Решение № 14 от 21.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500452 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от адв.Ш., процесуален представител на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ против решение № 235/25.07.2024г, постановено по гр.д.№8/2024г на ОС – Сливен, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца Н. Д. сумата 56 000лв, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди и сумата 3096лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 22.05.2023г ПТП, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от

22.06.2023г до окончателното им изплащане; осъдено е дружеството да заплати на адв.М. адв.възнаграждение в размер на 9151,20лв и държавна такса в размер на 2363,84лв, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 250лв.Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 56 000 лв до размер от 100 000лв и за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 3096 лв до претендирания размер от 3870лв са отхвърлени и поради липса на постъпила жалба решението в тази част е влязло в сила.Решението е постановено при участие на третото лице помагач – И. А. И. Въззивното дружество счита атакувания съдебен акт за неправилен и необоснован.На първо място е посочено в жалбата, че съдът е пропуснал да изследва действията и поведението на третото лице- помагач- водач на каруцата И. И. и в каква степен е допринесъл за настъпването на претърпените вреди от страна на ищеца.Установено е от събраните доказателства, че разстоянието, с което е разполагала водачката на МПС, участник в ПТП, е недостатъчно тя 1 да спре до мястото на удара.Установено е също така ,че ПТП с животинска тяга не е било регистрирано по предвидения за това ред, не е снабдено с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, не е имало отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.Водачът и пътниците не са били снабдени със светлоотразителни жилетки, движението на каруцата е било в неосветен пътен участък и в тъмната част на денонощието.Въззивното дружеството оспорва констатацията, че една от причините за ПТП е несъобразената скорост на МПС, като се позовава на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗдвП, даваща дефиниция за съобразена скорост.Съгласно заключението на САТЕ, ако е била обозначена каруцата би могла да бъде възприета на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране и ПТП е било предотвратимо,т.е. скоростта на автомобила е била технически съобразена, доколкото водачът би имал възможност на възприеме своевременно каруцата в случай, че същата е била обозначена.Като цяло, след като е установено, че ППС с животинска тяга не е обезопасено по предвидения в закона начин, не е регистрирано по предвидения за това ред и се е движило не по пътния банкет по посока на движението, то следва изводът, че изобщо не би следвало да се движи по републикански път, то не би могло да бъде предвидимо по пътя препятствие.С оглед на това се сочи, че виновното и противоправно поведение и действия на водача на каруцата И. И. в значителна степен са допринесли за настъпване на ПТП и вредите, претърпени от ищеца.В този смисъл се сочи също,че въпросната каруца не е била пригодена и с нея изобщо не е следвало да се извършва превоз на пътници, а водачът й не е взел необходимите мерки за опазване живота и здравето на пътниците.Съдът обаче не е констатирал всичко това в постановеното и обжалвано решение.Сливенският окръжен съд също така не е съобразил разпоредбата на чл.138 ЗДвП и, че участвалата в ПТП каруца не е регистрирана по надлежния ред и изобщо не е трябвало да се движим по републикански път , в неосветената част от денонощието.Счита, че съдът е трябва да изследва приносът на двамата водачи, като вземе предвид, че приносът на водача на ППС с животинска тяга е безспорно по-голям.Обратно, съдът е приел, че вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахованото при ответното застрахователно дружество МПС. Въззивното дружество също така твърди, че плащайки обезщетение на пострадалия в ПТП, застрахователят има право да встъпи в правата на застрахования при него деликвент –съизвършител против другия деликвент –съизвършител ,чийто действия са допринесли за пораждане на гражданската отговорност спрямо пострадалия.При това, имайки право на регрес против водача на ППС с животинска тяга, застрахователят ще бъде значително затруднен да упражни това право, тъй като ОС – Сливен не е изследвал в мотивите си действията и поведението на съпричинителя- трето лице помагач И. И. и не е определил в каква степен е допринесъл за настъпването на вредите.

На следващо място е оспорен изводът на съда относно приетия процент на съпричиняване на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат.Съдът е приел 20% съпричиняване от страна на пострадалия ищец, 2 което, според обжалващия застраховател е значително занижен процент и е противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по аналогични случаи и с установената по делото фактическа обстановка.Счита, че не е спорно по делото, че ищецът е бил длъжен да знае, че ППС с животинска тяга не е отговаряло на поставените технически изисквания по отношение на неговото оборудване, сигнализация, не е регистрирано по законовия ред и не е пригодено за превоз на пътници.Нарушаването на правилата, предвидени в ЗДвП на ППС с животинска тяга е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Отделно от това, съдът не е съобразил, че не са провеждани контролни прегледи, не е проведено лечение на травматичните уреждания чрез ЛФК, рехабилитация, физиотерапия и балнолечение, което според дружеството би повлияло на оздравителния период и намаляване на преживяната болка, не е спазвана хранителна диета и не са приемане медикаменти за укрепване на костната и хрущялна тъкан.Неполагането на грижи за здравето е в пряка причинно-следствена връзка със сочените като претърпени неимуществени вреди.Счита ,че справедливият процент на съпричиняване в конкретния случай би следвало да е поне 50%.

Оспорен е и размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди - 70 000лв, като се сочи ,че същият е завишен.

Независимо от претърпените телесни увреждания, тъй като се касае за млад човек, при правилно лечение и адекватно проведен оздравителен процес възстановяването от травмите би отнело по-кратко време.В този смисъл е оспорен изводът на съда, че пострадалият не е на пълно възстановен – вещото лице по назначената СМЕ е заявило категорично,че пострадалият е възстановен,като дефицитът от 10 градуса –движение на ходилото нагоре не пречи на походката.Освен това по делото се установи, че пострадалият не е трудово ангажиран, не са представени доказателства за личния му стандарт на живот, респ.няма данни настъпилото ПТП да го е лишило от доходи и да променило стандарта му на живот.Признатият размер на обезщетението е неадекватен и не съответства на реално причинените неимуществени вреди, като дружеството твърди, че той е силно завишен.Счита,че максималният размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е 50 000лв, като след редуцирането му с 50% счита ,че исковете са основателни и доказани до размер на 25 000лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1935лв – обезщетение за претърпени имуществени вреди, до който размер да се уважат претенциите и в който смисъл да се измени атакуваното решение.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.М., процесуален представител на Н. Д., в който тя е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на атакуваното решение.

С атакуваното решение съдът е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, причинено от водач, чийто гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество.В мотивите си съдът е приел на база анализа на събраните доказателства,че между прекия 3 причинител на ПТП и ответникът-застрахователно дружество има валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.В резултат на ПТП ищецът е получил средна телесна повреда,като е било проведено оперативно лечение на три пъти.Болките и страданията са били с висок интензитет, като възстановителния период е продължил

8 месеца.Анализирайки съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства съдът е приел,че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 70 000лв.Прието е за основателно и доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като съдът е приел 20% съпричиняване и е намалил съответно определеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира пороци, водещи до нищожност на акта или недопустимост - в обжалваната част.По правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата-чл.269 ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Не е спорно между страните, че на 22.05.2023г , около 01,00часа, на път I – 6, при км. 358, е настъпило ПТП между лек автомобил модел “Фолксваген Голф“, рег. № СТ 8894 АР, управляван от Л. П. и движещо се пред него ППС с животинска тяга- каруца, в която ищецът е бил пътник.Не се оспорват и причинените в следствие на удара увреждания на ищеца: съчетана травма – глава, крайници, гърди;травматичен шок; фрактура на шесто и седмо ребро в дясно по скапуларна линия с парциален пневмоторакс;многофрагментарна фрактура на лява подбедрица в областта на диафизата с дислокация на костните фрагменти. Получените травматични увреждания трайно затрудняват движението на тялото и снагата и долния крайник за срок, по-голям от един месец и са съпроводени с болеви синдром, като е затруднено самообслужването и изискват продължително време да се използват болкоуспокояващи и помощни средства - в този смисъл неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза. От същото заключение се установява, че ищецът е претърпял три оперативни интервенции за периода от 31.05.2023г до 21.11.2023г, когато е извършена третата операция в УМБАЛ „Света Анна“ в гр.София.Не е оспорен и изводът на вещото лице по СМЕ, че е налице причинно - следствена връзка между инцидента и причинените увреждания и проведеното оперативно лечение. Вещото лице е дало заключение, че възстановителният период е продължил около 8 месеца и към момента на прегледа / 14.06.2024г / ищецът е възстановен, като е налице дефицит от 10 градуса при движение на ходилото нагоре, но това не пречи на походката и не води до неудобства за него.

От заключението на вещото лице по назначената съдебноавтотехническа експертиза се установява, че ППС с животинска тяга, в което ищецът е бил пътник , в момента на произшествието, настъпило в тъмната част на денонощието /01,00 часа след полунощ/ е било без светлинен 4 източник и без нужното светлинно обозначаване.Освен това каруцата се е движила в средната част на дясната пътна лента, по посока на движение на автомобила, вместо най в дясно на пътното платно, по възможност по банкета.Вещото лице също така е установило, че ППС с животинска тяга не е било регистрирано по реда на чл.167,ал.2,т.4 от ЗДвП. Дало е заключение за скоростта на движение на МПС- 104 км/ч, която е над разрешената за този пътен участък.При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че, ако водачът на МПС е управлявал със съобразена скорост, съобразно видимостта в осветения участък е могъл да предотврати ПТП. При движение със 104 км./ч и опасна зона за спиране -112м е невъзможно да се избегне сблъсъка.Като причини за настъпване на произшествието вещото лице е посочило: движение на каруцата в тъмната част на денонощието без светлинен източник, без нужното светлинно обозначаване; движение в средната част на дясната пътна лента вместо най в дясно на платното или по банкета; технически несъобразена скорост с видимостта пред автомобила.