/, сумата се счита „събрана“ от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението. Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред съдебен изпълнител и в хода на това производство. Макар и да не е постъпило по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, даденото от длъжника пряко на взискателя следва се счита за „събрана“ сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на съответната стойност. Такава е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, Решение № 82 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 1891/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, и Решение № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева. В случая не се установи и неправилна база за изчисляване на пропорционалната такса. Не са налице пр.и тя да бъде отменена или намалена.

Таксата от 51,15 евро е дължима на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ. Тя е определена и начислена законосъобразно. На 01.12.2025 г. е изготвено и после връчено уведомление от ЧСИ до взискателя за съединяването на двете изпълнителни дела.

На 30.06.2026 г. е изготвено и после връчено уведомление от ЧСИ до „Б...“ АД, ипотекарен кредитор на длъжника, за насрочения опис на ½ идеална част от 2 поземления имот и етажи от сградата в него. На 30.06.2026 г. е изготвена и после връчена ПДИ от ЧСИ до длъжника. На 09.07.2026 г. е изготвено и после връчено уведомление от ЧСИ до длъжника за отказа да му бъде предоставено заверено копие на изпълнителното дело. На 09.07.2026 г. е изготвено и после връчено уведомление от ЧСИ до длъжника за съставянето на сметка № .... Изготвени и връчени са и уведомления и копия на подадените от длъжника жалби срещу действията на ЧСИ. Въпросната такса е правилно изчислена, формирана е за реално изготвени и връчени от ЧСИ книжа по изпълнението и не са налице основания за нейното отменяне или намаляване.

Таксата от 15,82 евро е включена в т. нар. „Допълнителни разноски“ на ЧСИ. Тя е начислена на основание т. 31 от ТТРЗЧСИ. Не е ясно какви разходи са включени в нея. Не е спазено изискването, описано в забележката към т. 31, за издаване на отделен и конкретен документ по ЗСчет за тези допълнителни разноски. С оглед на това ОС-Б. приема, че тази такса не се дължи и не следва да бъде събрана за сметка на жалбоподателя.

Адвокатските хонорари по двете съединени после изпълнителни дела са реално заплатени от взискателя. Представени са надлежни фактури за това. По първото дело са заплатени 500,35 лв. с ДДС /255,82 евро/, а по второто - 364,19 лв. с ДДС /186,21 евро/. По двете дела, преди съединяването им, са били поискани и извършени идентични действия. Няма убедителна пр.а за отделното им образуване.

Вземанията по АУЗД от 2025 г. спокойно са можели просто да бъдат предявени за присъединяване за събиране в рамките на първото и.л. и изобщо да не се образува второ такова. След обединяването на двете изпълнителни производства е отпаднала обосноваността на дължимостта на две адвокатски възнаграждения за действия по едно и също /съединено/ дело. За да се предотврати неоснователно обогатяване на взискателя, единият хонорар следва да отпадне и това трябва да бъде този, който е платен по второто дело. Възнаграждението в размер на 255,82 евро е напълно достатъчно според ОС-Б., за да компенсира усилията, които упълномощените от взискателя адвокати са положили и ще положат за постигането на благоприятен за О.Б. резултат от провежданото спрямо длъжника принудително изпълнение.

Насочването на изпълнението върху пенсионния доход на длъжника е законосъобразно действие на ЧСИ Т.. Въпросната пенсия е със солиден размер и възлиза на 814,65 евро. Тя надхвърля МРЗ за страната, поради което несъмнено има част от нея, която може да бъде секвестирана. Все още по изпълнителното дело няма данни за размера на реално удържаната сума от страна на НОИ, като в 3 тази връзка както НОИ, така и ЧСИ стриктно следва да спазва ограниченията, заложени в разпоредбите на чл. 446-446а от ГПК, за да не се стигне до накърняване на правата на длъжника и до ангажиране на съответната имуществена и дисциплинарна отговорност на ЧСИ Т. и длъжностните лица от НОИ.

По изпълнителното дело липсват данни за събрани от ЧСИ след 01.07.2026 г. конкретни парични суми, поради което съдът не може да вземе отношение по исканията на длъжника, свързани с този въпрос. Длъжникът би могъл да отправи нарочно питане по този повод до ЧСИ Т. и да действа според отговора, който ще получи от нея.

В жалбата не е казано в прав текст, а само се намеква за насочване на принудителното изпълнение върху конкретен жилищен обект на длъжника, който може би е несеквестируем. В материалите от изпълнителното дело не се открива наличие на подобен обект, който да е защитен от чл. 444, т. 7 от ГПК. ЧСИ е постигнал налагане на възбрана и предстои да опише онези части от семейния хотел „Ч.“ в гр. Ба., които нямат жилищен характер. Жилищен е само първият етаж от хотела, но към него не е насочено принудително изпълнение. Смисълът на несеквестируемостта е да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които не застрашават съществуването му и възможността да живее нормално Решение № 195 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 622/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Мими Фурнаджиева, и Решение № 456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова.

Недопустимо е разширителното тълкуване на хипотезите, уредени в чл. 444 от ГПК, които са изключение от правилото на чл. 133 от ЗЗДог, според което цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори Определение № 118 от 19.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3637/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария И.ова, и Решение № 1274 от 01.05.2018 г. на САС по в. гр. д. № 5692/2017 г., ГО, 7 състав, докладчик председателят Диана Коледжикова. Длъжникът, който се позовава на несеквестируемостта и претендира да черпи права от нея, следва да докаже наличието й - Решение № 132 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3781/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова. В конкретния казус обжалващият длъжник не е ангажирал никакви доказателства, които да подкрепят тезата му за несеквестируемост на обектите, спрямо които е насочено индивидуалното принудително изпълнение, и не може да 4 се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК.

Съдът не е компетентен да упражни контрол върху изтъкнатия от жалбоподателя кумулативен характер на изпълнението - възбрани върху множество обекти, наложени едновременно със запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсия. Оплакването за нарушаване на принципа за съразмерност на принудителното изпълнение, регламентиран в текста на чл. 442а от ГПК, не подлежи на разглеждане в рамките на настоящото съдебно производство. Защитата на длъжника в такива случаи се осъществява по друг процесуален ред - депозиране на възражение пред ЧСИ, и ако той откаже да уважи същото - иск по чл. 441, ал. 2 от ГПК /„Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес, приложен коментар и анализ на съдебната практика“ от Мариана Обретенова, „Труд и право“, София, 2023 г., стр. 256/.

Съдът не е компетентен и да разпореди на ЧСИ да възстанови на длъжника недължимо събрана такса във връзка с администрирането на жалбата от 02.07.2026 г. и двете съобщения от 10.07.2026 г., ако такава сума действително неоправдано е била изискана и задържана от страна на ЧСИ, защото рамките на проверката по чл.

435 от ГПК не го допускат, позволяват и разрешават.

Искането за спиране на производството по изпълнителното дело следва да бъде оставено без уважение. Не са налице основания за спиране. Жалбата е неоснователна в съществената й част. Плащането от 01.07.2026 г. е извършено след започване на изпълнението. Разноските по изпълнението остават дължими. Не е доказано незаконосъобразно засягане на несеквестируем доход. Не е доказана несеквестируемост на конкретен недвижим имот. Не е доказана опасност от настъпване на трудно поправими вреди за длъжника. Насрочването на опис не е публична продан и не води само по себе си до необратима загуба на имущество.

Запорите и възбраните имат обезпечително-изпълнителен ефект и подлежат на вдигане при настъпване на предпоставките по чл. 433 от ГПК.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото съдебно решение няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.

Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, ОС-Б.

РЕШИ:

ИЗКЛЮЧВА от приетите за събиране разноски по и.л. № ... г. на ЧСИ В.Т., таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ, в размер на 15,82 евро /петнадесет евро и осемдесет и два 5 цента/, обективирана в съставената на 09.07.2026 г. от ЧСИ Т. сметка № ....

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, следващо се на взискателя по въпросното и.л., прието от ЧСИ и обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № ..., от 442,03 евро /четиристотин четиридесет и две евро и три цента/ на 255,82 евро /двеста петдесет и пет евро и осемдесет и два цента/.