Решение № 20519 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20519 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. П.А като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110137681 по описа за 2022 година

Производството е oбразувано по искова молба на Ц. В. П., ЕГН **********, срещу П. Й. Аладжова - П.а, ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК - изменение режима на лични отношения на майката с детето.

В молбата се твърди, че с влязло в сила решение № 107050/02.05.2017г. по гр. д. № 16658/2017г. по описа на СРС, 92 състав е прекратен брака на страните. Същите имат общо малолетно дете Никола Ц.ов П., ЕГН **********, родителските права над което се упражняват от ищеца съгласно влязло в сила решение № 536045/14.11.2018г. по гр. д. № 47919/2018г. на СРС 91 състав. Решението било постановено по подадена от ищеца искова молба за промяна на режима на упражняване на родителските права, като същите да му бъдат предоставени на него поради системно неглижиране на детето от страна на майката и данни за оказвано физическо и психическо насилие върху детето от майката и мъжа, който съжителства с нея, както и заявено от детето желание да живее при баща си, тъй като при майката се чувствало застрашено. На 21.06.2018г. ответницата предала детето на ищеца, изпращайки му съобщение по телефона, че щом Никола предпочита да живее при баща си, той може да дойде да го вземе завинаги, тъй като тя не желае повече да го гледа. Когато бащата отишъл до адреса, детето чакало само на 1 стълбите пред жилището с целия си багаж. Оттогава майката не само не е търсила и виждала детето, но за целия този над 4 – годишен период не е правила никакви опити да осъществява утвърдения с горецитираното решение режим на лични отношения, нито да общува с детето по какъвто и да е друг начин. През април 2022г. ответницата осъществила среща с ищеца, за да поиска да вижда и взима при себе си Никола така, както е определено катро режим на лични отношения в посоченото решение. Ищецът провел разговор с детето, че майка му желае да започне да го взима при себе си с преспиване всяка сряда и два пъти в месеца от петък до понеделник, защото така са се били разбрали с нея преди 4 години, за да разреши тя тогава Никола да живее при баща си и така е одобрил тогава съдът тяхното споразумение. Детето реагирало изключително зле на тази перспектива, изпаднало в силен стрес, заявило твърдо, че не желае да се вижда с майка си и че се страхува от нея. В следващите дни Никола станал затворен, нервен, понижил успеха си в училище, непрестанно молел баща си да не го дава на майка му, защото се страхува, че тя няма да го върне. Ищецът предложил първо да поговори с майка си по телефона, на което детето се съгласило, но като се чуло с ответницата, й заявило, че не иска да я вижда, защото при баща си се чувства сигурно и спокойно, а от нея се страхува. Ищецът говорил неколкократно с ответницата, че трябва да се подходи деликатно, да се даде време и възможност на детето да свикне с мисълта, че за самия него е добре да общува с нея. Ответницата реагирила остро и заявила, че има права, утвърдени със съдебен акт и ще започне да си ги упражнява незабавно, независимо от желанието на детето. Това поведение на майката допълнително стресирало детето и провалило всички опити на бащата да го убеди, че трябва да започне да се вижда с нея. На 23.05.2022г. ответницата си извадила изпълнителен лист и образувала изпълнително дело при ДСИ към СРС за предаване на детето. Паралелно с това ответницата продължила да търси контакт с ищеца по телефона. Изпратила му няколко файла, съдържащи видеа и снимки с порнографско съдържание. Ответницата уведомила ищеца, че е променила адреса си, т.е. ще взима с преспиване детето на ново място, където съжителства с лице от женски пол, което също участва в тези порнографски видеа и снимки. Бащата подал жалба в 03 РУ – СДВР, че се страхува Никола да не бъде отвлечен от майка си, която преписка приключила с отказ да се образува досъдебно производство. Влошеното емоционално и психическо 2 състояние на детето накарало ищеца да потърси специализирана лекарска помощ при детски психиатър, който след преглед поставил диагноза „Разстройство в адаптацията“ и дал мнение, че е удачно възстановяване на контактите с майката да стане плавно и постепенно. Поради гореизложеното ищецът счита, че са възникнали нови обстоятелства, настъпили след влизане на съдебното решение, които налагат промяна на определения с него режим на лични отношения между майката и детето. Моли да бъде изменен режима на лични отношения на майката с детето, като бъде разредена честотата им, но не по – често от веднъж в месеца и само на неутрален терен и в присъствието на социален работник или психолог, без детето да преспива при майката. Претендира разноски.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответницата, предявена е и насрещна искова молба. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства като неверни. Сочи, че след развода с ищеца родителските права над детето били предоставени на майката. Непосредствено след това ищецът я подложил на системен тормоз, почти ежедневен, изразяващ се в заплахи, включително и за живота й, спукване на гумите на колата й, заплаха за побой над мъжа, с когото съжителствала. Почти всеки ден ищецът ходел в офиса й, като търсел сметка за различни неща и поставял условия за методите на възпитание на детето, с постоянни твърдения, че майката упражнявала физическо и психическо насилие върху него, което никога не се било случвало. При нея детето се чувствало прекрасно, винаги било в отлично настроение и в края на учебната година било доволно и пълно с енергия от постигнатите резултати. Сочи, че поведението на ищеца се дължало на ревността, която изпитвал заради връзката на ответницата с човека, с когото съжителства. Поведението на ищеца ставало все по – агресивно, обвинявал ответницата за всичко, като все повтарял, че тормозела детето. През юни 2018г. ищецът пуснал жалба срещу нея до Отдел Закрила на детето с всевъзможни обвинения към нея. Завел срещу нея и дело с искане той да упражнява родителските права по отношение на детето. В началото на 2018г. ответницата имала поредица от здравословни проблеми и най –вече гинекологични, като в началото на лятото била диагностицирана със злокачествено заболяване. В периода от октовмри 2018г. до октомври 2019г. претърпяла 3 оперативни интервенции. Ежедневно ищецът я атакувал с различни измислени обвинения, а лекарите не се ангажирали с никакви 3 положителни прогнози за изхода на заболяването й, като твърдяли, че операцията е наложителна и спешна. Ответницата била объркана и уплашена и си дала сметка, че ако нещата се влошат, тя няма да може да полага необходимите грижи за детето, поради което се съгласила на споразумение, като бъде променен досегашния режим за упражняване на родителските права по отношение на детето и занапред същите да се упражняват от бащата, а тя да има режим на лични контакти с него. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че на 21.06.2018г. предала детето на ищеца, изпращайки му съобщение по телефона, че щом Никола предпочита да живее с баща си, той може да дойде да го вземе завинаги, както и че когато бащата отишъл на адреса, детето чакало само на стълбите пред жилището с целия си багаж.

Твърди, че с бащата постигнали съгласие Никола да живее при него, ответницата му приготвила багажа и бащата взел детето в уговорения ден от занималнята в училище. Сочи, че бащата по никакъв начин не я допускал до детето. Посещавала детето в училище в следобедните часове на 2018г. и 2019г. Ходела на родителски срещи в училището на Никола. Успехът на детето спаднал, престанал да ходи на спорт. В началото ежедневно звъняла на телефоните на бащата, бабата по бащина линия и на детето, но и ден – днешен никой не й вдига. Започнала да звъни в дните на лични контакти, но бащата отново не отговарял. Отивайки до адреса на бащата и до ден – днешен никой не отваря вратата. Търсела детето по всички лични поводи и празници.

Пробвала да звъни на бащата от телефони на общи познати, но той не вдигал.

Първият проведен разговор с бащата бил на през месец октомври 2021г., в който той изразил разбиране, че трябва да се вижда с детето, но отказал да каже кога ще стане това. От октомври 2021г. до началото на март 2022г. нямало никакво развитие по въпроса и на 02.03.2022г. страните се срещнали по искане на бащата. Ответницата занесла подаръци за детето и цялото семейство на ищеца. Последният признал своите грешки в отглеждането на НиколаВъпреки проведената среща с бащата, такава с детето не била проведена. Ответницата правела различни предложения за среща, но те били отхвърляни по различни причини. Посещава адреса на бащата съобразно утвърдения от съда режим, като на 15.07.2022г. не отишла, защото бащата съобщил, че са на море. Ответницата подала 3 жалби в 06 РУ – СДВР.

Изчерпала всички възможности за нормални отношения с бащата, поради което образувала изпълнително дело. Били проведени 2 срещи с детето в 4 присъствието на ДСИ и психолог, като ответницата разбрала, че през цялото време на детето било внушавано, че тя го е изоставила и не се интересува от него. Установила, че в училището на детето документите, които бащата е попълвал, в графа „майка“ записал „няма“. Оспорва изложените от ищеца твърдения, че му е изпратила видеа и снимки с порнографско съдържание.

Дълго време работела като брокер, като управлявала тази дейност през собствена фирма, но здравословните й проблеми и пандемията от Ковид 19 оказали негативно влияние на бизнеса й и от месец август 2022г. започнала работа като мениджър производство в „Тул 62“ ЕООД. Оспорва, че съжителства с лице от женски пол, което също участвало в тези порнографски видеа и снимки. Сочи, че 20.03.2022г. живее абсолютно сама и никога не е живяла с лице от женски пол. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска на ищеца, като бъде постановено да бъде увеличен режима на лични отношения с детето, като предлага такъв, както и да бъде заместено съгласието на бащата за пътувания на детето Никола, придружавано от своята майка, извън границите на Република България, а именно Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и всички останали европейски държави в границите или извън границите на Европейския съюз, за неограничен брой пътувания и без ограничение на продължителността им, за период от четири години, считано от датата на влизане на решението в сила, както и да бъде заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето, като заявлението за издаване на документа да се подава само от майката. Моли да бъде постановено предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, като оспорва същата и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са родители на детето Никола Ц.ов П., роден на 14.08.2010г.

С решение № 107050/02.05.2017г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на 02.05.2017г., бракът на страните е прекратен, родителските права по 5 отношение на роденото от брака дете Никола Ц.ов П. са предоставени за упражняване на майката; на бащата е определен режим на лични отношения с детето, същият е задължен да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200.00 лева, постановено е семейното жилище да се ползва от майката и детето, както и след развода П. Й. Аладжова – П.а да носи брачното си фамилно име.

С Решение № 536045/14.11.2018г. на СРС, 91 състав, постановено в открито съдебно заседание на 14.11.2018г., влязло в сила на същата дата, е постановено малолетното дете Никола да живее със своя баща на неговия адрес, като родителските права спрямо него ще се упражняват от бащата; на майката е определен следният режим на лични отношения с детето: всеки първи и трети край на седмицата от 17.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник на следващата седмица, както и всяка сряда от 17.00 часа до 08.00 часа в четвъртък, като може да пътува с него, където намери за добре, но в рамките на Република България. Майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 130.00 лева.