Решение № 137 от 16.10.2019, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 470/2019
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 16.10.2019
- В сила
- 16.10.2019
- Състав
- АНЕЛИЯ МАРИНОВА ИГНАТОВА, НЕДЯЛКА НИКОЛОВА НИНОВА, БОРЯНА КРАСИМИРОВА ГАЩАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е град София, 16.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА при секретаря
Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 470 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 38 от 18.12.2018 г., постановена по НЧХД № 473/2017 г., състав на РС Б. е признал, както следва: подсъдимата Т.Г.Н. за невиновна в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с М.П.В. *** е причинила лека телесна повреда на частния тъжител Р.Е.П. ***, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частния тъжител Р.Е.П. *** е казала нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „ти си курва, спиш с гръка за пари, дъщеря ти е копеле, ебеш се с мъжете за пари, нещастница“, и я оправдал по обвинението в извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК; подсъдимият М.П.В. за невиновен в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с Т.Г.Н. е причинил лека телесна повреда на частния тъжител Р.Е.П.
***, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частния тъжител Р.Е.П. *** е казал нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „много скоро и аз ще те еба“ и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, а именно плюене върху нея, и го оправдал по обвинението в извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата частната тъжителка Р.П. е осъдена да заплати на Т.Н. сумата от 460.00 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар и депозити за призоваване на свидетели и на М.В. сумата от 200 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от частния тъжител Р.П., с която се иска постановената присъда да бъде отменена, а двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по обвиненията. Сочи се, че първоинстанционният съд необосновано не е дал вяра на показанията на свидетелите В. и П., които са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с приетото по делото заключение на вещото лице по СМЕ. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал противоречивите обяснения на двамата подсъдими, а от мотивите към присъдата не става ясно защо съдът е приел, че не са събрани доказателства по отношение извършените престъпления обида от двамата подсъдими, тъй като двамата очевидци ясно свидетелстват за извършените действия и изречените думи от страна на подсъдимите спрямо пострадалата.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка адв. К. заема становище за необходимостта от отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията и да им бъдат наложени съответни наказания.
Показанията на свидетелката В., некредитирани от съда, се считат за достоверни и подкрепящи обвинителната теза, изложена в тъжбата. Погрешно според повереника първостепенният съд е приел и че показанията на свидетелката П. – майка на частната тъжителка, са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, тъй като те са в кореспонденция с представеното по делото медицинско удостоверение и заключението на изготвената СМЕ. Прави се извод за необективност и нелогичност на сторения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, като се счита, че по този начин е допуснато превратно обсъждане на едни доказателства и необсъждане на други установени и относими към предмета на доказване факти.
Извършените от двамата подсъдими действия и изречените от тях обидни думи се считат за безспорно установени от гласните доказателства – показанията на свидетелките П. и В..
По отношение на повдигнатите на двамата подсъдими обвинения по чл. 146, ал. 1 от НК се сочи, че изобщо липсват изложени мотиви към постановената присъда, поради което липсва възможност да бъде разбрана волята на първостепенния съд и да се проследи по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение.
Претендират се осъществените от частната тъжителка разноски в производството.
Частната тъжителка Р.П. пред въззивния съд твърди, че може да прости телесните повреди, но не и факта, че са я обиждали пред дъщеря ѝ.
Защитникът на подсъдимите Н. и В. – адв. Я., заема становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената присъда. Сочи се, че в хода на производството не са доказани по несъмнен начин всички обстоятелства, свързани с претендираните с тъжбата престъпления. Твърди се, че първостепенният съд достатъчно мотивирано се е обосновал защо не дава вяра на показанията на свидетелката В., вкл. защо отдава такова значение на заявеното от свидетелката наличие на ограда от мрежа между имотите – което пък се отрича от свидетелката П..
Относно последната се сочи, че тя не само е майка на частната тъжителка, но и обвинението вместо за причинени телесни повреди на повече от едно лице (каквато би следвало да е правната квалификация за телесните повреди според заявеното в тъжбата) изкуствено е разделено, за да могат майка и дъщеря взаимно да свидетелстват всяка в полза на другата.
Относно писмените доказателства се сочи, че освидетелстването на частната тъжителка е извършено едва на следващия ден, като не може да се гадае какво се е случило междувременно. Подчертава се, че конфликтът е започнат именно от частната тъжителка, която е тръгнала да изяснява някакви междусъседски отношения, нахлувайки в жилището на подсъдимите, а подсъдимият В. се е намесил дотолкова, доколкото да защити майка си и да изтласка двете жени, които са я нападнали.
Със същите мотиви, твърди защитникът, е поискано от РС Б. в случай, че приеме обвинението за доказано, да се съобрази с разпоредбата на чл. 12 от НК, тъй като нараняванията са причинени при самозащита.
Претендират се осъществените разноски пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимата Н. – адв. Ц., също заема становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената присъда, като се присъединява към изложените от защитника адв. Я. аргументи. Подчертава се, че въпреки заявеното от частната тъжителка наличие на свидетел, към когото с майка си са се обърнали непосредствено след случая, този свидетел не е бил посочен и ангажиран за доказване на конкретни обстоятелства във връзка с предмета на делото.
В последната си дума пред съда подсъдимите Н. и В. заявяват желанието си постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата Т.Г.Н. с частната тъжба от Р.П. е повдигнато обвинение в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с М.П.В. *** е причинила лека телесна повреда на частната тъжителка, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й – престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частната тъжителка е казала нещо унизително за честта и достойнството ѝ, а именно: „ти си курва, спиш с гръка за пари, дъщеря ти е копеле, ебеш се с мъжете за пари, нещастница“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата тъжба от Р.П. срещу подсъдимия М.П.В. е повдигнато обвинение в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с Т.Г.Н. е причинил лека телесна повреда на частната тъжителка, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й – престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частната тъжителка е казал нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „много скоро и аз ще те еба“ и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, а именно плюене върху нея – престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Т.Н. и М.В. (майка и син) живеели в гр. Б. в къща – близнак, находяща се на ул. „*********“ № *, в ъгъла с ул. „*********“. В същата къща – близнак на ул. „*********“ № * живеели частната тъжителка Р. Ц. и нейната майка – свидетелката К. П.. Втората от къщите имала вход както от ул. „*********“, така и от ул. „*********“, като входът откъм ул. „*********“ бил непосредствена близост с входа за къщата на подсъдимите - входните им врати се намирали на около 3 метра една от друга и пред всяка от тях имало изградена бетонова площадка, до която се достигало по няколко стъпала.
Ремонтът на общия покрив на двете къщи и ползването на дворното пространство откъм ул. „*********“ породило през пролетта на месец май на 2017 г. влошаване на взаимоотношенията между съседите, което с времето се задълбочило.
На 07.07.2017 г. около 18.00 часа частната тъжителка се прибрала заедно с маловръстната си дъщеря и заварила майка си К. П. да насипва пръст в двора откъм ул. „*********“, върху която пръст поставяла плочи и ги мокрила за улягане, използвайки гъвкав маркуч. Свидетелката П. се оплакала на дъщеря си от отношението на съседите и в частност това на подсъдимата Н., която била говорила негативно по неин адрес пред свои приятелки и пред сина си.
Частната тъжителка решила незабавно да вземе отношение по въпроса, като потърси сметка на подсъдимата Н.. За целта тя отишла пред входната врата на жилището на подсъдимите и почукала, а подсъдимата Н. отворила вратата. Между двете възникнал скандал, в който бързо се включили както свидетелката П. (която последвала дъщеря си с маркуча в ръце), така и подсъдимият В., повикан от майка си. Пред входната врата на подсъдимите четиримата участници в скандала започнали да викат и да се бутат, като подсъдимият В., притеснен за здравето на майка си, се опитвал да я предпази от нараняване и същевременно – да изтика частната тъжителка и свидетелката П. от имота си.
Когато двамата подсъдими успели да избутат с ръце свидетелката П. и частната тъжителка и те напуснали тяхната част от имота, скандалът приключил и всеки се прибрал у дома си. Частната тъжителка позвънила на тел. 112 и по подадения от нея сигнал били изпратени свидетелите П. и Лаков – полицейски служители, които провели беседа с участниците в инцидента, констатирали, че семействата са се прибрали по домовете си и обективирали извършеното от тях посещение в докладна записка.
На 08.07.2017 г. частната тъжителка Р.П. посетила съдебен лекар, който при извършения преглед констатирал охлузвания в областта на дясната очница и лявата мишница и кръвонасядане в областта на лявото бедро.
На същата дата преглед бил осъществен и на свидетелката П., като в издаденото съдебномедицинско удостоверение били описани установените по тялото й травматични увреждания – подкожен хематом и кръвонасядане в областта на лявата мишница и лакътя на лявата ръка, охлузвания в областта на глезена на десния крак и кръвонасядане в областта на гръдния кош вляво.
Видно от заключението на СМЕ, въз основа на издаденото медицинско удостоверение при Р.П. са установени следните травматични увреждания – линейна драскотина в областта на долния ръб на дясната очница, две охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата мишница в долната ѝ трета и кръвонасядане по задновъншно-страничната повърхност на лявото бедро. За описаните наранявания вещото лице пояснява пред съда, че те могат да бъдат причинени от падане по стълби, като е възможно при такъв механизъм пострадалият да има и други нараняваниния.
Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8fa10dd-314b-4276-b308-a71d57647011