Решение № 226 от 19.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. М., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 146 от 16.03.2026 г., постановено по гр. дело № 1579 по описа за 2025 г. Районен съд-М. е осъдил „Б.“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Д. Т. Л. следните суми: 466,30 евро - главница, представляваща общата стойност на извършени на 22.05.2024 г., неразрешени от ищеца платежни операции и такси за наредени три превода, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане, 25,56 евро за платената държавна такса и 1227,10 евро за изплатеното адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано от „Б.“ АД, чрез пълномощник юрк. М. И.. В жалбата се твърди, че съдът, при постановяване на решението, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а приетата по делото експертиза е разгледана едностранно и избирателно, което е довело до погрешен правен извод за липса на съгласие от ищеца за изпълнение на трансакциите. Оспорен е изводът на съда като несъответен на събраните по делото доказателства за липса на допусната от ищеца груба 1 небрежност с подробно изложени в тази насока доводи. Изцяло е оспорена приетата от съда фактическа обстановка. Поддържа се и неправилно приложение на материалния закон - чл. 70, ал. 2 и 3, чл. 100, ал. 2, 4 и 5, чл. 79, чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, дължима преценка за договорните отношения между страните и извършените действия по разрешаване на платежни операции от платеца с позоваване на разпоредби от Общите условия и съдебна практика.

Основно се поддържа, че следва да се приложи нормата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС според наличните доказателства за наличие на груба небрежност от страна на ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.

Л., чрез своя пълномощник адв. М. Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че в случая е налице измама от трети лица, като ищецът не е проявил груба небрежност. Посочва се, че ищецът не се е усъмнил, че се случва нещо нередно с интернет банкирането му нито на предната вечер на 21.05.2024 г., нито на сутринта на следващия ден. За източването на сметката му разбрал едва при разговора със служителката на банката. Изтъква, че от трети лица е сменено само потребителското му име, а не и паролата, поради което не е могъл да влезе в интернет банкирането си и е поискал съдействие от кол центъра на банката. При наредените операции е използван мобилен тоукън от чуждо мобилно устройство, като оторизацията на плащанията е станала посредством биометрични данни. В тази връзка посочва, че оторизацията на плащане от устройството на ищеца се осъществява само с пин код. Твърди, че банката не е изпращала съобщение с код до неговия телефонен номер. Моли съда да потвърди решението и да му присъди направените разноски пред настоящата инстанция.

С определение № 648 от 18.05.2026 г., постановено по гр. дело № 1579 по описа за 2025 г. Районен съд-М. е оставил без уважение молбата от „Б.“ АД за изменение на решение № 146 от 16.03.2026 г. в частта за разноските.

Подадена е и частна жалба от „Б.“ АД срещу определението. В нея се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1227,10 евро е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Твърди се също, че не са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение действително е заплатено. Иска се от съда да отмени определението и да 2 намали адвокатския хонорар до размер от 205 евро.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че ищецът Л. е титуляр на банкова сметка, която се поддържа при ответната банка. От сметката му са извършени 3 банкови превода към чужда сметка на обща стойност 912 лева, като платежните операции били неразрешени. След узнаване за тези трансакции Л. подал сигнал в кол центъра на банката. Съдът приел, че липсват доказателства ищецът да е предоставил личните си идентификационни данни на трето лице, с което да е проявил груба небрежност. Приел, че отговорността на банката е обективна съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и за нея е възникнало задължението да възстанови сумите.

Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа страна се установява следното:

От представеното по делото допълнително споразумение за промяна/прекратяване на достъп до електронните канали на „Б.“, сключено на 13.02.2020 г., е видно, че Д. Л. в качеството си на клиент е заявил, че желае да извършва преводи по сметки на трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от Банката, и Тоукън технология, използвана чрез Тоукън – мобилно приложение (DSK mToken). С подписване на споразумението страните се съгласили, че в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, подписът, поставен върху електронни документи чрез използване на комбинация от цифров сертификат и еднократен СМС код, изпратен чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа и ПИН, респективно на комбинация от цифров сертификат и Тоукън технология, е валиден и в отношенията между страните се приравнява на саморъчен подпис. Съгласно т.1.2 от споразумението клиентът заявил, че желае получаване на кратки текстови съобщения на ползван лично от него 3 мобилен номер през мобилната мрежа (СМС) с еднократен код за установяване на идентичността на клиента при ползване на електронните канали на Б.. От допълнителното споразумение е видно, че мобилният номер на Д. Л. е **********.

От общите условия на „Б.“ за предоставяне на платежни услуги на физически лица (в сила от 23.03.2024 г.) се установява, че Тоукън технологията се използва за генериране на еднократна парола, свързана с конкретна платежна операция или с друго действие, за което се използва тоукънът. Тоукънът е персонализиран и свързан към съответния клиент, защитен е с ПИН, известен само на клиента. Въвеждането на ПИН се използва за идентификация в приложението и потвърждаване при извършване на платежни операции и други действия. Технологията се използва чрез самостоятелно тоукън-мобилно приложение (DSK mToken) – чл. 62.3.6 от ОУ.

В дадените по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения Д. Л. заявява, че към вечерта на 21.05.2024 г. получил имейл от банката във връзка с проблем, който би имал в електронното си банкиране. Посочва, че в края на месец февруари му изтичала картата и получавал съобщения от банката да актуализира данните си от нея. Затова преценил, че в случая банката искала от него да удостовери самоличността си с новата си лична карта. През цялото време възприемал автентично имейла като съобщение от банката и следвал указанията, които са в него. Първо трябвало да се легитимира през тази платформа. Въвел си имената и номера на личната карта, след което минал на следващо ниво на въвеждане на други данни. Имал намерение да си влезне в банкирането и впоследствие стигнал до интерфейса на платформата на банката, където обикновено извършвал банкирането. Л. заявява, че там по никакъв начин нямало нещо, което да го накара да смята, че това не е интерфейсът на банката и съвсем обичайно си въвел юзера и паролата за достъп до интернет банкирането, което обаче не се получило. Казал си, че на следващия ден ще продължи, тъй като във въпросния следващ ден трябвало да получи заплата и имал планирани плащания. На следващия ден в диапазона между 8.30 и 9 ч. пак се опитал да влезе в платформата, но не успял, вследствие на което инициирал обаждане до кол центъра на ДСК за съдействие във връзка с достъпа до интернет банкирането. В разговора му със служител на банката, който е от кол центъра, разбирал, че има несъответствие между юзера, който ползвал и паролата. Оказало се, че трябвало да добави две 4 нови цифри към юзера, които никога до този момент не са били използвани от него. След като служителя му помогнал да влезе в интернет банкирането си, непосредствено след влизането разбрал, че от сметката му са източени 912 лв.

Разговорът продължил около 20 минути, като в онзи момент разбрал, че това е фишинг. Ищецът посочва, че не е бил запознат и не е чувал никога за такова нещо. Ползвал банкирането от отдавна, но до него не е стигала информация или предупреждения от банката, свързани с рискове за интернет банкирането.

На 22.05 посетил офиса на Б., където изявил желание да подаде писмено оспорване на трансакциите, което обаче му било отказано. Служителката М.

И.а му съдействала лично, като заедно от телефона му през интернет банкирането оспорили всяка от трите неправомерни трансакции. Тя го уверила, че всичко е регистрирано надлежно и че по всяка вероятност ще му бъдат възстановени средствата. Непосредствено след това банката блокирала сметката и картите му. От банката му обяснили, че най-вероятно е станал жертва на измама, поради което отишъл в полицията и подал сигнал. Споделя, че близо три месеца не е получил уведомление от банката във връзка с неговия казус, затова през септември месец подал писмена жалба в Б. С., като пак оспорил въпросните трансакции, но вече писмено. Ищецът заявява, че вечерта на 21.05.2024 г. не се е усъмнил при получаването на два СМС-а, съдържащи код за мобилен тоукън, защото бил убеден, че е влязъл в собственото си банкиране с променените данни. Посочва, че ползвал банкиране повече от 15 години и абсолютно всички атрибути като цвят, лого на банка и полета били идентични. Сутринта на 22.05.2024 г., когато получил трети по ред есемес, съдържащ код за мобилен тоукън, също не се усъмнил. Посочва, че очевидно някой се е закачил за телефона му и оттам разпореждал. Л. твърди, че не е оторизирал с подписа си тези плащания, тъй като за всяко едно плащане се изисквало отделен ПИН, който да гарантира, че лично той е наредил това плащане. Всяко плащане трябвало той да го въведе, да получи съобщение и да си въведе ПИН-а. Винаги след трансакция получавал есемес за превода, а в случая не е получил. За тези три трансакции не е уведомен, че са извършени.

За това разбрал в момента, в който му помогнали да влезе като добави две цифри, които досега не е използвал.

От съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че на 22.05.2024 г. в 8:16 ч. интернет банкирането е достъпено с успешно въведени потребителски идентификатори – потребителско име и парола, без съхранена 5 информация за грешни опити. Според заключението без данни за потребителско име и парола е невъзможен вход в системата. Налице са данни и за смяна на потребителското име на клиента – от *** на ***25. Експертизата установява, че мобилният тоукън е регистриран през сесия с IP 89.149.22.65 с вход в системата на 22.05.2024 г., 01:39 ч. Видно от СТЕ в информационната система на Б. са регистрирани три картови операции - на 22.05.2024 г., 08:52:20 ч. в размер на 400 лв., на 22.05.2024 г., 08:53:00 ч. в размер на 400 лв. и на 22.05.2024 г., 08:53:36 ч. в размер на 112 лв. Системата, която използва банката, съдържа индивидуализиращи данни за трансакцията и данни за това дали е протекла при авторизация на клиента чрез 3DS парола. Експертизата заключва, че трансакцията е протекла при допълнително изискване от страна на потребителя да потвърди плащането, което в случая е станало чрез мобилен тоукън. Плащането е потвърдено с биометричнни данни за мобилния телефон, на който е инсталиран мобилният тоукън. От експертизата се установява още, ч е SMS известията на банката за временен ПИН за активиране на DSK mToken са успешно изпратени от банката до мобилния оператор, който е трябвало по автоматичен път да достави текстовите съобщения до телефонен номер +359***.