Присъда № 135 от 14.12.2022, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 135 от 14.12.2022 година, постановена по НОХД № 632/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП-Ямбол обвинителен акт, с който против А. Ф. /A F/, роден на ********** година в град Дараа, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, без документи за самоличност е повдигнато обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 вр чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, за това, че на 19.11.2022 година, в района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимият е редовно призован за с.з. не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и с оглед правната квА.фикация на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в наказателния процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият А. Ф. /A F/, обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.69 от НК бъде отложено за срок от 1 година и обществено порицание, изразяващо се в публикуване на присъдата в сайта на община Елхово.

Подсъдимият разпитан във фазата на досъдебното производство се е признал за виновен и е дал обяснения по предявеното му обвинение.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. К. А. в хода на съдебните прения не оспорва, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Пледира съдът да наложи наказание на подзащитния й при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК - обществено порицание, а на основание чл.55, ал.3 от НК да не налага по – лекото кумулативно предвидено наказание. Искането за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК обосновава с нА.чието на смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства.

Като такива сочи чистото съдебно минало на подзащитния си, младата му възраст, направените от подзащитния й самопризнания, самокритичността му към деянието, както и незначителността на вредните последици от деянието. Алтернативно се иска съдът, да наложи на подзащитния й наказание в определения от закона минимален размер, което на основание чл.69 във вр. чл.66 от НК да бъде отложено за минимално предвидения срок от една година, като глобата бъде заменена с обществено порицание.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните, и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е непълнолетният А. Ф. /A F/, роден на ********** година в град Дараа, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с основно 1 образование, без документи за самоличност.

Подсъдимият А. Ф. /A F/ през м.септември 2022 година напуснал родината си по произход - република Сирия и влязъл на територията на Република Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдими решил да напусне република Турция. В изпълнение на намерението си достигнал до гр.Истанбул и се свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение приело да организира предвижването му до република Сърбия през република България не по установения за това ред - без съответните изискуеми разрешения от граничните власти и не през определените за това места. Във връзка с така договореното подсъдимия бил придвижен на заедно с още десет лица, негови сънародници, имащи намерение като него да влязат на територията на република България, до гориста местност в близост до турско – българската граница, от където заедно със спътниците си, воден от две неустановени по делото лица продължил пеш към турско - българската граница. На 19.11.2022 година подсъдимия и спътниците му, водени от двете неустановени по делото лица достигнА. до възпрепятстващото съоръжени на границата на република България с република Турция. На 19.11.2022 г. надвечер подсъдимият А. Ф. /A F/, заедно със спътниците си и водачите им, с помощта на стълба преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на република България в района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, като по този начин на 19.11.2022 година влязъл от република Турция в република България в района на гранична пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол без надлежно разрешение. След това подсъдимия заедно със спътниците си и водачите им продължил движението си към вътрешността на страната ни. В последствие, на 22.11.2022г. при извършена полицейска проверка от служители на РДГП – Елхово, между които и св. С. Д. Д. - полицай в сектор „ОИД“ при РДГП – Елхово, подсъдимия е бил установен заедно със сънародниците си, с който влязъл в република България в багажния отсек на специА.зиран автомобил-линейка, на път в района на с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол. При извършената му полицейска проверка подсъдимия не представил документ за самоличност, нито документи, даващи му право да влезе в република България. В последствие подсъдимия е бил задържан.

Във връзка с констатираното влизане на подсъдимия на територията на република България е била извършена проверка от служител на ГПУ – Елхово - св. И. А. И., при която е констатирано, че мястото на влизане на подсъдимия и спътниците му на територията на република България е в района на 195 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, обл.Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. Ф. /A F/ не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. Д. Д. и И. А. И., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал, същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината, поради което и съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и задържането на подсъдимия на територията на страната. Писмените доказателства, като редовни от външна 2 страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. Ф. /A F/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 19.11.2022 година, в района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият А. Ф. /A F/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Република Турция.

Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Д.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до република Сърбия през република България. Не се установи подсъдимия да е извършил деянието с цел да се ползва в Република България от правото на убежище по КРБ.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на Република България, укрит в специА.зиран автомобил-линейка, свидетелстват за намерението му да се укрива от органите на властта в Република България, което изключва намерението да търси убежище, респ. закрила. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към момента на извършване на деянието последващото търсене на закрила 3 от подсъдимия е без значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.

Съдът прие, че подсъдимия А. Ф. /A F/ макар и непълнолетен към датата на извършване на инкриминираното деяние – на 17 години, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от данните за неговото личност - с добро общо психическо и физическо развитие. Доказателство за горният извод е нА.чието на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство, както и обстоятелствата свързани с извършеното деяние – способността на подсъдимия да се придвижи от родината си до република България, преминавайки няколко граници и намирането на лице, което да организира придвижването му от република Турция до република Сърбия.

Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8f9f587-3760-4b82-90cb-29846c558596