Решение № 237 от 05.06.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. ХАСКОВО, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500271 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №1/02. I.2024 г. постановено по гражданско дело №1684/2022 г. Районен съд-Хасково приема за установено, на основание чл.108 ЗС, по отношение на Ш. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, местност ***, че Ж. Ю. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, е собственик на следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 98 кв.м., нанесена като фигура, щрихована в зелен цвят, ограничена от точки с номера 1-2-3-4-5-1 в приложената към заключението на вещото лице инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г. комбинирана скица /л.124 от делото/, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр***, одобрена със заповед № РД - 18 -63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр.София, с площ 327 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с адрес: ***, номер по предходен план: ***, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** по КК на гр.***, като осъжда Ш. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, местност ***, съдебен адрес: гр.Хасково, бул."България" № 142, вх.А, ет.1, да предаде владението на реалната част от имота на Ж. Ю. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.***.

Съдът осъжда , на основание чл.109 ЗС, Ш. А. М.,

1

ЕГН:**********, с адрес: гр.***, местност ***, да премахне телена ограда на метални колове, означена в приложената към заключението на вещото лице инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г. комбинирана скица /л. 124 от делото/, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, със зелена пунктирана линия межди точки 3 и 4, попадаща в ПИ ***, която неоснователно ограничава правото на Ж. Ю. П., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, да ползва собствения си имот в пълен обем и граници.

Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователен предявения от Ш. А. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, местност ***, против Ж. Ю. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, вр. чл.211 ал.1 ГПК, да бъде осъден Ж. Ю. П. да премахне намиращата се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр.*** масивна едноетажна сграда, означена със зелен цвят с № 2 в приложената към заключението на вещото лице инж. Д.Е.К. от 26.04.2023 г. комбинирана скица /л. 124 от делото/, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, представляваща гараж с площ 36.72 кв.м., изградена на общата имотна граница с имот № ***.

С решението се осъжда Ш. А. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** на основание чл. 78, ал. 1 и ал.З ГПК, да заплати на Ж. Ю. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр.***, сумата от 1490,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Обстоятелства по въззива

Ш. А. М. е останал недоволен от постановеното решение в частта му относно уважаването на предявените искови претензии с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността,като неправилно, с допуснати съществени процедсуални нарушения,противоречие с материалния закон и необосновано.

Въззивникът твърди,че още с отговора на исковата молба оспорил правото на собственост върху спорния имот в полза на ищеца,тъй-като неговия праводател-Община *** не била собственик на транслираното право върху недвижимостта.

Според жалбоподателят за уважаването на претенцията по чл.108 от ЗС следва ищецът да проведе пълно и главно доказване на обосноваващите правото му факти.В случая общината се легитимирала като собственик на продадения на ищеца имот с два взаимно изключващи се документа-акт за общинска собственост от 10.I.2021 г. издаден на основавие §42 ПЗР ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС и с решение на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделско земя,представено по делото в два различни дубликата по делото.

Районен съд-Хасково изложил мотиви по тези две основания за собственост,като макар и противоречащи си,е приел,че общината е притежавала правото на собственост върху имота.Този извод според въззивникът бил необоснован и незаконосъобразен.

Въпросният акт за общинска собственост бил обоснован с действието на §42 ПЗР ЗИДЗОС,който давал основание за актуване като общинска собственост на парцели държавна собственост,които се намирали в регулацията на населеното място.Процесния имот обаче не се обхващал от 2 действието на нормата.В случая чл.58 от ЗОС посочвал предоставките за съставяване на акт за общинска собственост за имот държавна собственост,прехвърлен безвъзмездно в собственост на общината от държавата,както и за имот,придобит в собственост от общината чрез покупко продажба от държавата или чрез замяна между общината и държавата.В тази насока съдът неправилно приел,че макар и за жилищен район *** да нямало влазъл в сила в сила ПУП,както и че за имота няма съставен акт за държавна собственост,неточното посочване на правното основание за актуване,не означавало,че имотът е бил собственост на държавата,съобразно ЗДС.В случая относно процесния имот нямало изработен ПУП,същият не бил в регулация.На практика до заснемането на имота по КК през 2006 г. нямало индивидуализиран имот,което извеждало,че основанието по §42 ПЗР ЗИДЗОС не било налице.

Въззивникът извежда и че другото основание,което съдът приел като решаващо за собствеността на общината-решение на

ОСЗ

№36103/02.ХII.1999 г. издадено на основание чл.27 от

ППЗСПЗЗ/възстановяване право на собственост с план за земеразделяне/,и с посочено „стопанисвано от общината“,което настъпвало при предпоставките по чл.19 и сл. от ЗСПЗЗ.в този текст се сочело,че общината стопанисва и управлява земеделската земя,останала след възстановяването на правата на собствениците,като тези земи ставали общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници,като определянето на теми имоти ставало от нарочна комисия по процедура,развита в чл.45Б от ППЗСПЗЗ.За въпросните имоти по чл.19 ал.I от ЗСПЗЗ се съставяли актове за общинска собственост,в които се отбелязвало одобреното протоколно решение по чл.45В ал.VII от ППЗСПЗЗ и начинът за възстановяване на правото на собственост.

Предвид изложеното възззивникът извежда,че представеното по делото решение на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. било нищожно,тъй-като ОСЗ нямала правомощия да възстановява земеделски земи по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.Неправилен бил и извода на съда,че процесния имот бил част от имот №*** с площ от 12.896 кв.м.,посочен в горното решение.В рамките на производството в тази насока се установило,че в одобрения КП от 1988 г. процесния имот не съществувал с планоснимачен номер и данни за собственост.Липсвала карта на възстановената собственост на землище гр.***,да се установяло твърдението на общината,че въпросният имот е част от имот от *** с площ от 12.896 дка.

Отделно от изложеното жалбоподателят сочи и че представеното решение на ОСЗ №36103/02.ХII.1999 г. на ОСЗ *** било дубликат,който не можел да породи правото на собственост на третото лице по делото Община ***.В тази насока този документ не бил годен такъв.Неправилно РС-Хасково приел,че представения документ съставлявал валидно решение като официален документ по чл.179 ал.II вр. с ал.I от ГПК,поради което и оспорилата го страна следвало да докаже неговата законност.Този извод бил незаконосъобразен,тъй-като тази норма от ГПК определяла доказателствената сила на официалния документ,когато същият е издаден от дл.лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Процесното решение съставлявало индивидуален административен акт и като такъв следвало да е постановено от надлежен кворум и състав,като следвало най-малко да бъде подписано от председателя на ОСЗ и секретаря на същата,за са удостовери и самия 3 властнически акт.В случая представения документ не носел подпис на нито един член на комисията,бил с надпис дубликат,като били представени два различни по отношение на състава на комисията варианта.Ето защо това решение на ОСЗ *** не било валидно и не можело да се приеме за официален документ предвид чл.179 от ГПК,същото било нищожно.

Поради това се налагал извода,че ищецът в първоинстанционтото производство не е доказал правото си на собственост върху спорния имот,което обуславяло отхвърляне на първоначално предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС и отмяна на съдебното решение.

Ж. Ю. П. представя отговор на въззивната жалба,с който извежда неоснователността на същата и правилността на постановеното съдебно решение,което като правилно,законосъобразно и обосновано следвало да се потвърди.

Безспорно били установени по делото фактите,че въззиваемият придобил въпросният недвижим имот в законосъобразно проведена процедура от Община ***,че въззивникът е навлезнал в границите на тази собственост и ползва същата в размер на 98 кв.м.,онагледена на скицата на вещото лице,както и че Ш. М. е отказал да премахне въпросната ограда и да отстъпи така завзетата площ.Според въззиваемият безспорно било и че жилищния район ***,в който се намирал ПИ *** от 327 кв.м.,включваща и спорните 98 кв.м. представлява предишна зона за земеделско ползване,за която бил одобрен само план за улична регулация,който не засягал имота,който бил неурегулиран.

Въззивнага жалба било обоснована единствено с недопустимото насрещно правоизключващо възражение,че Община *** не била собственик на прочесния имот в момента на транслирането му към въззиваемия.В тази насока било ТР №8/2012 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая ищецът не притежавал самостоятелно право на собственост върху спорния имот и нямал възможност да придобие собствеността по силата на давностно владение,предвид забраната на чл.200 ал.I от ЗУТ.В случая въззивникът се позовавал само на липсата на право на собственост на общината,но е и на свое право на собственост,възникнало на самостоятелно основание.Същият и не ангажирал доказателства,че е владял недвижимостта от 1997 г. каквито твърдения имало по делото.Дори да упражнявал такова,то забраната на чл.200 ал.I от ЗУТ била налична.Във въззивната жалба не са оспорвал и извода на РС-Хасково относно липсата на доказване право на собственост върху терена на посочените като предишни собственици А.Р. и Д.П.

При уважаване на правоизключващото насрещно възражение на въззиваемият би се стигнало до отхвърляне на предявеният иск по чл.108 от ЗС от Ж. П. и до абсурдния резултат ответникът М. да запази владението варху споните 98 кв.м. без да има правната възможност да ги придолие в собстеност.

От друга страна изложените мотиви от страна на РС-Хасково били правилни и законосъобразни.Акта за общинска собственост само констатирал правото на собственост на Община *** върху имота,поради което нямало съществено значение посоченото в него основание и неотносимостта на §42 ПЗР ЗСПЗЗ към спора.В тази насока и правилно РС-Хасково приел,че неточното посочване на тази норма не водело на извод,че имотът не е 4 собственост на общината.

Първата инстанция обосновано приела и че имот с идентификатор *** е част от имот №*** по КВС на Община *** и същата го притежава въз основа решение №36103/02.ХII.1999 г. на ОСЗ.С това решение се възстановявало правото на собственост на общината с план за земеразделяне,под №*** бил записан имот *** като пасище,мера с площ от 12.896 кв.м. в местността ***,5 категория. Било установено по делото и че за територията на кв.*** имало одобрен кадастрален план със заповед №969/1988 г.,по който територията на имот с идентификатор *** по КК на гр.*** попадала върху канал в изкоп-или за него нямало отреден имот с пл.номер и данни за собственост.

Отправените доводи във въззивнага жалба относно нищожността на решението на ОСЗ били преклудирани и вкл. и поради липсата на изримно искане да произнасяне в тази насока по реда на чл.17 от ГПК.Отделно от това верността на констатациите на това решение не били оспорени прие приемането му в първата инстанция.