Решение № 566 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000503228 по описа за 2023 година

Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260811 от 06.06.2023 г., по гр. д. № 3396/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца З. В. З. с ЕГН: **********, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради незаконно обвинение в извършването на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр 5, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на СРС, НО, 23-ри с-в по НОХД № 3883/2012 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по НОХД № 3883/2012 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане. Отхвърлена е исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата между уважения размер от 3 000 лв. и предявения размер от 82 000 лв., както и за законните лихви за претенциите, за периода 29.11.2016 г. до 11.03.2018 г., като неоснователни. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски, като е определил ПРБ да заплати 20 лв. за държавна такса и сумата от 138,32 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е атакувано от ищеца З. В. З. с доводи за неправилност, в частта за размера на 1 обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че същото е следвало да се уважи в пълния предявен размер от 82 000 лв. Счита, че присъденото обезщетение не е годно да репарира множеството вреди от неимуществен характер, които са му причинени. Счита, че не е спазен критерият на чл. 52 ЗЗД. Съдът неправилно е счел, че не са настъпили повече от обичайните вреди за ищеца. Предлага решението да се отмени в обжалваната част и да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния поискан размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

САС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима. Решението на СГС е влязло в сила в необжалваната му част.

По същество:

Страните в производството не спорят помежду си, а и събраните по делото доказателства удостоверяват, че спрямо ищцовата страна е налице фактическият състав на отговорността на ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, тъй като З. В. З. с постановление от 20.01.2012 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 3708/2007 г. по описа на 06 РПУ-СДВР, гр. София за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр 5, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 17.11.2007 г. в гр.

София, в ресторант „Ч. с.“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. „3-ти март“ № 28, чрез нанасяне на удар с бутилка по главата, е причинил следна телесна повреда на Й. С. Г., изразяваща се в сътресение на мозъка /сътресение на главния мозък/, причинило му разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място се е саморазправил с Й. С. Г., проявил демонстративно и пренебрежително отношение към установения правов ред, без да е предизвикан от пострадалия Й. С. Г., осъществено е на публично място при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност и за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 17.11.2007 г. в гр. София, в ресторант „Ч. с.“, находящ се в кв.“Суходол“, ул. „3-ти март“ № 28, чрез нанасяне на удари с дървен крак от стол в областта на главата, гърдите и ръцете в съучастие с М. Х. К., като съизвършител, причинил на В. П. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана с оток и кръвонасядане, локализирана в челната област на главата, ивицовидно охлузване с оток и кръвонасядане на лявата предмишница, кръвонасядане на гърдите, кръвонасядане на носа, оток и кръвонасядане на лява орбита с миграция към скулата, кръвонасядане към левия долночелюстен ъгъл и лявата задушна област, оток и кръвонасядане в тилната област, кръвонасядане и охлузвания по лигавицата на двете устни, причинило на В. П. Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място се е саморазправил с В.

П. Д., проявил демонстративно и пренебрежително отношение към установения правов ред, 2 без да е предизвикан от пострадалия В. П. Д., осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, като му е взета мярка за неотклонение "Подписка". Ищеца е разпитан и постановлението му е предявено на 31.01.2012 г.

На 27.02.2012 г. на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, СРП внася обвинителен акт по ДП № 3798/2007 г. по описа на 06 РПУ - СДВР, пр. пр. № 2225/2008 г. по описа на СРП, по обвинението на З. В. З. в СРС - НО за образуване на съдебно производство за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, ал. 2, вр. ал. 1 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Видно от справката към обвинителния акт на З. З. взетата мярка за неотклонение е "Подписка".

Образувано е НОХД № 3883/2012 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 23 с-в, по което с присъда от 29.06.2015 г. ищеца по делото е признат за невинен и е оправдан по предявените обвинения. Срещу оправдателната присъда е подаден протест от прокуратурата. Същият е бил върнат от съда, тъй като след дадени указания, не е бил отстранен пропускът за допълване на прокурорският акт. Присъдата е влязла в сила на 29.11.2016 г.

Съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

За да е налице отговорността на държавата следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.

Оплакването в жалбата е свързано с размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. Според ищеца, страданията следвало да се обезщетят с по-голяма сума, а именно с 82 000 лв.

Въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, СГС е определил обезвреда, която отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.

3

При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното деяние се квалифицира като "тежко" предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение, евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.

В този смисъл, следва да се посочи, че в процеса са доказани пълно и главно фактите, че деянието, в което бил обвинен /а впоследствие и подсъдим/ З. З. е "тежко" по смисъла на чл.

93, т. 7 НК по повдигнатото обвинение за първото престъпление. От представените доказателства се установява, че относимият за исковата претенция на ищеца период е в размер на 4 години, 9 месеца и 29 дни, като започва на 31.01.2012 г., когато му е предявено постановлението от 20.01.2012 г. за привлечен като обвиняем и завършва на 29.11.2016 г., когато е влязло в сила решението на Софийски районен съд по делото.

В рамките на процесното наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт в съда, като са били насрочени общо в съдебната фаза 11 заседания, като почти всички са били проведени. Периода на насрочване, между някой от заседанията е по дълъг от три месеца, каквото изискване има в чл. 271, ал. 10 НПК.

При определяне на справедливо обезщетение съдът следва да вземе предвид и отражението на воденото наказателното производство срещу ищеца върху психическото му здраве съгласно данните от допуснатия и разпитан свидетел пред първоинстанционния съд. По делото не е представена медицинска документация, ищеца да е търсил специализирана помощ. От събраните гласни доказателства чрез разпит на приятеля и адвокат по наказателното дело на ищеца Н. Д., се установява, че воденото наказателно производство, се отразило негативно на ищеца – на провежданите заседания е бил под напрежение, притеснявал се, че случващото се с него ще хвърли петно върху семейството му. Чувствал се виновен, като си е мислил, че майка му се е разболяла вследствие на образуваното срещу него наказателно производство и в последствие починала. От това много страдал.

Свидетелят в показанията си сочи, че ищецът бил добър, тих и притеснителен човек, който не избухвал и не влизал в конфликтни ситуации. Бил скромен човек.

От ангажираните гласни доказателства се установява, че ищецът е търпял вреди в личния си живот, тъй като е изпитвал неудобство от близките си, от отражението на съдебния процес върху тях, каквито са обичайни за подсъдим в наказателно производство.

Възраженията на въззивника, че наказателното производство е довело до налагане на самоограничения от негова страна да пътува, не може да се приеме, че са му причинили вреди, тъй като не се установява по делото къде конкретно се е наложило да пътува лицето, за да се приеме, че същият е бил възпрепятстван от процеса с ограничението.

При повдигнатия и от въззивника спорен пред настоящата инстанция въпрос за преценката на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД, то следва да се посочи, че размерът на 4 обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. р. № 3/22.04.2005 г. по тьлк. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти; отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.