Решение № 22 от 10.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500009 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 7879/13.11.2025г./допълнена с молба вх.№ 7905/13.11.2025г./от К. Г. Т.,ЕГН ********** с адрес гр. Елена,срещу Решение № 226 от 11.11.2025г./изменено с Определение № 995/08.12.2025г./ по гр.дело № 499/2025г. по описа на ОС-Ловеч, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Окръжен съд Велико Търново, Окръжен съд Габрово и Районен съд Трявна, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, на исково производство, започнало по гр.д. № 514/2024г. на РС Габрово и приключило с решение по гр.д. № 1138/2024г. на Окръжен съд Велико Търново.

Решението се обжалва като невалидно,недопустимо и неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се оскъдно излагане в мотивационната му част на правни и фактически изводи, което води до липса на мотиви. Излагат се аргументи, че по делото не е участвал/не е бил конституиран с нарочно определение необходим другар в лицето на Прокуратурата на Р.България, като се позовава на т. 15 от ТР № 3/22.04.2005год. по ТД № 3/2004г., ОСГК на ВКС и практика на ВКС, според която задължителното участие на прокурор съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна, която има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно като необходим другар на държавните учреждения - ищци или ответници с оглед защитата на държавния интерес. Твърди, че при разглеждане на делото съдът е допуснал съществени процесуални нарушения поради грешна регламентация и поради неправилно разпределяне на доказателствената тежест. В мотивите не се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, за 1 изясняването им,липсва служебно допускане на експертиза.

Отправено е искане да бъде прогласена нищожността на обжалваното решение,същото да бъде обезсилено, респективно отменено и върнато на първоинстанционния съд за гледане от друг състав, съответно да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което предявената от него претенция да бъде уважена в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна- РС–Трявна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна- ОС – Велико Търново, чрез пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски в размер на 675 лв. на основание чл. 10 ал.4 вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 и ал.2 от НЗПрП.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ОС –Габрово не е постъпил отговор по жалбата.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. С две писмени становища, с идентично съдържание, е заявил, че поддържа предявената искова претенция.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият РС–Трявна, редовно призован, чрез и.ф.административен ръководител, с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият ОС–Велико Търново, редовно призован, чрез процесуален представител, с писмена молба, поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият ОС–Габрово, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество, контролиращата страна –Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при А. излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е образувано по предявен от К. Г. Т. против Окръжен съд – Велико Търново , Окръжен съд Габрово и Районен съд Трявна, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, на исково производство, започнало по гр.д. № 514/2024 г. на РС Габрово и приключило с решение по гр.д. № 1138/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново.

Ищецът твърди, че по предявена от него пред РС Габрово искова претенция против ОС -Габрово и РС- Габрово, на 22.03.2024 г. било образувано гражданско дело № 514/2024г., което с Определение от 28.03.2024г. на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ било прекратено, а производството по делото било изпратено на РС-Трявна. Образуваното там гр.д. 91/2024г., било прекратено поради нередовност на исковата молба. След осъществен по жалба на ищеца съдебен контрол, с Определение № 3624/15.07.2024 г., по гр.д. № 2508/2024г. на ВКС, IV г. о., съдът отменил определенията на окръжния и районния съд и върнал делото на РС Трявна за продължавана на съдопроизводствните действия. След отводи на всички съдии от РС – Трявна на 19.08.2024г. делото е изпратено на ОС -Габрово за определяне на друг равен по степен съд. С Определение № 667/26.08.2024г., по в.ч.гр.д. № 384/2024 г. на ОС – 2

Габрово, делото е изпратено на ОС - Велико Търново, пред който на 29.08.2024г. е образувано в.ч.гр.д. № 771/2024г., за което се поддържа, че е висящо. Твърди, че по гр.д.№ 514/2024 г. на РС Габрово, продължило по гр.д. 91/2024 г. на РС - Трявна, по в.ч.гр.д. № 216/2024 г. на ОС -Габрово, по в.ч.гр.д. № 501/2024 г. ОС -Велико Търново, по в.ч.гр.д. № 384/2024 г. на ОС- Габрово както и по гр.д. № 1138/2024г. по описа на ОС - Велико Търново, няма постановен акт по същество, което е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, както и че в резултат на това нарушение на ищеца са причинени вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита, претендираната сума от 27 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му щети.

Ответниците – РС – Трявна, ОС-Габрово и ОС –Велико Търново оспорват иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендират отхвърлянето му.

Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при Окръжна Прокуратура –Ловеч е заел становище за неоснователност на предявения иск.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, проверка по валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. ОС – Ловеч не се е произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е правилна.В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения,водещи до лишаване на ищеца от участие по делото.

Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и допустимостта на постановения съдебен акт. ЛОС не е страна по спорното материално правоотношение – предмет на настоящото дело, поради което наличието на искове, предявени от ищеца Т. срещу ОС – Ловеч, в чийто персонален състав е включен съдиятадокладчик, не обосновава обективно и оправдано съмнение в безпристрастността и незаинтересоваността му по конкретното дело, като основание за отвод по чл.22, ал.1,т.6 ГПК. Личната безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за противното, а жалбоподателят не е ангажирал такива.

В производството,при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, е обезпечено задължителното участие на Прокуратурата на РБ, съобразно чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ.

Служебно известно на съда е, че основната част от огромния брой заведени от К. Т.

/и от неговата майка Димитринка Г.а, чийто процесуален представител е ищецът/ дела са именно с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. По всички тях поведението на ищеца е идентично: след предявяване на иска пред съответния или произволно избран в страната съд, следва искане за отвод на съдията - докладчик, молба за определяне на срок при бавност, искане за увеличаване/намаляване цената на иска,което пренася спора пред компетентния съд, отново искане за отвод, съпроводени с идентични, в повечето случаи 3 неотносими към спора писмени материали и молби за отлагане на делото. Непосредствено след това, а често и преди приключване на производството пред дадена инстанция, ищецът депозира искова молба за обезщетение поради забавянето и неприключването на конкретното производство в разумен срок, което е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС.

Конституционното право на всички граждани да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси, не може да се разглежда самостоятелно и изолирано от останалите принципи, каквито са принципът на участие на страните, на равнопоставеност и на добросъвестност.Забраната за злоупотреба с процесуални права, установена в чл. 3 от ГПК, е формулирана като задължение за добросъвестно упражняване на процесуалните правила, което да е в съответствие с добрите нрави, под страх от отговорност за вреди.

Доколкото основателността на съответната претенция /иск, искане за обезпечаване на доказателства, жалба/ не е процесуална предпоставка за предявяването й, а въпрос, по който съдът или съответният орган следва да се произнесе с акта си по същество след приключване на съответното производство, само по себе си, упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право също не представлява злоупотреба с право. Такава ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му, т.е. зловредно упражнява едно свое право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Съдът не може да толерира злоупотребата с процесуални права, каквато е използването на процедурата по отвод на съдията – докладчик/състав, както и основанието на чл.214 от ГПК, за кумулиране на дела за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл.6 от КЗПЧОС.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.