Решение № 1791 от 20.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3261/2026
- Вид
- Решение № 1791
- Подписан
- 20.05.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1791 гр. София, 20.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110203261 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8506077120, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „***“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван в срок от санкционирания субект, като в жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на същия. Оспорват се фактическите положения, приети в електронния фиш, навеждат се доводи за изтекла погасителна давност. Твърди се допуснато нарушение на европейското право. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. ***. Последната иска от съдебния състав да постанови решение, с което да потвърди издадения електронен фиш като законосъобразен и правилен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 27.01.2023 г. в 09:24 часа ППС „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕПС, 1 в състав с ремарке, с общ брой оси 5 се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без заплатена дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
След осъществяване на справка за собствеността на превозното средство било установено, че същият принадлежи на „***“ ЕООД. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш, с който му било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на 2 платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 27.01.2023 г. в 09:24 часа ППС „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке, с общ брой оси 5 се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без заплатена дължима пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП. В горния смисъл е практиката на АССГ – виж Решение № 6720/07.11.2023 г. по КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.
Съдът обаче приема, че в случая не е налице допуснато административно нарушение от страна на жалбоподателя, защото разпоредбите на чл. 179, ал.
3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП влизат в пряко противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и поконкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента), 3 които е следвало да намерят пряко приложение. Това е така, защото:
Съгласно чл. 2, §7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал.
7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“ Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, §7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Това означава, че нормите на българския закон, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, §7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение не е било отразило изискванията на правото на ЕС, защото нарушението е извършено преди влизането в сила на новите алинеи, визирани по-горе, то в случая не може да се говори, че дружеството е извършило нарушение, защото не е било налице уведомяване за констатирано пропускане на деклариране на данни за преминаване. Това е така, защото при противоречие на националното право с регламента, последният следва да намери пряко приложение. За да съобрази разпоредбата на чл. 2, §7 от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ.
Агенция пътна инфраструктура, е следвало да уведомят въззивника да 4 отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, §7 от Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това.
Едва при констатирано последващо бездействие от страна на дружеството, е следвало да се пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на пътното превозно средство. В случая уведомяване не е извършено, така че да се коментира бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият орган не е провел производството законосъобразно срещу дружеството жалбоподател по повод така констатираното деяние.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. С оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения, свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.