Решение № 905 от 31.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Д. Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260012 от 2 август 2023г. по гр. д. № 78/2021г. Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав е осъдил на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл.

45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗК „Лев инс” АД да заплати на П. М. П. сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, претърпени от него, в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021г., до окончателно изпълнение на задължението; - 3 980 лв. /три хиляди деветстотин и осемдесет/ лева - обезщетение за имуществени вреди, извършени във връзка с лечението на ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021г. до окончателно изпълнение на задължението; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 7 758, 20 лв. (седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляващи разноски по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по гр. д. № 78/2021г. на СОС в 1 негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. С оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяната му в атакуваната част и отхвърляне на иска за разликата до уважения размер.

Насрещната страна П. М. П. е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, СОС е приел, че ищецът е кредитор на вземане по чл.

432, ал. 1 КЗ в размер на 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, определено с оглед характера и тежестта на уврежданията, измежду които счупване на лявата ключица по две линии в средната й част, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца; счупване по две линии на второ ребро вляво, съпроводено от плеврален излив, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота и счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца, както и с оглед продължителността на болките, значителни в началото на лечебния период, страданията и неудобствата, за които е съобщила съпругата на ищеца, така и с оглед възможната проява при натоварване и смяна на времето на болки в горните крайници.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази обжалвана част.

Предявен е пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 07.08.2020г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента.

Пред въззивния съд спорът е пренесен над размер на обезщетението от 30 000 лв. до присъдения размер на същото от 50 000 лв. В спорния предмет на въззивното производство е приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимия размер на обезщетението за репариране на търпените неимуществени вреди от ищеца. За да разреши спора, съдът следва да 2 отговори на въпроса какъв е размерът, съответстващ на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, отчитайки релевантните за това обстоятелства.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 07.08.2020г., от което са му причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП при необезопасена маневра по изпреварване, при която е настъпил челен ляв удар с управлявания от ищеца автомобил (чл. 297 вр. чл.

298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, неоспорено от страните и възприето от съда, от чийто фактически констатации следва да изходи в решаващата си дейност и въззивният съд, е установено и това не е спорно на настоящия етап от производството, че като последица от претърпяното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица по две линии в средната й част, като това увреждането е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца; счупване по две линии на второ ребро вляво, съпроводено от реактивен плеврален излив, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота и счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца. В рамките на посочените срокове за възстановяване пострадалият е изпитвал болки и страдания, които в началото са били със значителен интензитет, а в края на периода са намалели до отзвучаването им. Възможно е обаче впоследствие при физическо натоварване на горните крайници и промяна на времето да се появи болезненост. За провеждане на лечение пострадалият е бил приет в болница Пирогов, където престоят му е продължил до 18.08.2020г. Счупването на лявата ключица е лекувано оперативно с кръвна репозиция и с поставяне на метална остеосинтеза, а фрактурата на предкитковата кост е лекувана чрез закрито наместване с поставяне на мека имобилизация, а впоследствие е извършена и гипсова имобилизация.

3

От показанията на св. П.а - съпруга на ищеца, чийто показания подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е установено още, което е в унисон с другите данни по делото, че след като съпругът й бил изписан за домашно лечение, имал нужда от чужда помощ, както и в болницата, тъй като едната му ръка – дясната водеща - била гипсирана може би за около месец, а другата оперирана (поставената плака още не е махната към м.05.2023г.) и му било трудно да се справя сам.

Съпругът й станал по–затворен след ПТП, рамото го наболявало и при смяна на времето; започнал да управлява МПС след като се възстановил от травмите.

Оплакванията на жалбоподателя срещу приетото в обжалваното решение относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди са общи – сочи, че определеното обезщетение не съответства на „обема, интензитета и продължителността на претърпените вреди“, иска да се определи обезщетение, което да компенсира действително претърпените вреди, отчитащо и икономическите условия в страната. Срещу тези доводи ответникът по въззивната жалба се е противопоставил, поддържайки, че са „бланкетни и необосновани“.

При така приетото за установено от събраните в настоящото производство доказателства, въззивният съд прави следните правни изводи по спорния въпрос, поставен за разрешаване:

Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. В конкретния случай съдът отчита характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца, на 58г. към датата на ПТП. Те се характеризират с трайно затруднение на движението на горните крайници, както и със счупване на ребро с плеврален излив. Съдът взе предвид и претърпените от пострадалия болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, продължителността на болките и проведеното лечение, обстоятелствата, при които са причинени телесните увреждания, възстановителния период от 2 месеца, негативното отражение на травмиращото събитие върху психоемоционалното състояние на пострадалия.

Съдът съобрази и проявяващите се болки при натоварване на крайниците и 4 при промяна на времето, но и, че няма други трайни последици от уврежданията. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия. Така при съобразяване на всички релевантни факти и въззивният съд намира, че дължимото обезщетение, което отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, възлиза в случая на 50 000 лв. Общите оплаквания във въззивната жалба, касаещи нарушение на чл. 52 ЗЗД, са неоснователни. След обсъждане на всички относими за определянето на претендираното обезщетение обстоятелства въззивният съд достигна до извод, че няма основание за определяне на по-малък размер на справедливото обезщетение.

За да формира този извод отдаде значение на характера на получените травматични увреждания - три фрактури (на ключицата и реброто те са по две линии), на начина на лечение, вкл. оперативното лечение на счупването на ключицата с открито наместване и поставена остеосинтеза, и на трайното едновременно ограничение на движението на двата горни крайника, наложило ползване на чужда помощ при самообслужване, внезапно довело до зависим начин на живот в рамките на възстановителния период пострадалия в активна възраст ищец. Съдът отчете и възможната проява на спорадични болки в травмираните крайници при определени условия, за проявата на каквито е съобщила и свидетелката.

При така приетото и от въззивния съд относно основателността на иска за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, решението в обжалваната част е правилно и подлежи на потвърждаване. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК в полза на ответника по въззивната жалба се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв. САС намали възнаграждението до този размер, тъй като спорът пред въззивния съд, с оглед и оплакванията във въззивната жалба, определящи за решаващата дейност на въззивния съд, правоприлагащ при условията на ограничен въззив, е спор само по правото – по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 2 август 2023г. по гр. д. № 78/2021г. на Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав в обжалваната осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. до 50 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК ”Лев инс”АД, ЕИК 121130788, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК на П. М. П., ЕГН **********, сумата 1 100 лв. – разноски.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6