Определение № 3227 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3227 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901095 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата П. К. Т., чрез адв.В.

К., срещу решение № 2/08.01.2025г. по възз.т.д. № 93/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново. С него е потвърдено решение № 18/16.02.2024г. по т.д.

№ 102/2022г. на Окръжен съд - Велико Търново в обжалваната от П. К. Т. част, с която по предявените против нея обективно съединени искове по чл.422 ГПК, ал.1 ГПК се приема за установено, че дължи на „Прокредит банк България“ ЕАД, гр.София, съобразно дела си от наследството на М. Г.Т., починал на 01.04.2021г., сумата 157 000.74лв., представляваща ½ от дължимата главница по договор № 11/20.01.2020г. към рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г., сключен между „Прокредит банк България“ ЕАД и М. Г. Т., като ЕТ „Поезия-М.Т.“, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 587/2022г. на РС Велико Търново, и са присъдени в тежест на П. К. Т. разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК – процесуална и материална незакосъобразност и необоснованост. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с 1 оплаквания за необсъждане и неизлагане на мотиви във връзка с представените от ищеца два графика за погасяване на кредит към споразумението от 05.07.2021г., на начина, по който ищецът, след подписване на споразумението от 05.07.2021г., е отразил в счетоводството си отписването на кредита от партидата на ЕТ „Поезия-М.Т.“и го е записал по партидата на ЕТ „Точек-Г.Т.“, на основание „заместване в дълг“, на първото заключение с вещо лице Благовеста Евтимова и на довода на ответницата, че при сключване на споразумението от 05.07.2021г. сумата 435 000лв. е оформена като отстъпен нов кредит/ транш по рамковото споразумение на кредитополучател ЕТ „Точек-Г.Т.“. Релевирано е оплакване за нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуването на споразумението между ЕТ „Точек-Г.Т.“ и ищеца от 05.07.2021г. и съпътстващите го договор за встъпване в дълг от същата дата и графици за погасяване на кредита към тези споразумения, както и за нарушение на разпоредбата на чл.107 ЗЗД. По тези съображения искането е за отмяна и за постановяване на друго, с което да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск. Претендира за присъждане на направените по делото разноски пред трите инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Допустимо ли е съдебно решение, при което ищецът във фактическите твърдения и петитума на предявения иск претендира, че ответникът носи отговорност за задълженията на наследодателя си, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит, а съдът приема, че няма валидно поето задължение от солидарния длъжник, но ответникът отговаря за задълженията по кредита като наследник на кредитополучателя - едноличен търговец? Касаторът се позовава на решение № 9/18.07.2022г. по гр.д.№ 2476/2021г., I г.о., решение № 50119/16.11.2023г. по т.д.№ 1779/2022г., I т.о., и решение № 50057/06.12.2023г. по т.д.№ 1337/2022г., II т.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК? По този въпрос са цитирани решение № 28/06.03.2019г. по т.д.№ 2

205/2018г., II т.о., решение № 69/10.05.2022г. по гр.д.№ 2530/2021г., III г.о., и решение № 50136/27.02.2023г по гр.д.№ 1610/2021г., II г.о.

3. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, длъжен ли е съдът да тълкува договора, съгласно чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните? Касаторът се позовава на решение № 502/26.07.2010г. по гр.д.№ 222/2009г., IVг.о., решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г., IV г.о., решение № 122/18.07.2019г. по гр.д.№ 3238/2018г., IV г.о., решение № 60229/30.12.2021г. по гр.д.№ 3998/2020г., III г.о., и решение № 225/03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г., I т.о.

4. Може ли да се квалифицират като пасивна субективна и обективна новация споразумения между ищеца и един от наследниците на починалия длъжник, без участието на другия наследник, въз основа на което: остатъкът от задължението е оформен като нов кредит с дата на отпускане след смъртта на починалия длъжник; в счетоводството на ищеца остатъкът от кредита е отписан от партидата на стария длъжник и е записан по партидата на наследника, подписал споразумението; в счетоводните документи на ищеца като основание за отписване на кредита от партидата на стария длъжник и записването му на партидата на новия длъжник е посочено основание „заместване в дълг“ в споразуменията между ищеца и подписалия ги наследник са променени размерът на погасителните вноски, падежът на същите, обслужващата банка, по която ще се администрира задължението, обезпеченията и пр.

Касаторът се позовава на определение № 987/05.05.2023г. по гр.д.№ 4652/2022г., III г.о., определение № 36/26.01.2012г. по гр.д.№ 155/2011г., II т.о., и решение № 225/03.08.2016г. по т.д.№ 3696/2014г., I т.о.

5. При встъпване в дълг по реда на чл.101 от ЗЗД третото лице става ли съдлъжник и отговаря ли солидарно с длъжника за изпълнение на задължението му към кредитора? Универсалният правоприемник на длъжника може ли да бъде трето лице по см. на чл.101 ЗЗД и възможно ли е да встъпи в дълга на длъжник, който е заличен и вече не съществува? Касаторът посочва решение № 50/26.06.2020г. по т.д.№ 3

489/2019г., I т.о., решение № 378/30.12.2014г. по гр.д.№ 3020/2014г., IV г.о., и решение № 34/17.02.2014г. по гр.д.№ 2586/2013г., IV г.о. и същевременно по втората част от въпроса въвежда основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

6. Представляват ли счетоводните документи и записи, в които се съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила? Посоченото в счетоводните записи на кредитора основание за отписване на задължения от партидата на стария длъжник и записването им по партидата на новия длъжник – „заместване в дълг“, представлява ли доказателство за съгласие на кредитора за извършване на „субективна пасивна новация“ по чл.107 ЗЗД или за „заместване в дълг“ по чл.102 ЗЗД, което освобождава наследника на стария длъжник от отговорност за погасяване на задължението? По него са посочени определение №450/13.07.2010г. по т.д.№ 961/2009г., II т.о., и определение № 359/13.05.2014г. по т.д.№ 3957/2013г., I т.о.

С писмен отговор насрещната страна, ищецът „Прокредит банк България“ ЕАД, чрез адв. А. Б., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По делото е установено и безспорно, че на 07.03.2022г. е подадено от „Прокредит банк България“ ЕАД, гр.София, заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2, предл.2 ГПК за парично вземане за главница в размер на 434 001.47лв. и за наказателна лихва в размер на 2 318.64лв., произтичащо от договор № 11 от Рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г., против трима солидарни длъжници: 1/ЕТ „Точек-Г.Т.“, в качеството му на поел по реда на чл.60, ал.2 ТЗ търговското предприятие на кредитополучателя ЕТ „Поезия-М.Т.“, 2/ Г. Т., в качеството на встъпил в дълга на осн.чл.101 ЗЗД и като наследник по закон на починалия солидарен длъжник М.Т. и 3/П. Т., в качеството на наследник по закон на починалия солидарен длъжник М.Т..

4

Срещу издадената заповед по чл.417 ГПК е депозирано възражение по реда на чл.415, вр. чл.414 ГПК само от солидарния длъжник П. Т. и на заявителя е указана възможността да предяви против нея иск относно вземането си в едномесечен срок.

Първоинстанционното производство, т.д.№ 102/2022г. на Окръжен съд Велико Търново, е образувано по предявените от „Прокредит банк България“ ЕАД по реда на чл.422 ГПК установителни, евентуално осъдителни претенции против солидарния длъжник П. Т. за цялото вземане, за което е издадена заповедта по чл.417 ГПК, произтичащо от договор за банков кредит № 11 към рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013г.

С първоинстанционното решение предявеният против П.Т. главен установителен иск е уважен частично за ½ от остатъчното задължение за главница по договор № 11/20.01.2020г. към рамково споразумение за финансиране от 12.03.2013г. в размер на 157 000.74лв., а за разликата до предявения размер от 434 001.47лв. искът е отхвърлен, както и е изцяло е отхвърлен искът за наказателни лихви в размер на 2 318.64лв.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответницата П.Т. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.422 ГПК, а първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като необжалвано, е влязло в сила. Във въззивното решение е прието за установено и безспорно, че е възникнала облигационна връзка между кредитор „Прокредит банк България“ ЕАД и кредитополучател М.Т., като ЕТ „ПоезияМ.Т., въз основа на сключеното от тях на 12.03.2013г. рамково споразумение за финансиране в определен общ кредитен лимит, в изпълнение на което на 20.01.2020г. е сключен договор/ анекс за усвояване на суми и за определяне на конкретните параметри, по които кредитополучателят е усвоил кредита за сума в размер на 600 000лв. Съставът на апелативния съд е приел, че не е породило никакви правни последици посоченото в споразумението от 12.03.2013г., че солидарен длъжник на кредитополучателя е физическото лице/ФЛ М.Т., , доколкото едно и също лице, в случая М.Т., действащ като едноличен търговец, не би могло да поеме две отделни задължения по договора при условия на солидарност. В обжалваното решение е установено и безспорно, че кредитополучателят М.Т. е починал на 01.04.2021г., и е оставил двама наследници по закон - ответницата П. Т. и брат й Г. Т., които наследяват 5 по равно, а с протокол - съгласие от 27.04.2021г. П.Т. и Г.Т., в качеството им на наследници по закон на М.Т., са декларирали съгласието си наследникът Г.Т., който е вписан като ЕТ „Точек-Г.Т.“, да поеме търговското предприятие на наследодателя. Въззивният съд е изтъкнал, че съгласието за поемане на търговското предприятие на наследодателя обвързва единствено наследниците, но не обвързва кредиторите на търговеца, в случая ищеца.

Споделил е изцяло извода на първоинстанционния съд, че въз основа на сключеното допълнителното споразумение от 05.07.2021г. между ищеца и Г.Т., действащ като ЕТ, не е настъпила новация на задължението по договора от 20.01.2020г., респ., че не е настъпило погасяването на дълга на наследодателя по см. на чл.107 ЗЗД. При тълкуване на споразумението от 05.07.2021г., съставът на апелативния съд е приел, че ясно изразената воля на страните е за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД. Счел е, че този извод не се променя от отразяването в програмния продукт, използван в счетоводството на ищеца на термина „заместване в дълг“. При обсъждане на обстоятелството, че след сключване на споразумението от 05.07.2021г. остатъкът по сметката на починалия кредитополучателя е отписан от неговата партида и е записан по партидата на встъпилия в дълга, чиято сметка е обозначена като обслужваща дълга, въззивният състав е приел, че се касае само за технически операции, от които не може да се направи извод за заместване на стария длъжник с нов, т.е. за субективна новация. Счел е, че не е налице и обективна новация, предвид на това, че с допълнителното споразумение от 05.07.2021г. не са променени съществените елементи на облигационното правоотношение, а задължението е само преструктурирано и са предвидени облекчени условия за погасяването му.