Решение № 1552 от 01.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. София , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Тодор Тодоров

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20201001002268 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 574/15.04.2020 г. по т.д.№ 1708/2019 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, с което ЗК “Уника“ АД, ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на ЕТ „Нур – табако – А. Х.“, с ЕИК *** на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата в размер от 56 490 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение, произтичащо от сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г. до 29.06.2018 г., което е довело до частично увреждане на посевите от тютюн, отглеждан в параметрите на три парцела, стопанисвани от ищцата, чиято обща площ е равна на 564.90 дка., ведно със законната лихва върху сумата от 25 001 лв. начислена за периода от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. и законната лихва върху сумата от 56 490 лв., считано от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане. С решението ЗК “Уника“ АД е осъдено да заплати на ЕТ „Нур – табако – А. Х.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 5 259,60 лв. – представляваща направени съдебни разноски в производството пред настоящата инстанция.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба вх.№ 55062/17.06.2020 г. от ЗК “Уника“ АД чрез юрк. Г. П., с която жалбоподателят моли решението да бъде отменено като поддържа, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – проливен дъжд в периода 26.06.2018 г. – 29.06.2018 г., застрахователният договор не бил произвел действие, тъй като към тази дата била внесена част в размер 36% от застрахователната премия в размер на 6 270.39 лв. от ищеца ЕТ „Нур – табако – А. Х.“, като останалата част в размер 11 015.55 лв., дължима от ДФ „Земеделие“, била внесена едва на 14.08.2018 г. Премията 1 била уговорена като обща сума, поделена в процентно отношение между ищеца като застрахован и третото лице помагач по делото - ДФ „Земеделие“ съгласно програма за съфинансиране на земеделските производители. Страните се съгласили, че полицата влиза в сила от 24.00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя и това било в съответствие с разпоредбата на чл.367, ал.1 от КЗ, съгласно който цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор. Застрахователят носи риска само за настъпило от момента на влизане в сила на застрахователния договор събитие.

Разбирането на първоинстанционния съд, че застрахователят се е съгласил да носи риска при заплатени 35% от премията, не следвало нито от договора, нито от закона.

Споразумението между застрахователя и ДФ „Земеделие“ уреждало отношенията им, но не изменяло начина на влизане в сила на застрахователното покритие. С разпоредбата на т.4 ДФ „Земеделие“ се задължавал да преведе 65% от подписването на договора, като под договор в случая се имало предвид конкретното споразумение от 10.04.2018 г., а не всяка полица. Дори да се приемело, че страните са имали предвид 10 дневен срок от сключването на полицата, това не променяло обстоятелството, че застрахователното покритие започвало от момента на плащане на цялата застрахователна премия. Жалбоподателят счита, че процесното събитие не представлява покрит риск, тъй като съгласно дефиницията в споразумението от 10.04.2018 г. между ЗК “Уника“ АД и ДФ „Земеделие“ същата покрива щетите от неблагоприятно климатично събитие, което може да се приравни на природно бедствие, съгласно регламент ЕС № 702/2014 г. Това изисквало да са увредени поне 30% от средната продукция, изчислена на предходен тригодишен период или средното количество за три години, базирано на предходния петгодишен период като от него се изключат найвисоките и най-ниските стойности. Изслушаната експертиза установила, че щетите възлизат на 20 % от насажденията, поради което застрахователят нямал задължението да обезщети производителя. На следващо място въззивникът счита, че липсва материално-правна легитимация на ищеца. Съгласно полицата застраховката била сключена в полза на ДФ „Земеделие“ и при наличие на валидна уговорка в полза на трето лице, единствено то било легитимирано да предяви правата по полицата /чл.398 от КЗ/. Липсвали доказателства в подкрепа на становището на съда, че третото лице се е отказало от това си право.

Допълнително твърди, че ищецът не бил представил доказателства да е собственик на земята, или да я е ползвал на правно основание.

Въззиваемият ЕТ „Нур – табако – А. Х.“ оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ДФ „Земеделие“ не взема становище по жалбата.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, намира установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която А.

М. Х., в качеството си на ЕТ „Нур – табако – А. Х.“ е предявила срещу ЗК “УНИКА“ АД частичен иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 25 001 лв., съставляваща част от общо вземане в размер от 56 490 лв. като размерът е увеличен до пълния размер на вземането с определение от 07.02.2020 г. Сумата се претендира като застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в рамките на 2 неговото действие застрахователно събитие - реализация на значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г. до 29.06.2018 г., довело до частично увреждане на посевите от тютюн, отглеждан в три парцела, стопанисвани от ищцата, чиято обща площ е равна на 564.90 дка., ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от завеждането на исковата молба в съда на 27.08.2019 г. до окончателното му изплащане. Ищецът поддържа, че съгласно инициирана програма от ДФ „Земеделие“ за подпомагане на земеделски стопани чрез съфинансиране на разходите за застраховане на земеделски култури, ищцата е кандидатствала и била одобрена за подпомагане по отношение на определени площи обработвани от нея. Поддържа, че сключил договор с ДФ „Земеделие“ № 16/180383/01710 от 30.07.2018 г. с предмет предоставяне на държавна помощ по схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Ищцата избрала застраховател съобразно изискванията на Фонда и сключила договор за имуществено застраховане с предмет земеделски култури.

Ищцата заплатила със свои средства 35 % от уговорената застрахователна премия като остатъка от 75 % подлежал на изплащане от Фонд „Земеделие“. Сключената застрахователна полица от 11.06.2018 г. имала за предмет три парцела с обща площ 564.90 дка. на обща застрахователна стойност 282 449.99 лв., като размера на премията е възлизал на 16 947 лв. и 338.94 лв. ЗДЗП. Заплащането на дължимите от ищцата 35% от премията било извършено на 14.06.2018 г. като била преведена сумата от 6 270.39 лв., включваща и целия дължим данък. На следващия ден 15.06.2019 г. застрахованите парцели били огледани от представител на застрахователя и било констатирано добро състояние на реколтата и липса на следи от природни бедствия.

В периода 26 - 29.06.2018 г. в района на гр.*** паднали обилно повсеместни валежи, което събитие е покрит риск, съгласно клауза „Тютюн“ по сключената между страните застрахователна полица. След посещение на представители на ответника било определено увреждане на реколтата в размер на 20%, което било на стойност 56 490 лв., за което имало заведена преписка № 18531360001. Ищцата твърди, че с писмо изх.№ 3524, получено на 13.09.2018 г., ответникът отказал да плати застрахователно обезщетение с аргумента, че Фондът не е внесъл своята част от премията преди настъпване на застрахователното събитие. ДФ „Земеделие“ заплатил дължимите от него 65 % от уговорената застрахователна премия на 14.08.2018 г., което плащане било прието и осчетоводено от ответника. Ищцата се е обърнала към Комисията за финансов надзор, от която с писмо изх. № 91-02-1683 от 27.12.2018 г. й отговорили, че полицата е в сила с плащане на една част от премията от нейна страна. С писмо № 1250419/11.01.2019 г. ответникът отговорил на КФН, че поддържа отказа си за плащане.

С допълнителната искова молба ищецът е посочил, че записът в „Специални условия“ противоречал на Споразумението между ответника и ДФ „Земеделие“ от 10.04.2018 г., съгласно което „застраховано лице“ бил съответния земеделски производител /ищцата/. По въпросите кое е ползващото се лице по застраховката и откога същата влиза в сила следвало да се приложи уговореното в споразумението. Застрахователя не бил съобразил съдържанието на полицата с правилата по Споразумението, което увреждало имуществените интереси на ползващия застрахователната услуга земеделски стопанин.

Плащането на процесната застрахователна премия било уговорено на две вноски от два различни субекта, в два различни момента и съгласно нормите на Кодекса за застраховането полицата влизала в сила от датата на плащане на първата вноска. Споразумението между ДФ „Земеделие“ и ответника определяло срок за плащане на дължимата от Фонда част от премията в размер 65%, течащ от момента на подписване на договор със земеделския стопанин и след представена от него на сключена полица.

3

Ответникът ЗК “Уника“ АД оспорва иска. Поддържа, че към датата на събитието 26-29.06.18 г. не било налице действащо правоотношение по сключения договор за застраховка. Поддържа, че в застрахователния договор изрично е дефиниран срока на действие на застраховката, която влиза в сила считано от 24.00 ч. на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка застрахователя и приключва с факта на прибирането на реколтата. Застрахователя поемал определен застрахователен риск срещу плащане на премия. В процесния случай премията била платима съгласно схемата за застраховане на селскостопанска продукция - 65% от ДФ „Земеделие“ и 35 % от земеделския производител. Не оспорва, че на 15.06.2018 г. ЕТ „Нур – табако – А. Х.“ е заплатил своята част от премията в размер на сумата от 6 270.39 лв. и 2% данък, а останалата част е заплатена от ФД „Земеделие“ на 14.08.2018 г., в размер на сумата от 11 015.55 лв. Поддържа, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 26.06.2018 г. не е бил платен пълният размер на уговорената премия, което означавало, че договорът не е влязъл в сила. Съгласно чл.367 от КЗ и договорните клаузи, застрахователят носел застрахователния риск само за настъпило застрахователно събитие, считано от момента на влизане в сила на договора, т.е. от момента на плащане цялата уговорена премия. Доколкото към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие този факт не се е реализирал, то ответникът не носел отговорност за плащане на обезщетение, защото не бил обвързан от правата и задълженията по застрахователния договор. Обстоятелството, че е заплатена част в размер на 35% от премията, както и съглашението между Фонда и застрахования, в което застрахователното дружество не участвало не водело до обратния извод. Ответникът оспорва и размера на вредите, остойностени в протокола, които били произволно определени и не почивали на база реално увредения процент земеделска продукция. Оспорва материалната легитимация за получаване на исканото застрахователно обезщетение и счита, че същата принадлежи на ДФ „Земеделие“, а не на ищцата, тъй като застраховката била сключена в полза на ДФ „Земеделие“.

С допълнителния отговор ответникът оспорва процесната застрахователна премия да е дължима на две отделни вноски по чл.368, ал.1 от КЗ, и твърди че размерът и е определен на 16 947 лв. и 338.94 лв. данък. Обстоятелството, че е дължима от различни правни субекти определило формалнот й разделяне с посочване на съответните размери.