Решение № 3362 от 22.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3362 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100509389 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9389/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Б. К. ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу решение №20018641 от 04.03.2022 г постановено по гр.д.

№38453/20 г на СРС , 154-ти състав , поправено с решение №20050471 от 27.07.2022 г по същото дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу М. А. П. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“****, В. Д. Д. ЕГН ********** и Н.

К. Д., ЕГН **********, и двамата от гр.София, ж.к.“**** да се признае за установено , че К. е собственик по наследяване на ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда , който обект е с идентификатор *** в сграда № 1, разположена в поземлен имот идентификатор ***, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ от 56,48 кв.м. с адрес на имота: гр.София, община- район „Надежда“, ж.к.“****, стар идентификатор: *** , при съседи, имоти с идентификатори: на същия етаж *** и ***, под обекта- ***, над обекта

***, заедно с мазе № 3 и 0,999 идеални части от общите части на сградата , който имот е идентичен с апартамент №68, находящ се на 5 етаж във вход „Г“ на жилищната сграда- блок 19, находящ се в гр.София, Столична община- район „Надежда“, ж.к.

„Свобода“, със застроена площ от 56, 48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, без посочени съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 3, без посочена площ съгласно документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ от 3,00 кв.м. без посочени съседи по документ за собственост, ведно с 0,999 % идеални части от 1 общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата ; както и е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №177, том IV, рег.№ 28754, нотар.дело №700 от 11.09.2014г. на нотариус №274 Р.

Д. с район на действие СРС относно разликата над ¼ до ½ идеална част от имота .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви . Ищецът не е длъжен да доказва , че е владял чужди идеални части от имота , защото не се позовава на придобивна давност , а на наследяване . „Преобръщане на владението“ би следвало да се докаже от М. П. , а не от ищеца . В мотивите на СРС са обсъдени неправилно събраните свидетелски показания , които доказват близки отношения между ищеца и М. П. , а не преобръщане на владение и придобиване на идеалните части по давност . Дядо Стоян , с който е живяла П. , е представил на ищцата книга с автограф . П. е в напреднала възраст и не може /или не иска/ да си спомни за действителните отношения между ищцата и нея

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . След 1989 г ищецът отсъства от живота на М. П. , не е плащала разноски за апартамента и е било обективно невъзможно да се манифестира спрямо К. преобръщането на владението . В. и Н.

Д.и са добросъвестни владелци върху ¼ идеална част от имота от 2014 г и са я придобили в 5-годишен давностен срок предвид подаване на исковата молба през 2020 г . От свидетелските показания и обясненията на М. П. е доказано , че ¼ идеална част от имота са придобити по давност , а автограф върху книжка от 2007 г от „Дядо Стоян“ няма никакво значение по делото .

Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 25.03.2022 г и е обжалвано в срок на 05.04.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде законосъобразната правна квалификация на предявените искове .

От фактическа страна съдът приема следното :

Според договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.09.1970г. на СНС, Коларовски районен съвет отдел „Държавни имоти“ процесния имот е придобит от М. П. , К.П. и В. А. /майка на ищеца/ . С решения по делба по гр. дело № 1107/1975г. по описа на СРС имотът е придобит само от М. П. и К.П. .

С нотариален акт №8, том III, рег.№ 15633, дело № 372 от 27.05.2014г. на нотариус Р. Д. с 2 район на действие СРС М. П. е прехвърлила на В. Д. ½ идеална част от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане .

С нотариален акт № 177, том IV, рег.№ 28754, дело № 700 от 11.09.2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС ; /по обстоятелствена проверка / М. П. е призната за собственик по давностно владение на ½ идеална част от процесния имот .

С нотариален акт № 30, том V, рег.№ 30589, дело №749 от 30.09.2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС ; М. П. е продала на В. Д. ½ идеална част от процесния имот .

Според удостоверение за наследници изх. № УГ- 01-5744 от 09.07.2020 г. на Столична община- район „Надежда“ М. П. е баба на ищеца С. К. .Бивш съпруг на М. П. е К.П. , починал 1982 г .

Според удостоверение за родствени връзки от 16.09.2020 г В. Д. е съпруга на Н. Д. .

В отговора на исковата молба ответниците твърдят , че М. П. е придобила имота по давност .

В. Д. е племенница на М. П. и се е грижила за последната , а ищецът е живял извън България и без да остави адрес . Дори да се приеме , че М. П. не е била собственик на спорната ¼ идеална част , то тя е придобита от В. Д. и Н. Д. като добросъвестни владелци в 5-годишен давностен срок по чл.70 ал.1 ЗС за периода 2014 г – 2019 г .

Според разпитания пред СРС свидетел Б.К. /син на ищеца/ баба му идвала на гости при него и майка му , а те ходили при нея , последно лятото на 2013 г .Чували се по телефона , а след 2013 г баба му давала признаци , че не е много адекватна . Майка му С. К. изпращала пари на баба му и винаги, когато си идвала , минавала през София.

Според разпитания пред СРС свидетел Л.Б. , М. П. й казвала , че ищецът много рядко й се обажда. За ищеца се грижели В. и съпруга й Н.й , а тя живеела със С. .

Според разпитания пред СРС свидетел Б.З. , същата не е виждала ищеца от много години , защото бил в Германия . За ищеца се грижели В. и съпруга й Н.й . От 2020 г М. живеела в Кричим .

Ответникът М. П. се е явила в съдебно заседание на 15.12.2021г„ за да даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК на следните въроси:

„Посещавала ли е в периода до 2007 г. дома на ищцата С. Б. К. в гр. Пловдив, на адрес: ул.

**** - къщата на Б.?“, „ Отговаря : „Не съм посещавала“ .

Била ли е гост на абитуриентската вечер на Б.К. - син на С. К., състояла се през м. май 2007 г.?“. Отговаря : „Не съм била „ .

„Била ли е през м. октомври 2007 г. гост на освещаването на новозакупения апартамент на С. К. в гр. Пловдив, ж.к. ****, което тържество е било съчетано с празнуването на рождения ден на Б.К.- син на С. К.?“. Отговаря „Не“.

„През лятото на 2013 г. била ли е посетена в дома си в район „Надежда“, ж.к. **** от семейството на С. К.?“. Отговаря „Не“.

„На тази среща присъствал ли е С. - мъжът, с който последно е живяла?“, „Този С. подарил 3 ли е на С. К. своя издадена книга със скоропоговорки с личен автограф?“. Отговаря : „Не“.

„Ответницата знае ли,че е прехвърлила апартамента си на В. Д. Д. „ . Отговаря – „Да“ , но не помни кога

Кога е разбрала, че има съдебно дело по този въпрос?“. Отговаря : „Не помня „.

От правна страна съдът приема следното :

За да отхвърли исковете СРС е приел , че трябва да се кредитират показанията на свидетелите Б. и З. като последователни, житейски логични и най-вече кореспондиращи е писмените доказателства по делото. От тях се установява , че владението на ответниците , и най-вече това на ответника М. П. , е било необезпокоявано до момента, когато ищцата е узнала за снабдяването им с нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Именно М. П. е владяла след 1989 година целия апартамент, като е живяла в него, събирала таксите на етажната собственост и е поддържала добри отношения със съседите си до 2020 година, когато заминала да живее при сестра си предвид пандемията. Показанията на свидетеля К. не установяват конкретни факти и обстоятелства по делото , като той не конкретизира нито мястото, където се е намирало жилището на баба му, което твърди, че е посещавал заедно с майка си, нито времето когато е посещавал процесния апартамент. К. е роден 1989 г. и твърди, че не знае къде живее баба му в последните години, но твърди, че си спомня как последно през 2013 г. - лятото е посещавал апартамента на баба си в София. С оглед наличието на родствена връзка между ищеца и свидетеля и пряката заинтересованост от страна на последния относно изхода на делото , според СРС показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че майка му често е посещавала баба му в гр.София и всеки път като се е прибирала в България я е посещавала .

Според СРС ответниците са придобили вещно право на собственост върху процесния имот.

От събраните по делото гласни доказателства се установява , че ищцата не е осъществявала фактическа власт върху процесния имот. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение обаче, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота, тъй като, за да се придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана спокойно, явно и несъмнително (чл.81 от ЗС). При преценка на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност се установява, че ищцата не е упражнявала фактическата власт върху имота. Не се установява по делото С. К. да е демонстрирала намерението си за своене на процесния имот спрямо ответниците чрез активни действия, т.е. да е осъществявала владението върху имота явно . От събраните гласни доказателствени средства се установява именно обратното - ищцата не е посещавала имота поне от 2013 г., живее в Германия, не е посещавала ответницата М. П., не е идвала, за да й помага и да я вижда, не е плащала разноски по поддръжка на апартамента, не е живяла в него, дори не е имала ключ от апартамента./л.ЮЗ по делото/. По делото липсват доказателства, че давността е била прекъсната от страна на ищцата К.. Прекъсването на давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия 4 имот от трето лице. Владението на ответниците е било необезпокоявано до момента, в който ищцата е узнала за снабдяването им с нотариален акт, предмет на настоящото исково производство. Според обясненията на ответницата П. по делото, депозирани по реда на чл.

176 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК ; същата споделя, че не посещавала ищцата в период до 2007 г. в дома й в гр. Пловдив, на адрес . ул. **** къщата на Б., не е била гост на абитуриентската вечер на сина на ищцата Б.К.. Обяснява още, че не е била през м. октомври 2007 г. гост на освещаването на новозакупения апартамент на ищцата в гр. Пловдив, което тържество е било съчетано с празнуването на рождения ден на сина на ищцата Б.К., както и че през лятото на 2013г. не е била посетена в дома си в район „Надежда“, ж.к.“Свобода“, от семейството на ищцата. Категорично отговаря, че е прехвърлила апартамента си на В.

Д..Обясненията на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК също следва да бъдат ценени наред с останалия доказателствен материал по делото, а именно, че извършената нотариална сделка кореспондира с представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 8, том III, рег.№ 15633, дело № 372 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 177, том IV, рег.№ 28754, дело № 700 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС и нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот № 30, том V, рег.№ 30589, дело № 749 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС и др. по непосредствен начини аргументира извода за съда, че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот.

Разпечатката съдържа 50 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8f9c4ef-27b3-47cb-89a9-177ba87c6e0d