Решение № 5161 от 21.12.2015, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7556/2015
- Вид
- Решение № 5161
- Подписан
- 21.12.2015
- В сила
- 14.05.2016
- Състав
- МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 8 · Закон за закрила на детето
- чл. 14 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл.15 · Семеен кодекс
- чл. 17 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ ......... гр. В., 21.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7556 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК.
Излага се от ищцата К.С.Ж. в исковата молба, че с ответника С.Ж.Ж. са сключили граждански брак на 31.05.2008 год., от който имат две родени и ненавършили към настоящия момент пълнолетие деца - С.С. Ж., роден на *** год. и К.С. Ж., роден на *** год. Излага, че първите години от сключването на брака, съжителството им преминавало в нормална, търпима обстановка. Твърди се, че с годините ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, да проява неуважение към съпругата си и децата, да предизвиква скандали, да не се грижи за дома и семейството си. Това му поведение станало почти ежедневие през последните две години, което било съпроводено и от чести отсъствия от дома, прибиране в ранни часове на денонощието, неадекватно поведение през останалата част от деня. Твърди се, че посещенията по нощни заведения, съпроводени с харченето на много средства и употреба на големи количества алкохол, станали причина за почти ежедневните скандали между съпрузите, на които свидетели били децата. С оглед последното ищцата се принудила в края на м. януари 2015 год. да напусне семейното жилище, заедно с децата. Въпреки недостатъчните средства с които разполага, ищцата твърди да е наела жилище под наем, за да отглежда децата на спокойствие и без скандали. От момента на фактическата им раздяла и паностоящем се твърди ищцата да полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата, като ответникът не е заплащал никакви суми за тяхната издръжка.
С оглед изложеното счита, че бракът между страните е изчерпан от своето съдържание, станал е формален, не е в интерес на страните, поради което отправя до съда искане за прекратяването му поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Наред с горните брачни искове, предявява и небрачни такива за предоставяне родителските права по отношение на децата С.С. Ж., роден на *** год. и К.С. Ж., роден на *** год. на майката, определяне режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за осъждане на ответника да заплаща на децата, чрез тяхната майка ежемесечна издръжка в размер на 500 лева за детето С. и 400 лева за детето К., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.02.2015 год., за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ***, ет.
3/4, ап. 3 на съпругата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.Ж.Ж., депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на иска за прекратяване на брака. Не оспорва, че отношенията между съпрузите не са добри повече от една година. Оспорва наведените фактически твърдения на ищцата вината за дълбокото е непоправимо разстройство на брака да се дължи на поведението на ответника. Твърди се, че от раждането на децата и понастоящем именно ответникът полага грижи за децата. Твърди, че съпругата му се държала неразумно и безотговорно, като постоянно демонстрирала пренебрежение към децата и Ж..
Не оспорва, че между страните е имало ежедневни скандали, но твърди същите да са провокирани от съпругата, чието психическо състояние излага да е нестабилно – поведението й било противоречиво и често ставала агресивна без основателна причина. Твърди се, че причина за напускане на семейното жилище е поддържаната от дълго време от съпругата извънбрачна връзка. Твърди, че при напускане на семейното жилище ищцата не е взела децата, а е сторила това един месец по-късно, през който период грижите по отглеждането и възпитанието им са поети от ответника. След като съпругата му взела децата, последните през половината от седмицата са при Ж., което продължава и към момента на депозиране на отговора на исковата молба. Отделно от горното излага, че се е случвало да среща сина си С. сам на улицата, както и че на детето са поверявани грижите за по-малкия му брат. Излага децата често да са и при родителите на ищцата. Горното поведение на съпругата счита за проява на незаинтересованост и неангажираност към нуждите на децата, което твърди да се дължи й на злоупотребата от страна на Ж. с успокоителни лекарства. Отделно от горното твърди, че преди да напусне семейното жилище, съпругата редовно не се прибирала вечерно време. Докато ответникът се грижил за децата, посрещал ги от училище и детска градина, помагал им с подготовка на уроците, къпел ги, слагал ги да спят, ищцата излизала с нейна компания, непозната за съпруга, като в малките часове на нощта изпращала съобщения, че няма да се прибере. Твърди, че изнесла от дома скъпи вещи /лаптоп, луксозен телевизор/, придобити по време на брака, продала и придобития по време на брака лек автомобил. Горното излага да сочи на виновно поведение от страна на ищцата, поради което и предявява насрещен иск за прекратяване брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата. Не възразява родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени за упражняване на майката, като претендира разширен режим на лични отношения със синовете си, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка Коледа на четна година от 09.00ч. на 24-ти декември до
19.00ч. на 28-ми декември, с преспиване, всяка Нова година на нечетните години от 09.00ч. на 29-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари, с преспиване, първата половина от пролетната ученическа ваканция; на рождените дни на децата всяка четна година от 10.30ч. до 19.30ч., а на нечетните години – на деня следващ рождените дни от 10.30ч. до 19.30ч., както и всяка година от 10.00ч. до 19.00ч. на рождения ден на бащата – 5-ти декември. Досежно размер на претендираната от ищцата издръжка, която бащата ще дължи на децата, счита същата за завишена по размер. Твърди да не са налице изключителни нужди на децата, които да обусловят необходимост от заплащане на издръжка в размер от 500 лева за детето С. и 400 лева за детето К.. Твърди към настоящия момент да не реализира доходи от труд, поради което и изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 120 лева за детето С. и 100 лева за детето К.. По отношение на семейното жилище сочи към момента същото да е напуснато от двамата съпрузи и да се отдава под наем от неговия баща, който дарявайки му имота си е запазил пожизнено правото на ползване. С оглед изложеното моли семейното жилище да не бъде представяно за ползване на никой от съпрузите.
Оправя искане за постановяване на решение съпругата да носи предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака.
На ответника по насрещния иск е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок К.С.Ж. депозира отговор, в който оспорва наведените от С.Ж. нейни брачни провинения, като поддържа становище дълбокото и непоправимо разстройство на брака да се дължи на поведението на съпруга. Изразява становище, че предложения от съпруга режим на лични отношения с децата е неподходящ с оглед възрастта на последните, отношенията между баща и деца, а така също и предвид характеристичните данни на Ж.. По отношение предложения от бащата размер на издръжката, счита че същият е силно занижен и не отговаря на нуждите на децата.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. В., изразява становище, че родителските права спрямо децата следва да се предоставят на майката, като на бащата се определи разширен режим за контакт със С. и К..
С определение от съдебно заседание, проведено на
24.09.2015 год., по искане на К.С.Ж. съдът е постановил привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата С. и К. на майката, определил е режим на контакт на бащата С.Ж.Ж. с децата, като му е предоставил възможност да взема децата при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца в часовете от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, с преспиване, и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Определена е издръжка в размер на 150 лева месечно за С. и 120 лева за детето К., считано от датата на постановяване на определението – 24.09.2015 год. до произнасяне с окончателно решение, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са встъпили в граждански брак на 31.05.2008 год. с акт № 554 на длъжностно лице по гражданското състояние при Община В.. Видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак съпругата и приела да носи фамилното име на своя съпруг – Ж..
Съпрузите имат две родени две деца – С.С.
Ж., роден на *** год. и К.С. Ж., роден на *** год., които не са невършили пълнолетие към настоящия момент.
Представено по делото е уверение, издадено от Конна база – Кичево, видно от което, че децата С. и К. посещават занятия по конна езда, като стойността на абонаментната карта възлиза в размер на 150 лева за всяко дете.
Видно от представената фактура от
10.09.2015 год., че детето С. Ж. е ученик в ІV-ти клас в частно средно общообразователно училище в к-с „Камчия”. Все от същата фактура се установява, че платената втора вноска за обучение в горното училище възлиза в размер на 2160 лева, като задължено лице по фактурата е И.К.Е. /л. 122/.
Между страните не е спорно, че до фактическата си раздяла, същите са живели в апартамент /мезонет/ № 3, находящ се в гр. В., ул. „****”, № 9, ет. 3 и 4, с разгъната застроена площ от 228 кв.м., състоящ се от: долу – дневна, баня-тоалет, кухня, ниша, тераса; горе – кабинет, две спални, две бани-тоалет, две тераси, остъклена тераса и вътрешна вита стълба. Видно от приложения на л. 38 от делото нотариален акт № 80, том І, дело № 56/2000 год., че собствеността върху жилището е придобито от съпруга С.Ж. въз основа на договор за дарение от 18.02.2000 год., като дарителите Стефка Русева Ж. и Ж.К. Ж. са си запазили правото да ползват дарения имот докато са живи.
Представени по делото са и доказателства, че към настоящия момент Ж.К. Ж. е отдал за временно и възмездно ползване на трети лица горното жилище за срок от една година, считано от 07.08.2015 год. /л. 41 и л. 50-51/.
Видно от приложеното на л. 12 от делото копие на договор за наем от 23.01.2015 год., че съпругата К.С.Ж. е наела жилище, находящо се в гр. В., ул. „**” **, ет. *, ап. ** срещу месечна наемна цена в размер на 550 лева.
От приложената на л. 10 от делото служебна бележка се установява, че К.С.Ж. получава брутно трудово възнаграждение в размер на 230.56 лева.
Представена по делото е справка от ТД на НАП – В. относно регистрирани трудови договори на С.Ж., видно от която, че единствения такъв касае периода от 01.01.2001 год. до 01.07.2004 год., като след тази дата няма данни Ж. да има регистрирани други трудови договори /л.
40/. Представени са и протоколи от ТД на НАП – В., от които е видно, че за периода м.06.2014 год. до м.11.2014 год., включително, ответникът не е реализирал доходи от търговска дейност /л. 43-48/.
От представените от ищцата нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, справка по лице от Служба по вписванията – гр. В. и справка от търговския регистър по партида на „Булганел” ЕООД, е видно, че С.Ж. има вземане в размер на 335 165.45 лева.
От приетия по делото социален доклад от м. 08.2015 год., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че преките и непосредствени грижи по отглеждане на децата са поети от майката, като С. и К. регулярно контактуват със своя баща – два пъти седмично с по една нощувка. По време на проведеното социално проучване не са констатирани индикации за отчужденост и негативна нагласа от страна на децата към някой от родителите. Посочено е, че детето К. посещава ЦДГ „Теменужка”, а С. – до завършване на ІV клас е бил ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Посочено е в доклада, че майката е споделила детето С. да е изразило желание да учи в друго училище, поради което К.Ж., заедно със своите близки обмисляли вариант за записването му частно училище „Юрий Гагарин” в к-с „Камчия”. С. е споделил пред социалните работници, че таксата ще бъде заплащана от неговите баба и дядо по майчина линия. По повод горното желание на детето се излага в доклада бащата да е изразил несъгласието си за записването му в частно училище с аргумент, че таксите, които следва да се заплащат са високи. В заключение в доклада е посочено, че и двамата родители притежават добри родителски качества и умения и биха се справили с отглеждането на децата си.