Решение № 585 от 23.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000185 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 304428/18.12.2020 г., подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N 67А, с ЕИК:121130788 чрез ю.к. А. Г. срещу решение № 260415/23.11.2020 г., постановено по търг. дело № 976/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап. 14.4, с ЕИК:203113916, както следва: на основание чл.

405, ал. 1 КЗ сумата от 29 152.11 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане N 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7 960.14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 12.03.2020 г.; както и съдебни разноски от 4 003.64 лв.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като неправилно приел, че тригодишният давностен срок се удължавал и продължавал да тече от 21.05.2020 г. и във връзка с това приел, че исковата претенция била предявена в давностния срок.

Така достигнал до неправилно заключение относно прекъсването и спирането на давностните срокове, следствие на което постановил решение, противоречащо на закона. По тези оплаквания 1 жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на градския съд в обжалваната му част и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Моника Комерс – 2“ ЕООД чрез адвокат К.Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендирано като разноски.

От своя страна, въззиваемото дружество „Моника Комерс – 2“ ЕООД поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 45884/29.05.2020 г., подадена от „Моника Комерс – 2“ ЕООД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 28 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане № 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 8 330 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 12.03.2020 г.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за имуществено застраховане, по който последният поел задължението да носи застрахователно покритие на риска от увреждане на л.а.

„Инфинити“ с peг. № ********, който на 29.03.2017 г. бил увреден от ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо 308“ с peг. № ******** поради непропускане. В първото съдебно заседание на 06.10.2020 г. ищецът е уточнил, че предявява иска в качеството на застрахован, защото било налице правоприемство между него и страната по застрахователния договор „Полина Комерс“ ЕООД.

Ответното застрахователно дружество оспорва исковете като твърди, че процесният автомобил не бил увреден в резултат на процесното ПТП. Оспорва иска и като завишен по размер.

Също така възразява, че право да получи застрахователно обезщетение имал собственикът на автомобила М. Д., а не ищецът, който не бил активно легитимиран да предяви исковете. Прави възражение за погасителна давност – процесното ПТП било настъпило на 29.03.2017 г., а съгласно чл. 378, ал. 1 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасявали с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.

2

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, във връзка с което няма и възражения по жалбата, поради което и при условията на чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд, налагащи извод за основателност на исковите претенциите в съответните размери – 29 152.11 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 7 960.14 лв., които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложените във въззивната жалба доводи, касаещи единствено неприетото от градския съд възражение за погасяване по давност на исковете, настоящият съдебен състав приема и следното от правна страна:

В случая е безспорно установено, че процесното застрахователно събитие е настъпило на 29.03.2017 г., от която дата започва да тече тригодишната давност по чл. 378, ал. 1 КЗ, съгласно която разпоредба правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, този давностен срок изтича на 29.03.2020 г., а исковата молба е подадена два месеца след това – на 29.05.2020 г.

Следва обаче да се има предвид следното:

Поради обявяване на извънредно положение в страната с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) са предвидени мерки, които касаят упражняване на права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, ( която намира приложение в случая, доколкото срокът по чл. 378, ал. 1 КЗ е давностен ), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.

Съгласно правилото на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето ( ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

Следователно, процесният тригодишен давностен срок по чл. 378, ал. 1 КЗ е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. ( към която дата са оставили 16 дни до изтичането му, предвид че застрахователното 3 събитие е настъпило на 29.03.2017 г.) до 20.05.2020 г. и е започнал да тече отново за оставащите 16 дни, считано от 21.05.2020 г., т. е. до 05.06.2020 г. включително. Поради това, след като исковата молба е подадена на 29.05.2020 г., то и исковите претенции не са погасени по давност на основание чл.

378, ал. 1 КЗ.

Предвид така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД за погасяване на исковете по давност на основание чл. 378, ал. 1 КЗ и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София РЕШИ:

Потвърждава решение № 260415/23.11.2020 г., постановено по търг. дело № 976/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е осъден да заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап. 14.4, с ЕИК:203113916, както следва: на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 29 152.11 лв. - застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане N 93001610031332 от 22.04.2016 г. за вреди от ПТП на 29.03.2017 г., ведно със законната лихва от 14.06.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7 960.14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г.

- 12.03.2020 г.

Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ N 67А, с ЕИК:121130788 да заплати на „Моника Комерс – 2“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 284, вх. „А“, ет. 1, ап.

14.4, с ЕИК:203113916 сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4