Решение № 3475 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3475 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100508667 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20071354 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 19940 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 26-ти състав, се: ОСЪЖДА „А.Б.“ АД да заплати на Л. А. Н., сумата от 238 лв., представляваща застрахователно обезщетение за установено на 29.09.2020 г. настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е увреден застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК, ведно със законната лихва от 08.04.2021 г. до окончателното разплащане; ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Л. А. Н., иск за осъждане на „А.Б.“ АД, да заплати сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действията на ответното дружество свързани с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 238 лв. за установено на 29.09.2020 г. настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка от 06.07.2020 г., сключен между страните, при което е увреден застрахования автомобил „Ситроен DS4“, рег.№ СА **** СК.

1

Решението е допълнено с определение № 20091289 от 18.05.2023 г. от 18.05.2023 г. на основание чл.248 ГПК в частта за разноските като в тежест на ответника са възложени такива в размер на 69,40 лв.- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв. В.Р. от САК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС - Л. А. Н..

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв., както и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение, в обжалваната му от ищеца, част. Твърди се, че решението било постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, а мотивите на съда били недопустими за съдебна акт, както и абсурдни, и житейски нелогични и по-конкретно това, че СРС бил посочил, че за лицата, упражняващи юридическа професия било нормално да поддържат високи стойности на кръвното налягане и понеже ищецът бил спокоен и добър човек, не можело да се афектира от противоправното поведение на ответника. Освен това решението било постановено при нарушение на местната подсъдност, тъй като съдията, който го бил постановил бил повишен в длъжност „съдия“ в ОС, гр. Враца с решение по протокол № 42/08.11.2022 г. на СК на ВСС, по което решение било допуснато предварително изпълнение. Въпреки това на 14.12.2022 г. именно съдията Крачунов бил постановил обжалваното решение. СРС бил дал и неправилна правна квалификация на иска като такъв по чл.405, ал.1 КЗ вместо по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като в случая се претендирали вреди от деликт. СРС не бил съобразил, че тези неимуществени вреди се претендират в резултат на накърнена чест, добро име, личен и професионален авторитет. Твърди, че бил лоялен клиент на ответното застрахователно дружество, а последното му било отправило откази да се изплати обезщетение, в които откази се съдържали ехидни, язвителни, подигравателни и недопустими за официална кореспонденция изрази, адресирани до клиент, който е адвокат по професия. От разпита на свидетелката И.С. се установило, че от това поведение на ответника, ищеца се бил силно „изнервил“ като приел отказа да бъде отремонтиран задният калник на автомобила му „като подигравка“. Поведението на ответника било противоправно и било в разрез с дължимата от него грижа на добрия 2 застраховател и професионална етика. С това си поведение ответникът бил подкопал доверието на ищеца в него и изобщо поставило под съмнение смисъла на ползваните от него застрахователни услуги. Това също се установявало от показанията на свидетелката С.. Твърди, че некоректното отношение на ответника било повлияло негативно и на социалното общуване на ищеца, който е трябвало да търпи шеги и подигравки от близки и познати за това, че му се наложило да търси сервиз за ремонт на повредения заден капак ва автомобила си и да го заплаща от собствения си джоб, при положение, че редовно си плащал застрахователната премия. Това също се установявало от показанията на свидетелката С.. СРС не бил отчел наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца болки и страдания. Твърди, че противоправното поведение на ответника се било отразило негативно на здравословното състояние на ищеца., за което бил представен по делото болничен лист. Това също се установявало от показанията на свидетелката С., която се наложило да „асистира“ на ищеца при извършването на битовите дейности, тъй като ищецът живеел сам, а свидетелката му била съседка.

Вследствие на силния стрес и отключения от него неврологичен проблем, ищецът станал трудно подвижен, започнал да губи равновесие, виел му се свят, имал схващане в единия крак. Именно вследствие на този стрес се наложило свидетелката С. да измерва кръвното налягане на ищеца за определен период от време, както и ищеца започнал да изпитва „стягане на сърцето“. СРС не бил приложил правилно критериите по чл.52 ЗЗД като следвало да се има предвид и, че предявения размер на обезщетението бил символичен. Намира за приложимо в случая и правилото на чл.162 ГПК.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е подаден отговор от ответника пред СРС- ЗАД „А.Б.“, в който се изразява становище за неоснователност на същата и правилност на първоинстанционното решение в тази му част. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Намира, че не са нарушени правилата на местната подсъдност, тъй като решението било постановено от съдията Крачунов, който бил разгледал 3 спора по същество. Това, че съдията бил преместен в друг съд било неотносимо за правилата на местната подсъдност. Намира за правилна дадената от СРС правна квалификация. Посочената правна квалификация от ищеца не обвързвала съда. Ответникът следвало да отговаря само по иска по чл.405 КЗ, не и по претенцията за неимуществени вреди. Дори да се приемело, че иска е с правна квалификация чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, то този иск също бил неоснователен. Това било така, защото отказът на застрахователя да заплати обезщетение за претендираните увреждания на автомобила на застрахования не представлявало деликт. Сочи, че правото му да откаже заплащане на такова обезщетение било дадено от законодателя в чл.408, ал.1 КЗ. Същевременно отказът да се изплати обезщетение бил правилен като се основава на т.16.22 от ОУ. Затова намира, че не е налице противоправно поведение. От деформациите на автомобила се установявало, че увреждането не е настъпило по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Сочи, че по делото не били представени никакви доказателства за изясняване на това обстоятелство. Освен това търпените неимуществени вреди не били доказани пълно и главно; недоказана била и причинно-следствената връзка.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.01.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 09.01.2023 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване, в частта в която претенцията не е уважена.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗАД „А.Б.“.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищеца по чл.405 КЗ е уважена срещу ответника.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Намира мотивите на СРС за абсолютно несъстоятелни и в пълно противоречие с материалния закон, процесуалните правила и практика. Счита, че ищеца комуто била доказателствената тежест не доказал по безспорен начин настъпването на твърдяното от него застрахователно събитие. В тежест на ищеца било да установи твърдения от 4 него механизъм за настъпване на покрит застрахователен риск, както и причинно-следствената връзка между същия и констатираните вреди. В хода на производството ищецът се отказал от поисканата от него САТЕ, не ангажирал и свидетелски показания или други доказателства, които да установят изложените в исковата молба, твърдения. Разпитаният свидетел бил допуснат за установяване на посочените в исковата молба негативни преживявания, не и за настъпването на твърдяното застрахователно събитие.

Съгласно чл.408, ал.1 КЗ застрахователят имал право да откаже заплащане на обезщетение при неизпълнение на задълженията на застрахования по договора, което било значително с оглед интереса на застрахователя и било предвидено в закон или застрахователния договор. Съгласно ОУ застрахователят не изплащал обезщетение за щети при съществено несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета.

Това деклариране било изключително важно за застрахователя, тъй като касаело преценката дали е налице покрит риск или не, а така също и за превенция срещу недобросъвестни лица, които се стремели да се облагодетелства неоснователно. Доколкото по делото не била изслушана САТЕ, то решението било неправилно и във връзка с приетия от СРС, размер на вредите. Сочи, че по отношение на този размер ищецът също не провел доказване. Неправилно СРС бил определил този размер по реда на чл.162 ГПК. Ответникът изрично бил оспорил размера на вредите. Освен това съдът не разполагал със специални знания, за да определи средно-пазарната стойност на ремонта на МПС, предвид спецификата на различните МПС и пазарни особености. Освен това от страна на ищеца не били ангажирани доказателства за първа регистрация на МПС, за това кое е лицето, собственик на МПС към датата на твърдяното увреждане, от които да се направи извод дори за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо това постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на ищеца по чл.405 КЗ. Претендират се разноски.

Въззиваемият –Л. А. Н., ищец пред СРС е подал отговор по въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и валидност, допустимост и правилност на така постановеното решение в частта в която 5 претенцията му по чл.405 КЗ е била уважена. Правилни били изводите на СРС, че от събраните по делото документи се установява, че застрахования е изпълнил задължението си по т.85 от ОУ да докаже настъпването на застрахователното събитие. Тъй като в случая това събитие било настъпило в отсъствие на застрахования, то последният не следвало да доказва конкретния механизъм на настъпването на вредите. Ако застрахователят твърдял, че са налице изключващи изплащането на обезщетение, обстоятелства, то тежестта за доказване била на ответника, а не на ищеца. Правилно СРС бил приел, че ответника не е представил каквито и да е доказателства в подкрепа на бланкетното си твърдение, че уврежданията на задния капак не може да бъдат получени при декларираните от застрахования обстоятелства – в паркирано състояние на автомобила. Сочи, че ответника не бил доказал твърдяното от него значително несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания и декларираното събитие, което да доведе до основание за отказ да бъде изплатено застрахователното обезщетение. Точно обратното, уврежданията по задния капак на процесния автомобил били доказани, включително и чрез отразяването на същите в преписката по щетата и приложените снимки, съдържащи се в тази преписка като част от преписката била представена от самия ответник с нарочна молба. Очевидно било, че подобни увреждания по МПС могат да бъдат нанесени само при положение, че същото е в покой /паркиран/. В застрахователната полица изрично било посочено, че в такава хипотеза е налице застрахователно покритие. В противоречие със житейската логика било да се приеме тезата на застрахователя, че някой би могъл да се опита да отвори задния капак на автомобила със щанга и в резултат на това да го увреди, докато автомобилът е в движение. Затова намира за правилен извода на СРС, че отказа на застрахователя е необоснован. Правилно СРС бил съобразил, че в случая се касае до застраховка „Каско“, и което ответника следвало да изплати обезщетение дори при „злоумишени действия на трети лица“. В случая застрахователят бил отказал да изплати обезщетение като указал на застрахования ,че следва да подаде ново заявление. Сочи, че по аргумент от т.87 от ОУ застрахованият следвало да опише настъпилите щети, т.е., че не било необходимо отделно заявление. Правилно СРС бил приел, че не всяко неизпълнение на задълженията от страна на застрахования поражда правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, а само такова, което 6 води до осуетяване на възможността застрахователят да реализира свои права по договора. В случая подаването на отделно заявление нямало да породи никакви права за ответника и нямало да дерогира основното му задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. Не били изпълнени основанията на чл.408 КЗ за отказ от изплащане на обезщетение. Тъй като още през м.11.2020 г. уврежданията по МПС били отстранени, то нямало как да се ангажира съдебно-автотехническа експертиза. Самият застраховател не се отзовал на писмото на ищеца за извършване на оглед на уврежданията върху МПС с мотива, че била извършена „конкретна проверка“. По този начин застрахователят бил нарушил задължението си по чл.400, ал.3, изр.2 КЗ да извърши оглед на застрахованото имущество. Сочи, че относно стойността на ремонта бил представил фактура от 09.11.2020 г. на стойност 238 лв., който ремонт бил извършен в официалният сервиз на марката „Ситроен“, който факта самият ответник признавал. Правилно СРС при доказаност на иска по основание, бил определил размера по реда на чл.162 ГПК. Сочи, че в тази си част СРС не се позовавал на свидетелски показания поради което доводът на ответника в обратния смисъл, бил неоснователен. Сочи, че от представената с исковата молба застрахователна полица категорично се установявало, че именно ищеца е титуляр на дължимото по нея застрахователно обезщетение.