Решение № 91 от 13.03.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Русе, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20244500500016 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. К. от гр. Р. против Решение № 254/01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1190 по описа за 2022 г. на Районен съд Русе, с което е обявена за недействителна спрямо „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район В., ул. „Р. П. К.” № *, ет.*, представлявано от изпълнителния директор Ю. Б. Ц., продажбата, извършена от В. В. К., ЕГН ********** на Т. В. М., б.ж. на гр. Р., починала на *******г, по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №662/04.07.2018г., том ІІІ, рег. №3567, дело №237/2018г. на русенския нотариус Г. Ф. с район на действие Районен съд Р., вписан в СВ Русе с Акт № 6, том 26, дело № 3999/2018г., вх. рег. № 8382/04.07.2018г. на неговата 1/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на АГКК гр. Русе, намиращ се на 1 първия етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. „Н.З.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, предназначение жилище, апартамент, нива на обекта – 1, с площ 46.32 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащи части: изба № 24 с площ 4 кв.м., таван №14 с площ 3 кв.м., заедно с 4.514 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта – няма, над обекта *** и

***.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Счита, че съдът неправилно е приел, че презумпцията по чл. 135 ЗЗД не е оборена от ответниците и знанието за увреждане е налице, тъй като третото лице Т.М. /п./, е негова с. и поради това е осъществен фактическият състав на чл.- 135 ЗЗД както от обективна, така и от субективна страна. Навежда доводи за това, че сестра му Т. М. е трето добросъвестно лице, което е придобило имота преди вписването на исковата молба и освен това не е била запозната с неговите финансови дела, тъй като не са поддържали връзка помежду си, били са в лоши отношения и не са си говорили. За сделката е посредничала м. им, която е и настоявала К. да продаде своята идеална част от имота на с. си, за да може да си запази правото на ползване. Твърди, че с. му не е знаела за увреждането. Отделно от това счита, че извършената цесия му е непротивопаставима, тъй като не е уведомен за нея съгласно чл. 99 ЗЗД.

Моли решението на РРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявената претенция да бъде отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Против Решение № 254/01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1190 по описа за 2022 г. на Районен съд Р. е депозирана и въззивна жалба от мл. адв. Д. Л. по пълномощие на С. Й. М., ЕГН: **********, В. С. М., ЕГН:

2

********** и Д. С. М., ЕГН: **********, всички от гр. Русе, в която развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Счита същото за незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, без извършване на обективен анализ на събрания доказателствен материал, в резултат на което счита, че съдът е достигнал да грешни фактически и правни изводи и като такова моли да бъде отменено. Развива подробни доводи в защита на тезата си, че Т. В. М.а, б.ж. на гр. Р., починала на ****** г. е трето добросъвестни лице, което е придобило процесния имот по възмезден начин и не са налице предпоставките по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделката спрямо кредитора. Акцентира върху обстоятелството, че М. не е контактувала с брат си, били са във влошени отношения и не е била запозната с неговите финансови дела. Не е знаела, че б. й В. К. има неизпълнени задължения към трето лице и , че с прехвърлянето на имота интересите на тези лица могат да бъдат увредени. Моли решението на РРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което предявената претенция да бъде отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбите „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД гр. София /с предишно наименование „С. Г. Груп” ЕАД гр.

София/ счита същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил осъществяването на всички елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 135 ЗЗД, с оглед на което е приел за основателно искането на кредитора да бъде обявена за недействителна по отношение на него сделката, с която длъжникът го уврежда. Счита, че жалбоподателят е надлежно уведомен за сключената цесия с връчването на исковата молба, а за ищецът – ответник по жалбата е възникнал интерес от водене на иска със самото сключване на договора за цесия. Сочи, че въззивният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство В. К. се е разпоредил със собствено имущество, като това разпореждане е извършено след възникване на задължението – Договор за кредит № BL 40821 от 20.11.2012 г. и договор за кредит № BL 38432 от 17.05.2012 г. и след настъпването на падежа му, като 3 тази отчуждителна сделка е увреждаща спрямо „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД гр. София /с предишно наименование „С. Г. Груп” ЕАД гр.

София/ и при наличие на презюмирано знание за увреждане доколкото сделката е осъществена между брат и сестра.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което са допустими.

Разгледана по същество и двете жалби са неоснователни.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.

Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции.

За да уважи заявената претенция и обяви за недействителна по отношение на ищеца „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД гр. София /с предишно наименование „С. Г. Г” ЕАД гр. С/ сключената с нотариален акт №662/04.07.2018г., том ІІІ, рег. №3567, дело №237/2018г. на русенския нотариус Г. Ф. с район на действие Районен съд Р., вписан в СВ Русе с Акт № 6, том 26, дело № 3999/2018г., вх. рег. № 8382/04.07.2018 г. сделка за покупко-продажба на недвижим имот – притежаваната от В. К. овата 1/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на АГКК гр. Русе, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр. Р., ул. „Н. З.” № **, вх. *, ет. *, ап. *, предназначение жилище, апартамент, нива на обекта – 1, с площ 46.32 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащи части: изба № 24 с площ 4 кв.м., таван №14 с площ 3 кв.м., заедно с 4.514 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта – няма, над обекта *** и

***. на Т. В. М., б.ж. на гр. Р., починала на *******г., първоинстанционният съд е приел, че сделката е извършена след възникване на задълженията на В. В. К. към първоначалния кредитор – „Юробанк България“ АД гр. София, което вземане впоследствие е цедирано на „С.Г.

Груп“ ЕАД /с ново наименование „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД 4 гр. София /, като вземанията са установени с влезли в сила заповеди за изпълнение в заповедните производства. Безспорно е установено, че вземането е възникнало преди извършването на прехвърлителната сделка по посочения нотариален акт, чието обявяване за недействителен се иска, като с извършеното разпоредително действие – отчуждаване на имот, се намалява имуществото му и с това се затруднява изпълнението на задължението към кредитора, като е налице и знание за увреждането, тъй като от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се оборва презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба възражения относно липсата на предвидените в нормата на чл. 135 ЗЗД предпоставки за обявяване на недействителност на процесната сделка – придобиване на имота преди вписването на исковата молба и липса на знание за увреждане доколкото сделката е възмездна, както и липсата на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви иска.

Предявената искова претенция представлява конститутивен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, с който кредиторът иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията на длъжника, с които го уврежда.

Съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл.

135 ЗЗД. На първо място, е необходимо да се установи, че ищецът има вземане по отношение на ответника, че е негов кредитор. Лице, което няма качеството на кредитор, не е активно материалноправно легитимирано да предяви Павлов иск. Вземането следва да бъде действително, без да е необходимо то да е ликвидно и изискуемо. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД има субективен характер. Доколкото оспорваното в 5 настоящото производство действие е възмездно (договор за покупкопродажба), то законът изисква, както длъжникът да е знаел за увреждането, така и лицето, с което е договарял, да знае за това увреждане като знанието се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, уредени в чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи всички елементи от фактическия състав, пораждащ правото да се иска отмяна на извършените от длъжника действия.

С оглед времето на възникване на вземането, правото на кредитора се упражнява съответно съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, когато същото е възникнало преди увреждащото действие, при което за уважаване на иска е необходимо да бъдат установени посочените по-горе предпоставки или съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД, когато вземането на кредитора е възникнало след увреждащото действие, в който случай обаче за основателност на претенцията е необходимо ищецът да докаже намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което е договарял, а не само знание за увреждане на кредитора.

Безспорно е, в настоящия случай, при преценка на всички наведени и неоспорени в тази насока фактически обстоятелства, както и ангажираните и събрани по делото доказателства, че атакуваната сделка е извършена на 04.07.2018 г., т.е. след като е възникнало по смисъла на цитираната правна норма качеството кредитор на ищеца по отношение възникналото задължение по Договор за кредит № BL 40821 от 20.11.2012 г. и Договор за кредит № BL 38432 от 17.05.2012 г. и след настъпването на падежа му.