Решение № 1209 от 14.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Варна, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110201443 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. С. срещу Наказателно постановление № 24-0442-001791 от 17.02.2025 г., издадено от началник на сектор в 04 РУ Варна, с което на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл. 184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 106 ЗДвП.

Жалбоподателят К. С. Апостолов чрез адв. П. В. в жалбата навежда доводи за нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение. Сочи, че нарушение е извършено от водача на автомобила, а не от собственика на животните. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. П. В., който моли за отмяна на наказателното постановление. Излага съображения, че 1 полицейските служители са пристигнА. след повече от един час на мястото на произшествието и са съобразили фактите, които са им представени от заварените на място лица. Твърди се, че за избягване на инциденти са взети множество мерки – на място е имало ограничение на скоростта, легнал полицай, кукла полицай, мигаща светлина на автомобил и на последно място четири човека са пазили животните, за да не настъпи произшествие. Твърди се, че вина за произшествието има водачът на автомобила – св. П. И., която е шофирала с превишена скорост. Сочи, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, което наред със създадената организация за превеждането на животните, са обстоятелства, които изключват отговорността на жалблоподателя.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна – началникът на сектор в 04 РУ - Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото са постипили писмени бележки от гл. юрисконсулт Катя Лукова, процесуален представител на въззиваемата страна, в които е изложено становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 10.12.2024 г. около 17,40 часа св. П. Н. И. управлявала лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № В 2443 ТА на ул. „Хан Кубрат“ в с. Здравец, обл.

Варна

В същото време и на същото място св. И. Б. И., св. Н. Б.а И., Н. И. и жалбоподателят К. С. С. прибирА. от паша стадо с крави, собственост на жалбоподателя. Отзад зад стадото били св. И. И. и св. Н. И. И. била до куклата полицай и сигнА.зирала на автомобилите, че преминава стадото. От страната на гр. Варна бил собственикът на животните – жалбоподателят К. С. С..

В един момент една от кравите се озовала на пътното платно, като св. П.

2

И. я ударила с управлявания от нея автомобил.

На място пристигнал. св. А. М. Б., полицейски служител в 04 РУ – Варна, който съставил АУАН на водача на автомобила – св. П. Н. И., и на собственика на удареното животно, за извършени нарушения на ЗДвП.

Срещу съставения АУАН е било депозирано писмено от жалбоподателя, чрез адв. П. В., в което били изложени идентични като в съдебното производство съображения за липса на извършено от жалбоподателя административно нарушение.

На 17.02.2025 г. началникът на сектор в 04 РУ – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. А. М. Б., св. П. Н. И., св. И. Б.

И. и св. Н. Б.а И.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи, 2 бр. писма от 04 РУ – Варна и АУАН.

НА.чието на крава на пътното платно на процесното място се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно си съответстват и допълват. От показанията на свидетелите се установява, че стадото с животни е било направлявано от четирима човека – св. И. Б. И., св.

Надежда Б.а Илиева, НатА.я Б.а Илиева и жалбоподателят К. С. С.. От показанията на всички свидетели се установява също, че на мястото на произшествието са взети мерки, ограничаващи скоростта и изострящи вниманието на водачите за опасностите на пътя, включително преминаващи животни.

При анА.за на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото 3 по делото не са нА.це доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. А. М. Б., св. П. Н. И., св. И.

Б. И. и св. Н. Б.а И. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

Съдът намира, че не следва да обсъжда представените извлечения от фейсбук със снимки и публикации, доколкото не се отнасят до процесното нарушение.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 10.12.2024 г. в 17,40 часа в с. З., на ул. „Х. К.“ на около 50 метра преди табелата за изход от с. Здравец в посока с. Бенковски като собственик и пастир не направлява и оставя без надзор стадо животни (крави) и създава пречка и 4 опасност за движението, като вследствие на това едно животно (крава) навлиза внезапно на платното за движение по прав пътен участък и става причина за реА.зиране на ПТП с лек автомобил „*“ с рег. № В *, управляван от П. Н. И., като при ПТП са нанесени щети по МПС-то.

При анА.за на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по 106 ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. Очевидно жабоподателят не е направлявал собственото му стадо от животни по начин, който да не създава пречки и опасности за движението.

След като е допуснато крава от стадото да излезе на платното за движение взетите мерки са били недостатъчни и неподходящи, поради което и е извършил нарушение на посочената по-горе разпоредба.

От субективна страна нарушението е извършено при евентуален умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и е допускал тяхното настъпване (примирил се е с тях) – жалбоподателят е съзнавал, че животните могат във всеки един момент да се отклонят предвид местоположението им спрямо пътното платно.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят К. С. С. е осъществил състава на нарушение по чл. 106 ЗДвП.

По възраженията на въззивната страна:

Обстоятелството, че полицейските служители са пристигнА. по-късно след инцидента не променя изводите на съда за нА.чието на нарушение, доколкото същото се доказа от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Т.е. установената от полицейските служители фактическа обстановка съответства на установената от съда такава.

Действително са били взети мерки за недопускане на пътно-транспортни произшествия, включително от жалбоподателя, но това не го освобождава от административнонаказателна отговорност, тъй като тези мерки очевидно не са 5 били достатъчни и подходящи.

ДА. водачът на автомобила има вина за произшествието е ирелевантно, доколкото жалбоподателят не е наказан за настъпилото произшествие, а за нарушение, свързано със създаването на опасност и пречки за движението. На св. П. Н. И. е съставен АУАН за извършеното от нея нарушение на ЗДвП, което не означава, че жалбоподателят също не е извършил самостоятелно нарушение на ЗДвП. Всеки нарушител на правилата за движение по пътищата носи самостоятелна административнонаказателна отговорност за извършеното от него нарушение. Следователно е без значение и каква е била видимостта на пътя, доколкото жалбоподателят е допуснал крава от стадото да излезе на пътното платно и независимо дА. тя е била видима или не, при всички случаи е представлявала опасност и пречка за движението.

По отношение на наказанието:

В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.

184, ал. 5 вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното нарушение на чл. 106 ЗДвП и причиняването на вреди на ППС.

Съгласно посочената разпоредба приложимото административно наказание глоба е в размер на 100 лв., но доколкото съдът не разполага с правомощия да влошава положението на жалбоподателя по арг. от противното на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 337, ал. 2 НПК, наказателното постановление следва да бъде потвърдено при така наложената глоба в размер на 50 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна, чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.

6

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0442-001791 от 17.02.2025 г., издадено от началник на сектор в 04 РУ - Варна, с което на К. С.