Решение № 7480 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7480 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110103644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Куртев Сервиз България“ ЕООД срещу „Бул Рентал БГ“ ЕООД, в която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2023,02 лв. – сбор от дължими възнаграждения по договор за ремонт и сервизно обслужване на хладилни ремаркета, за които са издадени фактура № ******* г. на стойност 1164,70 лв., фактура № ******** г. на стойност 539,12 лв. и фактура № ******** г. на стойност 319,20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното плащане, и сумата от 198,12 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата по всяка една фактура, както следва: по фактура № ******* г. – от 19.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 120,77 лв., по фактура № ******** г. – от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 55,60 лв., и по № ******** г. – от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г. – 21,75 лв..

В исковата молба се твърди, че „Куртев Сервиз България“ЕООД е търговско дружество с основен предмет на дейност ремонт и сервизно обслужване на хладилни агрегати и системи, използвани в хладилния транспорт, а ответното дружество „Бул Рентал БГ“ ЕООД осъществява транспортна и спедиторска дейност. Между двете дружества имало установени трайни търговски отношения, изразяващи се в това, че ответникът възлагал извършване на ремонтни услуги на използваните от него в транспортната му дейност хладилни ремаркета, които ищецът осъществявал. Излага твърдения, че за периода от 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., ответното дружество е възложило, а ищецът е извършил ремонтни услуги на използваните от ответника хладилни ремаркета на обща стойност 2 028,62 лв. с ДДС, за които са издадени 3 броя данъчни фактури. Твърди, че сумата от 2023,02 лв. е останала незаплатена, въпреки че падежът на задълженията по фактурите е настъпил и ищецът многократно е канил ответника да извърши плащане. Ищецът излага твърдения, че първата процесна фактура № 100000******* г. е издадена за извършването на три ремонта, които са 1 възложени и приети от ответника без възражения, и е на обща стойност 1170,30 лв. с ДДС, част от които в размер на 5,60 лв. ответникът е заплатил на ищеца, като след направеното частично плащане дължимият остатък за заплащане по фактурата е в размер на 1164,70 лв. с ДДС. Твърди, че възнагражденията по първата фактура са за ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo king SL Spectrum Mt“ c регистрационен номер: ******** и на хладилно ремарке, марка „Thermo king SL-200e“ с регистрационен номер: ********. Втората процесна фактура № 100000******** г. е издадена за извършен от ищеца ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo King SL Spectrum Mt“ c рег. номер: ******** на стойност 539,12 лв. Третата процесна фактура № ********* г. е издадена за извършен от ищеца ремонт на стойност 319,20 лв. на хладилно ремарке марка „Carrier Vector – 1800“ с рег. номер: *****. Поддържа, че след като е било отремонтирано хладилното ремарке е предадено от ищеца на представителя на „Бул Рентал БГ“ ЕООД - Г. П. (на длъжност шофьор), който го е приел без възражения, съгласно е подписан предавателен протокол. Ищецът навежда, че цената на извършените ремонтни услуги е дължима в срока, посочен като дата на данъчно събитие във всяка една фактура, считано от която дата ответникът дължи мораторна лихва върху неизплатените суми, както следва: за първата фактура – от 19.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 120,77 лв., за втората фактура – от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г. – 55,60 лв., а за третата фактура – от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г. – 21,75 лв., или общо 198,12 лв. Поддържа, че процесиите три фактури са счетоводно отразени и данъчно обслужени от ищеца съгласно изискванията на действащото законодателство. Претендира разноски за исковото и обезпечителното производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Бул Рентал БГ“ ЕООД, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет извършване на ремонт на хладилни ремаркета; 2) че ответникът е възложил на ищеца извършването на описаните в исковата молба ремонтни дейности на хладилни ремаркета; 3) че ответникът е приел без възражения извършените от ищеца ремонтни дейности, т.е., че ищецът е изправна страна по договора; 4) че за ответника е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От ангажираните по делото писмени доказателства – фактури, сервизни поръчки и предавателен протокол се установява наличието на облигационни отношения между страните с предмет извършване на ремонт на хладилни ремаркета. Последното се потвърждава и от представените по делото хронологична аналитична ведомост за периода 01.01.-31.12.2022 г. на „Куртев сервиз България“ ЕООД за клиент „Бул Рентал БГ“ ЕООД. По силата на горното правоотношение ответникът е възлагал на ищеца извършването на ремонт на хладилни ремаркета, използвани в осъществяваната от възложителя транспортна дейност.

Съдът намира за безспорно установено в хода на настоящото производство, че ищецът по възлагане на ответника, съгласно сервизни поръчки № ***** г., № ***** г.

2 и № ******** г. е осъществил ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo king SL Spectrum Mt“ c регистрационен номер: ******** и на хладилно ремарке, марка „Thermo king SL-200e“ с регистрационен номер: ********, като за извършения ремонт е съставена фактура № 100000******* г. на обща стойност 1170,30 лв. с ДДС на хладилни ремаркета на последния, въз основа на поръчки № *****г., № ***** г. и № ******** г. Фактурата е изпратена по електронната поща на ответното дружество на 18.01.2022 г., като уговореният начин на плащане е по банков път.

От ангажираните доказателства се установява, че ищецът по възлагане на ответника, съгласно сервизна поръчка № ****** г. е осъществил ремонт на хладилно ремарке марка „Thermo king SL Spectrum Mt“ c регистрационен номер: ********, като за извършения ремонт е съставена фактура № 100000******** г. на обща стойност 539,12 лв. с ДДС. Фактурата, ведно със сервизната поръчка е изпратена по електронната поща на ответното дружество на 20.01.2022 г., като уговореният начин на плащане е по банков път.

С писмо, изпратено по ел. поща на ответника, ищецът е изпратил информация до последния за наличието на просрочени плащания по извършените ремонтни дейности в общ размер на 3003,82 лв., съгласно издадени фактури от 15.07.2021г., 18.01. и от 20.01.2022 г. С преводно нареждане от 01.04.2022 г. ответникът е погасил сумата от 1300 лв., която е отнесена за плащане на задължението по фактурата от 15.07.2021 г. – 1294,40 лв., а остатъкът от 5,60 лв. е отнесен за погасяване на задължението по фактурата от 18.01.2022 г.

С нова поръчка от 25.05.2022 г. ответникът е възложил ремонт на хладилно ремарке марка Carrier Vector 1800 с рег. № ********, за ремонта на което е издадена фактура № ******** г. Ремонтът е приет без забележки от представител на ответника, съгласно приложения по делото предавателен протокол за ремонт. Фактурата, ведно със сервизната поръчка е изпратена по електронната поща на ответното дружество на 26.05.2022 г., като уговореният начин на плащане е по банков път.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е завело в дневника за продажбите си процесните фактури, включило ги е в Справката по ЗДДС, подавана за съответните периоди и е ползвало данъчен кредит. По посочените фактури плащане освен посоченото по-горе не е постъпвало.

До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са ангажирани от ответника доказателства в обратен смисъл.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД е основателен в претендирания размер от 2023,02 лв.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в общ размер на 2023,02 лв., или по всяка една от процесните фактури, както следва: по № ******* г. - 1164,70 лв., по № ******** г. - 539,12 лв. и по № ******** г. - 319,20 лв.

От ангажираните по делото доказателства се установи, че вземането по всяка фактура е изискуемо от датата на издаване, на която дата същите са и изпращани на ответника по електронната поща на последния, видно от приетата по делото кореспонденция. Следователно, доколкото ответникът не е погасил задълженията си 3 по същите на уговорения падеж, то същият е изпаднал в забава, считано от 19.01., респективно от 21.01. и от 27.05.2022 г. Ето защо предявеният акцесорен иск е основателен в претендираните от ищеца размери, а именно за сумата в общ размер на 198,12 лв., както следва: по фактура № ******* г. за сумата от 120,77 лв., начислена за периода от 19.01.2022 г. до 23.01.2023 г., по фактура № ******** г. за сумата от 55,60 лв., начислена за периода – от 21.01.2022 г. до 23.01.2023 г., и по фактура № ******** г. за сумата от 21,75 лв., начислена за периода от 27.05.2022 г. до 23.01.2023 г., поради което следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. В полза на същия следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса – 88,85 лв.

Ищецът претендира и сторените от него разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. ******г. по описа на СРС, 77 с-в, както и в образуваното изпълнително дело във връзка с допуснатото обезпечение.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № ****** г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № ****** г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. Следователно именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 40 лв. в производството по ч.гр.д. ******г. По отношение на претендираното възнаграждение за процесуално представителство съдът намира, че същото е уговорено общо както за защита в производството по обезпечение, така и за защита по изпълнителното дело, което ще бъде образувано във връзка с допуснатото обезпечение. Доколкото няма разделение за кое каква сума се дължи, то съдът намира, че дължимото възнаграждение в двете производство е по равно или по 270 лв. Не са ангажирани доказателства, обаче за неговото заплащане, предвид уговореното между страните, че същото се заплаща по банков път в тридневен срок от издаване на фактура. Фактура е издадена, но не са ангажирани доказателства за действителното заплащане на сумата по банков път. Предвид това следва да бъдат присъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 40 лв.

В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на разноски в размер на 78,52 лв. – такси, заплатени за образуване на изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно формираната съдебна практика разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл определение № ****** г. по ч. т. д. № ***** г. на ВКС, I т. о., определение № ****** г. по ч. т. д. № ****** г. на ВКС, I т. о. и др.). Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени обезпечителните мерки за такси в размер на 78,52 лв. общо (съгласно представените доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.