Решение № 186 от 13.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500242 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 9390/14.05.25г. на БОС от Община Поморие, ЕИК: 000057179, с административен адрес: гр.Поморие, ул. „Солна“ № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, против решение № 298/16.04.2025г. по гр.д.№ 20242100100890/24г. на БОС, с което Общината е осъдена да заплати на Г.

С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Г. С.“ № ** , обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000лв., вследствие причинена на 19.08.2023г. в гр.Поморие, ул. „Солна“ № 37, на тротоара пред входа на строителна фирма „СМТ – Ташеви“, средна телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 19.08.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.

Твърди, че решението е изцяло неправилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, като искът бъде отхвърлен изцяло. Излага подробни аргументи, позовава се на липса на деликтно поведение от страна на Общината, липса на неравности по тротоара, където паднала въззиваемата и 1 на изцяло нейна вина за инцидента. На следващо място, при условията на евентуалност, се оплаква от определяне на обезщетение в завишен размер, с оглед характера на травмата, възстановителния период, момента на инцидента и икономическите условия в страната към датата на деликта. Няма доказателствени искания. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата Г. С. М. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. И. Ю. - *АК. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита го за правилно и съобразено със закона и правилата на справедливостта. Няма доказателствени искания. Също претендира разноски по реда на чл.38 ЗА.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, против валиден акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба от Г. С. М. против Община Поморие. Твърди, че на 19.08.2023г., придружена от съпруга си, пресякла ул.“Солна“, гр. Поморие. На тротоара, пред № 37 на същата улица, пред входа на строителна фирма „СМТ – Ташеви“, се спънала в една надигната плочка на тротоара и паднала с все сила върху капак на улична шахта в цял ръст. При падането не можела да си поеме дъх и известно време лежала обездвижена. След малко с помощта на съпруга си и други хора успяла да седне, а впоследствие била заведена в Спешния център в гр. Поморие.

Разцепила се брадата й и силно кървяла. След като й била оказана първа помощ, се прибрала, но на 23.08.2023г. била приета по спешност в „Бургасмед“ ЕООД. След извършени изследвания се установило, че има разкъсване на черния дроб, 3 хематома, силен кръвоизлив в корема и голяма загуба на кръв. Била преместена в реанимация и 7 дни й правели вливки по 18 часа на денонощие. Твърди, че след инцидента коренно се променило ежедневието й: не можела да се обслужва сама, за всичко имала нужда от чужда помощ, винаги с нея трябвало да има друго лице от близките й.

2

Случилото се я натоварило изключително много психически. Станала затворена, раздразнителна, при опитите на близките й да разговарят с нея избухвала и се породило голямо напрежение в семейството. Не можела да спи вечер, чувствала се непълноценна, счита, че няма да се подобри никога.

Позовава се на неспазване от страна на Общината на правилата за правилно изграждане, поддръжка и експлоатация на тротоара. Твърди претърпени болки и страдания в резултат от неправилното изпълнение на тротоарното покритие на мястото на инцидента и претендира обезщетение в размер на 100 000лв., както и лихвата за забава от датата на деликта и разноските по делото. Ангажира доказателства.

Община Поморие е оспорила иска в надлежно приложения отговор по реда на чл.131 ГПК. На първо място е оспорила механизма на увреждане. На следващо е твърдяла настъпване на вредите изцяло по вина на пострадалата, като се е позовала на невнимание от нейна страна и на собственото й поведение. Моли за отхвърляне на иска изцяло и при условие на евентуалност – на присъждане на обезщетение в размер, съответстващ на правилата на справедливостта. Ангажира доказателства.

Видно от въззивната жалба, страните спорят относно механизма на увреждането, характера и интензитета на увреждане, продължителността на възстановителния период и размера на справедливото обезщетение или може да се направи обоснован извод, че между страните няма безспорни въпроси с изключение на датата и мястото на инцидента. Така, при приложение на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември 2013 год. по т.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС, с настоящия съдебен акт подлежат на обсъждане всички гореописани спорове, които са въведени за установяване на увреждане на черния дроб на ищцата и последиците от телесната повреда.

Не се спори, затова съдът приема факта за установен по реда на чл.153 от ГПК, че на 19.08.2023г. М., придружена от съпруга си, пресякла ул.“Солна“, гр.Поморие. На тротоара, пред № 37 на същата улица, пред входа на строителна фирма „СМТ – Ташеви“, се спънала в една надигната плочка на тротоара и паднала с все сила по лице върху капак на улична шахта в цял ръст.

Според показанията на св. М. - неин съпруг, след това се оказало, че се е спънала на повдигнати плочки – 2 бр. и че капакът на шахтата е леко надигнат.

При падането съпругата му изпаднала в шок и с помощта на двама непознати 3 свидетелят успял да я обърне и да я сложи в седнало положение. Напръскали я с вода и тя започнала да се съвзема. От лицето и текнало кръв, а малко покъсно ръката й започнала да се подува. От мястото на инцидента двамата отишли до ФСМП – Поморие и там, след като първоначално обработили раната на лицето, я препратили за снимка на ръката.

При посещението в „УМБАЛ-Бургас“ АД, било направено образно изследване на вътрешни органи, приключило със заключение, че пациентката е суспектна за интрапаренхимно контузионно огнище.

По нейно писмено изразено желание била освободена от болницата и се прибрали в гр. Поморие, както потвърждава св. М. През следващите 3 дни, обаче, съпругата му не се чувствала добре и след консултация по телефона с познат доктор от гр. К., двамата се отправили към гр. Бургас. Там въззиваемата била приета по спешност в МБАЛ „Бургасмед“, гр.Бургас и хоспитализирана на 23.08.2023г. по клинична пътека: Консервативно лечение при остри коремни заболявания. На 29.08.2023г. била изписана в стабилно соматично състояние – стр.4 по гр.д.№ 890/2024г. БОС. Видно от епикризата, на пациентката не са проведени инвазивни процедури.

От изготвената СМЕ, приета надлежно, без оспорване от страните, става ясно, че при проведено образно изследване от 23.08.2023г. се установил субкапсуларен хетероденсен хематом, ангажиращ почти 50% от повърхността на черния дроб. В десния лоб на дроба се установила окръглена формация с размери 8 / 9.17 / 5.70см., друга окръглена формация с размери 2.06 / 2.83см. и на ниво VIII-ми чернодробен сегмент данни за лацерация с размери 2.02см.

Всичко описано, според в.лице, сочи на характеристики на хемангиом. Към момента на прегледа не се е налагало оперативно лечение, нито по-късно се наложило, а пациентката останала за наблюдение в болницата.

Като крайно заключение в.лице д-р Е. Б. посочва, че във връзка с травматичен инцидент М. получила руптура (разкъсване) на черния дроб, с оформен хематом. Тук съдът още веднъж отбелязва, че обсъждането на настъпилите вреди при ищцата е съсредоточено само върху тези увреждания, на които е основала иска си, съобразно обстоятелствената част на исковата молба.

От заключението на в.лице и разпита му в проведеното с.заседание се установява, че въпреки наличието на причинена средна телесна повреда – 4 разстройство на здравето, временно опасно за живота, нейният случай е един от редките, в които не се наложило зашиване на черния дроб, защото не е получила кръвоизлив. Действително, има разкъсване и хематом, но ако е имало застрашаващ живота й кръвоизлив, е щяла да бъде оперирана. В конкретния случай имало разкъсване, но малко и съответно кървенето било малко. Според в. лице, М. е имала влошено качество на живот в резултат от нараняването на черния дроб за около 2-3 месеца, през които се препоръчва покой, без резки и натоварващи движения, съответна диета на хранене без мазнини, протеини и количества храна. Въпреки увреждането, в.лице дава заключение, че е било възможно въззиваемата да извършва елементарни дейности у дома.

От извършеното второ експертно заключение на в.л. инж. Т. Ч., както и от извършения от първоинстанционния съд оглед на мястото на инцидента по реда на чл.204 от ГПК, се установява, че при изпълнение на скосяването на перпендикулярната на ул. Солна друга улица – „Панайот Хитов“, за да се осигури достъп за детски колички и хора с увреждания, настилката е положена по-ниско от останалото ниво. Три от тротоарните плочки са поставени на около 2см. над основното ниво на тротоара на ул. “Солна“, което е в противоречие с нормите за изпълнение на настилки, а именно – че те трябва да бъдат равни, нехлъзгави, гладки, устойчиви и безопасни за пешеходци.

Според в.лице отклонението при полагане на настилки в равността на тротоарното покритие следва да бъде преодоляно при разлики от 5 мм до 2 см с наклон – подмазване, а над 2 см с рампа. В конкретния случай от заключението и приложения снимков материал е видно, че между повдигнатите плочки е останал ръб, без да е изпълнен наклон, понеже разликата е 2см.

При така изложеното съдът съобрази следното:

Разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА посочва като общинска собственост: „общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване“. Няма спор, че инцидентът се е случил на тротоара на общинска улица, за чиято поддръжка Община Поморие носи отговорност.

По повод заключението на в.л. инж. Т. Ч., съдът съобрази разпоредбата на 5 чл.29 от ПРАВИЛА за извършване и приемане на строителни и монтажни работи - Раздел "Пътища и улици", утвърдени със Заповед № 320 от 31.01.1978 г. на МССМ, относно допустимото отклонение от равността на тротоарните покрития и факта, че на мястото на повдигане на плочките срещу № 37 на ул. „Солна“, гр. Поморие няма плавен преход между повдигнатите и другите плочки, т.е. налице е отклонение от изискванията на държавно установените норми за изпълнение на тротоарни настилки.

Без значение се явява датата на изпълнение на тротоара и качеството на изпълнение към полагането на настилката, щом като към датата на инцидента се установява наличие на повдигнати плочки с ръб, вместо скосяване и подмазване. Като правило Общината е задължена да следи и носи отговорност за пътищата, улиците, тротоарите на своята територия и при установени повреди на покритието да ги отстрани своевременно, като ги съобрази с нововъведени нормативни изисквания, в случай, че има такива. Впрочем видно е, че Общината съобразява действията си с изискванията на нормативните актове, щом е изграден подход за хора с увреждания и майки с колички, но явно повдигането на плочките не е забелязано или е подценено. В конкретния случай не се касае за вреди от вещи, както е считала ищцовата страна, а за некачествено изпълнение на СМР. По причина, че Общината възлага изпълнението на дейности по ремонт на улици и тротоари на съответни специалисти, отговорността й се ангажира по реда на чл.49 от ЗЗД.