Определение № 605 от 12.08.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Сливен, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500388 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от солидарните длъжници В. Б. Й., „Агрозърно стил – 1“ ЕООД, гр. Д. и И. Б. И. против Определение №2786/06.07.2026г., постановено по ч.гр.д. №1068/2026г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на длъжниците по чл. 420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело №301/2026г. по описа на ЧСИ С.

Н., рег. №898 и район на действие ОС- В..

Жалбоподателите, чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК – В., твърдят, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място посочват, че определението е бланкетно и немотивирано, като съдът не обсъдил нито една от клаузите в договора, на които се позовават, не приложил разпоредбите на чл. 143, чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП е не изпълнил задължението си да следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител. По отношение на първите двама длъжници съдът въобще не обсъдил изложените в молбата пороци на договора за кредит. Въпреки че съдът приел, че И. И. е потребител, то той не направил преценка за неравноправни клаузи в договора. Всички обстоятелства необходими за тази преценка били налични по документите в делото – договора за кредит и анексите. Посочват, че съдът не се е произнесъл по нищожността на двата анекса, което било относимо и към тримата длъжника. Тъй като към момента на сключване на анексите, дължимият размер на дълга бил формиран и завишен чрез прилагане на неравноправни клаузи 1 спрямо потребителя И. и на клаузи накърняващи добрите нрави спрямо тримата длъжници, то и анексите почивали на нищожни клаузи и били нищожни. Съдът не разгледал и основанието за недължимост на вземането, поради факта, че мораторната лихва надвишава претендираната главница, а и главницата и лихвите били завишени чрез едностранни увеличения без предварително обявена методика. С оглед изложеното, длъжниците молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

Частната жалба е връчена на другата страна „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София, която е депозирала отговор в законоустановения срок. С отговора, подаден от процесуален представител по пълномощие юриск. Г. Х., се оспорва частната жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното определение. Намира доводите за наличие на предпоставките по чл.420, ал.2 от ГПК за неоснователни. Кредиторът посочва, че възраженията по чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК са неприложими, тъй като те се прилагат само в случаите, когато, в които кредитополучателят има качеството „потребител“. Длъжникът И. И. също нямал качеството потребител. Посочва, че И. бил пълномощник на земеделския производител В. Й. пред ОДЗ, ДФЗ и Банката, включително и във връзка с регистрирането й като земеделски производител и осигуряването на финансови средства за дейността й като такъв И. И. бил брат на В. Й. и всъщност осъществявал цялата дейност на земеделски производител като използвал регистрацията на сестра си. Не били представени доказателства, че вземането не се дължи. В договора и анексите била ясно разписана дължимата годишна лихва и договорената надбавка при ясно посочени обстоятелства. И. И. встъпил като солидарен длъжник през 2023г., след сключване на анексите, доброволно и не било възможно клаузи на анексите да са неравноправни спрямо лице, което не е било страна по договора. Относно надвишаването на главницата от лихвата посочва, че се дължи на извършеното погасяване на задължението с постъпващи от длъжниците суми. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр. София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против солидарните длъжници В. Б. Й., „Агрозърно стил – 1“ ЕООД, гр. Д. и И. Б. И. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 3381,32 евро за периода от 01.11.2023г. до 24.03.2026г.; договорна лихва в размер на 17,25 евро за периода от 01.11.2023г. до 30.11.2023г.; мораторна лихва в размер на 3520,21 евро за периода от 2

01.05.2023г. до 24.03.2026г.; разноски по подновяване на обезпечения в размер на 61,81 евро и такса за обработка на документи за подновяване на залог в размер на 30,68 евро. Вземанията произтичат от Договор за кредит та оборотни средства №ДК-496004370-002 от 01.03.2016г.; Анекс №1/17.08.2017г., Анекс №2/29.11.2018г. и Договор от 12.09.2023г. за привличане на солидарни длъжници, приложени към заявлението, ведно с извлечение от счетоводните книги на банката.

Въз основа на разпореждане от 25.03.2026г. е издадена Заповед №500/25.03.2026г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1068/2026г. по описа на СлРС за солидарно заплащане от страна на длъжниците В. Б. Й., „Агрозърно стил – 1“ ЕООД, гр. Д. и И. Б. И. на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 06.07.2026г. са подадени възражения по чл. 414 от ГПК от всеки един от тримата длъжници.

На 06.07.2026г. по ч.гр.д. №1068/2026г. на СлРС е постъпила и молба от тримата длъжници с искане за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, на основание чл.420, ал.2 от ГПК.

С Разпореждане от 06.07.2026г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщаването. На 04.08.2026г. пред РС – В. е подадена искова молба по чл. 422 от ГПК против тримата длъжници за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С Определение №2786/06.07.2026г. по ч.гр.д. №1068/2026г. по описа на СлРС, заповедният съд се е произнесъл по молбата за спиране на изпълнението, като я е намерил за неоснователна и я е оставил без уважение.

Определението е връчено на длъжниците чрез пълномощника им адв. Б. на 08.07.2026г. чрез ЕПЕП.

Въз основана издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №1068/2026г. на СлРС е образувано изпълнително дело №20268980400301 по описа на ЧСИ С. Н., рег. №898, район на действие ОС – В. против длъжниците, с взискател „Интернешънъл Асет Банк“ АД, гр.София.

Частната жалба против определението, с което е отхвърлено искането за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, е подадена на 15.07.2026г. чрез ЕПЕП.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

3

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В случая, заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка, ведно с договора за кредит и анексите към него - документ по чл. 417, т.2 от ГПК и подаденото в срок възражение не е основание за спиране на принудителното изпълнение.

Не е представено надлежно обезпечение реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД и не е налице хипотезата на чл. 420, ал.1 от ГПК. Следва да се посочи, че длъжниците не се позовават на тази възможност за спиране.

Длъжниците изрично се позовават на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК за искането си за спиране и визираните в нея три хипотези, при които съдът може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечението по ал.1.

Следователно е предвидена възможност за спиране, като преценката е изцяло на съда, с оглед представените доказателства.

За да се постанови спиране на основание чл. 420, ал.2 от ГПК, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че посоченото в заповедта за изпълнение задължение не се дължи /т.1/; ако вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител /т.2/ и ако неправилно е изчислен размера на вземането по договор, сключен с потребител /т.3/.

Законовата формулировка „вземането не се дължи“ е лаконична и не съдържа ограничаващи я критерии, тоест длъжникът може да обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за недължимост на сумата, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писмени доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава на представените в заповедното производство документи – тези, представени със заявлението по чл.417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за спиране от страна на длъжника.

В случая, искането за спиране на длъжниците на основание недължимост на вземането се основава на наличие на наказателни клаузи в договора за кредит и анексите, противоречащи на добрите нрави, едностранни увеличения без обявена методика и нищожност на анексите, като включващи дълг, начислен по нищожни клаузи, както и надвишаване на главницата от страна на претендираната мораторна лихва.

Съдът намира, че това възражение, на база приложените към заявлението документи /допълнителни длъжниците не представят/ е неоснователно. Само на база документите към заявлението не може да се направи извод за недължимост на 4 вземането по заповедта за изпълнение. Всички въведени съображения за нищожност на договорни клаузи са такива, които подлежат на преценка от съда, разглеждащ предявения иск по чл. 422 от ГПК, т.е. от съда по съществото на спора. На база договора и Анексите към него и размера на претендираните суми, без счетоводни справки и евентуално заключение на вещо лице не може да се направи извод за недължимост на вземането на този етап на производството.

Няма ангажирани доказателства и направени твърдения за наличие на други правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, водещи до недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Следователно не е налице основанието, визирано в чл.420, ал.2, т.1 от ГПК.

Следващите две основания, на които се позовават длъжниците в молбата си за спиране и в частната жалба, предмет на настоящия въззивен контрол по чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК са неприложими в случая, тъй като те се отнасят само до вземания по договор, сключен с потребител. Настоящия случай не е такъв.

Процесният договор за кредит от 01.03.2016г. е сключен с кредитополучател земеделски производител В. Б. Й., като предоставената парична сума е за оборотни средства на земеделския производител за разплащане с доставчици, закупуване на торове и препарати, във връзка с търговската му дейност. Кредитополучателят няма качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК /физическо лице, което при сключване на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/, респ. по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Другите двама длъжника – търговско дружество „Агрозърно стил – 1“ ЕООД, гр. Д. и И. Б. И. придобиват това качество въз основа на договор за встъпване в дълг от 12.09.2023г. Безспорно, „Агрозърно стил – 1“ ЕООД, гр. Д., като търговско дружество няма качеството потребител.

Спорен е въпроса дали солидарният длъжник И. Б. И. има това качество.

Съгласно практиката на ВКС и на СЕС, физическо лице – съдлъжник по договор или обезпечаващ такъв, по който длъжникът е търговец, може да има качество на потребител по ЗЗП, ако действа за цели извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.