Решение № 394 от 02.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330207011 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Ю. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. Г. срещу Електронен фиш серия К № 4960769 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р. Г., който поддържа жалбата. Взема становище участъкът, в който е заснето и установено от автоматизираното техническо средство движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, да не попада в обхвата на действие на пътен знак, с който е въведено ограничение на скоростта. Пледира в този участък да е действало общото ограничение за движение извън населено място от 90 км/ч.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** Г.Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на 1 извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Ю. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 09.11.2022 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена на 23.11.2022 г. пред Районен съд – Пловдив (лист 22 от делото) и е препратена за окомплектоване на ОДМВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.04.2021 г. в 15:24 часа по републикански път II-64 на км 49+400 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят П. Ю. Д. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 91 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на управляваното МПС била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя Д. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 4960769, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От справка от Регистъра на вписаните средства за измерване се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-13446/11.05.2021 г. се установява, че на дата 25.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 14:30 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 49+400 в посока на движение на контролираните МПС от юг към север.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 25.04.2021 г. в 15:24 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя П. Ю. Д..

От писмо с вх. № 7953/26.01.2023 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 19 от делото) се изяснява, че километър 49+400 от републикански път II-64 попада в отсечка с две платна за движение, като нарастването на километража на пътя е в посока от с. Труд към гр. Пловдив.

Изяснява се още, че в този участък на пътя няма поставени никакви пътни знаци, включително и знак В26, като мястото попада в зоната на пътен възел „Пловдив Север“ е и извън обхвата на действие на пътен знак В26.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 25.04.2021 г. в 15:24 часа по републикански път II-64 на км 49+400 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № *** със скорост от 91 км/ч.

Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства да е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е наказан за нарушение, квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП за това, че при движението си на описаните в 3

ЕФ време и място при избиране на скоростта си на движение е превишил разрешената скорост, чиято стойност да е била сигнализирана с пътен знак В26. От приетата като писмено доказателство по делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, се установява, че на процесния пътен участък няма въведени забрани с пътен знак В26 и не са предвидени ограничения на скоростта за движение. Установява се и че интересуващият делото участък от пътя не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, който да е поставен със знанието и след съгласуване със стопанина на пътя.

Следователно за пътния участък, посочен в електронния фиш като място на извършване на нарушението, не се доказва да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци. Щом в този участък от пътя поведението на водачите на ППС при избирането на скоростта им на движение не е било регулирано от пътен знак, който да определя разрешената максимална скорост, то деянието не нарушава правилото по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на разрешената максимална скорост за водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч, поради което липсва извършено съставомерно деяние.

Така мотивиран, съдът приема, че жалбоподателят Д. не е извършил административното нарушение, вменено му във вина с обжалвания електронен фиш. Фактическите изводи в обстоятелствената част на фиша досежно действащото ограничение на скоростта са необосновани, като неправилно е прието, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. В резултат от погрешно установената фактическа обстановка неправилно е приложен и материалният закон, като жалбоподателят е санкциониран за свое деяние, което в действителност не осъществява състав на административно нарушение. Това налага обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Съдът намира, че именно предоставената от Областно пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ информация се ползва с доказателствена стойност за това дали към даден момент на определен участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

4

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и сигнализацията с пътни знаци и маркировка. По тези съображения информацията относно организацията на движението по процесния републикански път от втори клас, предоставена от Областно пътно управление – Пловдив като стопанин на пътя, се цени от съда като определяща и достоверна.

Макар в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. да се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ максимално разрешена скорост от 60 км/ч, и така да съществува противоречие между отразеното в протокола от една страна и в справката от Агенция „Пътна инфраструктура“, отговаряща на проекта за организация на движението, от друга страна, това разминаване е възможно да се дължи на различни причини:

- информацията, отразена в протокола, да не съответства на актуалното разположение на пътните знаци към датата на деянието, а да удостоверява разположението им към предходен момент;

- да е налице грешка при обозначаване на мястото на нарушението в ЕФ и в протокола;

- да е налице грешка в протокола на мястото на разположение на пътния знак;

- пътен знак В26 действително да е бил наличен, но да е поставен без одобрението на компетентния за това орган. Така възможно е пътният знак да е поставен например по разпореждане на кмета на общината. Доколкото правомощията на кмета на общината съгласно чл. 17, т. 3 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. обхващат само общинските пътища, а процесният път е част от републиканската пътна мрежа, то поставянето на такъв знак би било неправомерно и въз основа на него не може законосъобразно да се реализира административнонаказателната отговорност на водачите на МПС. В този смисъл е и Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к.а.н.д. № 3077/2021 г. на Административен съд – Пловдив, съгласно което не е налице правно основание да се черпят права от пътни знаци, поставени от неизвестни лица, на произволни места и не по законоустановения ред.