Определение № 83 от 22.04.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. *, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600130 по описа за 2026 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по частна жалба на М.М. чрез защитника му адв.С. П. /АК */ против определение по частно наказателно дело № 164/2026 година на Районен съд *, с което по отношение М. обвиняем по досъдебно производство № 258/2026 година на РУ-* е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание на въззивния съд обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата; излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-* изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното и съдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията на Окръжен съд- * са следните:

Видно е от материалите по досъдебно производство № 258/2026 година на РУ-*, че жалбоподателят в настоящото производство с постановление от 12.04.2026 година, е привлечен като обвиняем затова, че на 11.04.2026г., в гр.

*, обл. *, като водач на МПС – „*“, с ДКН *, собственост на К.М., след като участвал в ПТП, отказва да му бъде извършена проба по надлежен ред за употреба на алкохол, като отказал да бъде изпробван с техническо средство да даде биологична проба -престъпление по чл. 343б, ал. 7 от НК; както и за това, че на 11.04.2026 г., в гр. *, обл. *, като водач на МПС- „*“ 1 с ДКН *, собственост на К.М., след като нарушава правилата за движение по пътищата, като се движи с несъобразена с пътната обстановка скорост, по непредпазливост причинява значителни имуществени вреди по МПС „*“ с ДКН: * и МПС „*“ с ДКН: * и двете собственост на ОДМВР-*- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК; и за това, че на 11.04.2026 г., в гр. *, обл. *, се е заканил на длъжностни лица — полицейски служители от РУ-*, при изпълнение на службата им по обезпечаване на обществения ред и безопасност на движението съгласно План № Ури 294р-7041/08.04.2026 г., като се канил с престъпление против личността им - че ще им нанесе телесни повреди, като им среже краката с моторен трион — престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

За да постанови атакуваното в настоящото производство определение по частно наказателно дело № 164/2026 година, Районен съд *, в производство по чл.64, ал.1 НПК, с което е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М.М. -обвиняем по досъдебно производство № 258/2026 година на РУ-*, е счел, че са налице предпоставките, посочени в чл.63, ал.1 от НПК.

Районният съд е изложил съображения, които въззивният съд споделя изцяло.

На първо място, безспорно е налице формалната предпоставка за определяне на мярката за неотклонение във вида „задържане под стража“ обвинения за престъпления, за които законът предвижда накаазния „лишаване от свобода“.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице обосновано предположение, че М. М. е извършителя на престъпленията, в които е обвинен - в такава насока са събрани достатъчно на този първоначален етап от разследването доказателства, които да обосноват това предположение.

Приложен е по досъдебното производство Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.04.2026 г. /л.5-7/, в който се описват щети по посочените автомобили, приложени са Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от 11.04.2026 г., и Талон за изследване, видно от който е отказът на обвиняемия за изследване концентрацията на алкохол в кръвта. Също така са приложени и протоколи за разпит на свидетелите А.Ц. /л.47/, И.Д. /л.49/, А.А. /л.50/, Т.А. /л. 52/, П.Е. /л.

54/, В.Б. /л. 55/, и М.Г. /л.57/, като от свидетелските показания се установява съпричастност към деянията, за които е повдигнато обвинение, от страна на обвиняемия.

Въззивният съд намира за обоснован и изводът на Районен съд * за наличие на опасност обвиняемия да извърши и друго престъпление. От електронната справка за съдимост, приложена на л. 59 – 63 на ДП, се установява, че обвиняемият е осъждан с осем влезли в сила присъди. Видно от справката за съдимост, обвиняемият е бил осъждан за умишлени 2 престъпления от общ характер –общоопасно престъпление по чл. 339, ал. 1 НК за държане на огнестрелно оръжие- самоделна пушка и боеприпаси без надлежното разрешително, за престъпление против правосъдието по чл. 296, ал. 1 от НК – неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие, за престъпление против личността – причиняване на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 НК и веднъж за престъпление против реда и общественото спокойствие - проява на особена жестокост към гръбначно животно чрез отстраняване главата на куче, извършена на публично място – престъпление по чл. 325, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 НК, след това и за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Изброените прояви, особено престъпленията по чл. 296, ал. 1 НК, чл. 339, ал. 1 НК, чл. 129, ал. 2 НК и чл. 325, ал. 2, т.2 и т. 3 вр. ал.1 НК, охарактеризират обвиняемия като лице незачитащо правовия ред, склонно да държи средства, посредством които могат да се причинят общоопасни престъпления, както и склонност да упражнява физическа сила спрямо лица и животински видове. При това положение опасността да извърши и друго престъпление, ако не бъде ограничено правото му на свободно придвижване до приключване на делото, не само съществува реално, но е и във висока степен. Факт е, че предходните осъждания и налагани наказания не са оказали своето превъзпитателно въздействие върху обвиняемия, като същият е изтърпял наказанието си по последното осъждане едва преди два месеца - на 30.01.2026 г., поради което съществува и реалната опасност същият да извърши и друго престъпление.

На последно място въззивния съд е съгласен с извода на първостепенния съд, че няма реална опасност обвиняемия да се укрие.

Касае се за първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е адекватна към момента и би изпълнила изцяло превантивната и организационната си цел – да се попречи на обвиняемия да извърши и друго престъпление, същевременно да осигури участието му в наказателния процес.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното в настоящото производство определение на Районен съд-* следва да бъде потвърдено.

Обвиняемият и неговият защитник разполагат с възможността, предвидена в разпоредбата на чл.65, ал.1 НПК, по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 98 от 14.04.2026 година по частно наказателно дело № 164/2026 година на Районен съд-*, с което по отношение на М.М., с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 3

258/2026 година по описа на РУ-* е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

ВЪЗЗИВНОТО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4