Определение № 140 от 09.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Ямбол, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500050 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба, депозирана от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария чрез адв.К. И., вписана в регистрите на българската адвокатура против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 377/2026 г. по описа на РС Ямбол в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№ 983/18.02.2026 г. заявителят по делото А.А.С. от гр.**** чрез адв.И. от САК е поискала прекратяване на въззивното дело или връщане частната жалба на първоинстанционния съд за администриране, тъй като заявителят не е получил препис от частната жалба и е лишен от възможността да депозира възражение по нея. Изложени са съображения за това, че към момента на това становище, по делото няма данни за направено възражение по чл.414 от ГПК, от което зависи по-нататъшния ход по администрирането на частната жалба против разноските в заповедното производство.

С разпореждане рег.№ 5102/20.02.2026 г. ЯОС е върнал въззивната частна жалба на първоинстанционния съд за администриране, тъй като не е направена размяна на книжа.

След връщане на въззивната частна жалба за разглеждане от ЯОС, съдът констатира, че същата е преждевременно изпратена и въззивното производство следва да бъде прекратено.

По ч.гр.д. № 377/2026 г. по описа на ЯРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№ 234/28.01.2026 г., с която съдът е разпоредил длъжникът „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд да заплати на кредитора А.А.С. сумата 250 евро главница, законна лихва и разноски в заповедното производство в размер 200 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро ДТ.

Заповедта е връчена на длъжника на 2.02.2026 г. и същият в даденият му едноседмичен срок, депозира настоящата частна жалба против разноските на 9.02.2026 г. и в дадения едномесечен срок, депозира възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на паричното задължение на 23.02.2026 г.

След депозиране на възражението по чл.414 от ГПК, ЯРС на 24.02.2026 г. е разпоредил указания до заявителя по реда на чл.415 от ГПК, но видно от данните в електронното дело, заявителят С. още на 23.02.2026 г. е предявила пред СРС установителен иск за вземането си 1 против длъжника.

С ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в т.12 дава разяснения относно разпределяне отговорността за разноските, направени в заповедното производство при наличие на исков процес по чл.422 от ГПК за това, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, при която заявителят е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането, в което производство съдът има задължение да се произнесе по разноските, както в установителното, така и в заповедното производство. Тогава, както е налице в случая при депозирана от длъжника частна жалба против разноските в заповедта, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските.

В обобщение ЯОС приема, че частната жалба против разноските в заповедното производство следва да бъде върната на районния съд, който следва да изчака изхода от установителното производство и едва след това да предприеме процесуални действия по отношение на същата, а въззивното производство следва да бъде прекратено като преждевременно образувано.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.ч.гр.д.№ 50/2026 г. по описа на ЯОС като преждевременно образувано.

ВРЪЩА на ЯРС частна жалба, депозирана от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174 със седалище и адрес на управление ул.“Лехнер Йодьон“ № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария чрез адв.К. И., вписана в регистрите на българската адвокатура против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 377/2026 г. по описа на РС Ямбол в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3