Определение № 754 от 10.10.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. София, 09.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500635 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Е. Д. М., срещу Определение № 534/05.09.2023 г., постановено по гр.д. №491/2023 г. по описа на РС – Костинброд, с което съдът е оставил без разглеждане предявения иск против Софийски районен съд с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е прекратил делото произволно и превратно. Твърди, че с това определение е нарушено Правото на Европейския съюз, тъй като в случая РС – Костинброд бил осъществил отказ от правосъдие и ако е било невъзможно делото да се разгледа по чл. 2б от ЗОДОВ е следвало да се разгледа по чл. 2в от ЗОДОВ или по чл. 45-52 от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Костинброд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт . С разпореждане от 25.09.2023г. жалбоподателят е бил освободен от заплащане на дължимата държавна такса по делото, поради което подадената частна жалба е допустима.

С оглед разпоредбата на чл. 130, изр. второ от ГПК, препис от частната 1 жалба не е бил връчен на насрещната страна по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на н.ч.х.д. № 6303/2018 г. по описа на Софийски районен съд, като същото било прекратено поради погасяване на наказателното преследване по давност в резултат на необосновано забавяне на делото по вина на съда. Претендира ответника – Софийски районен съд, да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

С Разпореждане № 649 от 21.06.2023г. първоинстанционният съд, като е приел, че от изложените в исковата молба фактически обстоятелства следва изод, че предявения от ищеца иск следва да бъде квалифициран като иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е оставил без движение исковата молба, с указания до ищеца да посочи изрично дали е приключила административната процедура за обезщетение на вреди по глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение по конкретно приключилото наказателно производство № 6303/2018 г. по описа на Софийски районен съд.

С Разпореждане № 751 от 18.07.2023 г. съдът е удължил с две седмици срока за изпълнение на указанията дадени с предходното разпореждане и е указал на ищеца, че при неизпълнение на указанието исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. Видно от приложения по делото отрязък от съобщение, указанията на съда са били съобщени на ищеца на 25.07.2023 г. и до 08.08.2023 г. молба не е постъпила.

Първоинстанционният съд е изискал справка от Министерство на провъсъдието, видно от която не е установено регистрирано заявление, подадено от Е. М. по глава Трета „а “ от Закона за съдебната власт във връзка с производството по НЧХД № 6303/2018 г. по описа на СРС, приключило с влязъл в сила съдебен акт на 02.06.2023 година.

При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна, че подадената частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че така заявената претенция не попада в приложното поле на даденото от ищеца правно основание по чл.

2

2в от ЗОДОВ, а е квалифицирал иска по чл. 2б от ЗОДОВ, съобразно изложените в исковата молба фактически обстоятелства, тъй като в случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава Трета "а" от Закона за съдебната власт , по която няма постигнато споразумение. В съдебната практика няма спор, че провеждането на тази процедура е предпоставка за допустимостта на иска.

Следователно, за да бъде допустим процесният иск за обезщетение на неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, е необходимо да е била проведена административната процедура по реда на глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт и по нея да няма постигнато споразумение. В случая такава не е проведена, видно от служебно извършената от първоинстанционния съд справка до Министерство на правосъдието и постъпилия въз основа на нея отговор, че в деловодната система на Министерство на правосъдието, не е установено регистрирано заявление, подадено от Е. М. по глава Трета „а “ от Закона за съдебната власт във връзка с производството по НЧХД № 6303/2018 г. по описа на СРС.

На последно място, следва да се отбележи, че неоснователно в жалбата се поддържа, че ако е било невъзможно, делото да се разгледа по чл. 2Б от ЗОДОВ, то е следвало да се разгледа по чл. 45-52 от ЗЗД. Съгласно императивната забранителна разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетението може да бъде претендирано само по реда на този закон, но не и по общия ред. Изключение от горното е налице, ако се претендира обезщетение за вреди от съдебно производство, приключило повече от шест месеца преди влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ – арг. от § 9 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012г.), но настоящият случай не е такъв, тъй като производството, от което се твърди да са причинени вредите, е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 02.06.2023г., т.е. при действието на чл. 2б от ЗОДОВ. Недопустимостта на исковото производство по специалния закон 3

(чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ) поради непроведена административна процедура не означава, че ищецът може на общо основание и по свой избор да ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като специалният закон изключва приложението на общия.

Обезщетение за вреди от нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС може да се претендира само и единствено по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, като ако нарушението е осъществено по приключило дело, предпоставка за допустимост на иска е безрезултатно провеждане на административната процедура по реда на глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт. Тъй като в случая такава не е проведена, искът е недопустим и не следва да се разглежда по същество, а постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТРВЪРЖДАВА Определение№ 534/05.09.2023 г., постановено по гр.д.

№491/2023 г. по описа на РС – Костинброд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4