Решение № 1517 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501265 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 930 от 17.02.2025 г. по гр.д. № 20241100106329 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 състав е отхвърлен предявен иск при посочена квалификация 86 ЗЗД.

Решението е обжалвано от М. А. Ю., представляван от адв. С. А. – ищец в първоинстанционното производство. Застъпва се теза, че съдът е разгледал непредявен иск. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е установил действителната воля на страните и в частност изричното предписание на чл.

17 от процесния договор във връзка с чл. 7.2. от договора. Наведен е довод, че двете клаузи визират отлагателни условия, а не пораждат задължение за ищеца, който претендира изпълнение на договорка, а не обезщетение под формата на мораторна лихва. Иска се решението да бъде отменено, а искът – уважен, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В отговор по въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство – К. Х. К., представляван от адв. Д. К., оспорва жалбата. Твърди 1 се, че ищецът се е отправил искане за присъждане на законна лихва за забава като обезщетение, а съдът е разгледал всички доводи на ищеца, от което смята и предявеният иск да е бил разгледан. По същество оспорва клаузата на чл. 17 от процесния договор да предписва търсеното вземане, а предвижда основание за договаряне като оспорва да е налице предвидена в тази клауза предпоставка. Твърди и договорът да е прекратен поради неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор на задължението му по чл. 2.2 от процесния договор в договорения срок.

В съдебно заседание адв. А. - процесуален представител на М. А. Ю., наричан впослествие и въззивник, поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

В писмени бележки застъпва теза, че осигуряването на финансиране съставлява отлагателно условие. Оспорва договорът да е бил прекратен до предявяване на иска. Приема, че такова волеизявление се съдържа едва в отговора по исковата молба. Смята последиците от непостигането на крайната цел на договора за уговорени в чл. 17 от договора, предвиждащ освен връщане на сумата и законната лихва върху нея. Застъпва становище, че чл. 17 от договора предоставя възможност за купувача, а не обуславя негово задължение. Иска се решението да бъде обезсилено, а евентуално – отменено.

Процесуалният представител на К. К. (въззиваем в настоящото производство и ответник в първоинстанционното) – адв. К., оспорва жалбата, Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Също навежда доводи в писмени бележки. Смята, че при търсена с исковата молба мораторна лихва в размер на законната лихва приетата от първоинстанционния съд квалификация е правилна. Допълнително споделя достигнат от първоинстанционния съд извод за отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 17 от договора между страните. Смята уговореното обезщетяване за приложимо само при намерена по-добра оферта. Позовава се на изрично писмено уведомление от страна на ищеца, че няма да изпълни задължението си да заплати договорената цена от 5 000 000 лв. Приема, че след продажбата на дяловете на 15.03.2024 г. въззивникът си е възстановил заплатената сума за придобиване на дяловете. Досежно противопоставеното възражение за прекомерност навежда довод, че възнаграждението е определено в минимален 2 размер според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение.

Наведеният довод за разгледан непредявен иск обуславя недопустимост на съдебното решение. С оглед диспозитивното начало, утвърдено с чл. 6, ал. 2 ГПК, правораздавателната власт на съда е ограничена до предмета на спора, очертан в исковата молба. Решението е недопустимо, ако е отречено непредявено право или макар и да е отречено предявеното право, изводът се опира на невъведени надлежно в процеса факти и/или обстоятелства.

В случая с исковата си молба ищецът твърди да е сключил с ответниа Предварителен договор за прехвърляне на пакети от дружествени дялове, представляващи капитала на „Г.М.“ ЕООД. По силата на този договор ищецът придобил 9320 дяла от капитала на дружеството, за което заплатил сумата от 400 000 лв. и бил приет за съдружник в дружеството. Ищецът не успял да осигури кредит в предвидения с договора срок – края на 2022 г. В края на месец февруари 2023 г. ответникът го уведомил, че е намерил купувач за притежаваните от него дялове. На 15.03.2024 г. по указание на ответника ищецът продал своите дялове на посочено от него лице. Твърди се в чл. 17 от договора да е съгласувана воля ищецът като купувач да бъде обезщетен за нереализирания втори етап от договора и непостигане на неговата цел освен с възстановяване на дадената сума и законната лихва. Твърди се законната лихва върху 400 000 лв. за периода от 30.12.2021 г. до 16.03.2024 г. да възлиза на 111559,21 лв. и тази сума се претендира.

Въз основа на описаните факти първоинстанционният съд е приел да е сезиран с иск по чл. 86 ЗЗД и обсъждайки съдържанието на чл. 17 от договора между страните е формирал извод, че ищецът си е възстановил платената сума, но не се твърди неизпълнение на задължение от страна на ответника, а и 3 клаузата на чл. 17 от договора осигурява възможност при реализиране на посочените в текста предпоставки продавачът да обсъди с купувача възможното обезщетяване, но не поражда задължение за директно плащане на определено по вид и размер обезщетение. При тези съображения е отхвърлен иск за заплащане на претендирана сума. Следователно, съдът се е произнесъл по предявения иск, а изводът за неоснователност е достигнат при обсъждане на обуславящите искането обстоятелства – съдържанието на клаузата на чл. 17 от договора. Изследването на въведените в процеса и обсъдени при участието на страните твърдения в контекста на предявеното искане за защита – да бъде присъдена определена сума пари, определя и предявения иск като разгледан.

Съобразяването на претенцията, разбирана като единствено от обстоятелства и извлечено от тях искане за защита, с конкретно правило за поведение е относимо към правилността на решението, а не до предпоставките за неговото постановяване. При служебната проверка не се установява друг порок, засягащ допустимостта на решението в обжалваната му част.

Проверката на решението по съществото на спора включва определяне на приложимия към него материален закон и на тази основа да обезпечи дължимото съдействие за изясняване на делото от фактическа страна (срв. т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Основателен е доводът за неправилна квалификация на спорното право. Както е посочил и първоинстанционният съд ищецът не твърди забавено изпълнение на парично задължение по договора от страна на продавача, което обаче е в основата на вземането по чл. 86 ЗЗД.

Възпроизведеният в договора термин законна лихва сочи на възприет от страните механизъм за остойностяване на елемент от комплексното вземане, изводимо от клаузата на чл. 17 от Договора. Договорената база обосновава и постигнато съгласие за минималния размер на главницата, формиран от 1) заплатената сума по първия етап от договора, 2) определяемо посредством законоустановения механизъм вземане за лихва, 3) всички разходи, съпътствА. реализацията на договора. Ищецът се позовава на втория от видово разграничените елементи на договореното вземане. След като ищецът се позовава на постигнато съгласие, на изследване в процеса подлежи съдържанието на съгласуваната воля и доколкото заявените обстоятелства не очертават никоя от изрично регламентираните хипотези на договорна отговорност, искът следва да бъде подведен под общия текст на чл. 79, ал. 1 4 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД, а спорът – да бъде разрешен според тази правна рамка.

Досежно формираните фактически изводи от първоинстанционния съд, извън необходимото за приложение на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, въззивният съд е ограничен до посочените в жалбата указания за порочността на обжалваното решение (чл. 269 ГПК).

Пренесеният във въззивното производство спор не касае фактите, а единствено приложимия към тях закон и изводимото от правилото съдържание на отношението между страните.

В отговора си по исковата молба ответникът признава за сключения договор с ищеца и реализацията на първия от договорените между страните етапи, но оспорва да дължи обезщетение за нереализирането на втория етап от сделката. Твърди, че реализацията на втория етап е предпоставена от сбъдване на съгласувано между страните условие – осигуряване на сумата от 4 600 000 лева до края на 2022 г. Навежда се довод, че поради ненастъпването му договорът е прекратен. Същевременно се оспорва да са налице договорените предпоставки, а именно – реализирана оферта за продажба до края на 2022 г., осигурени средства от купувача за закупуване на дяловете, предмет на втория етап. Оспорва и чл. 17 от договора да установява конкетно задължение, като смята съгласуваната воля за ограничена до обсъждане на възможното обезщетение. Оспорва и законна лихва да се дължи преди възникване на вземането по чл. 17 от договора.

Съгласно чл. 17 от Предварителен договор за прехвърляне на пакети от дружествени дялове, представляващи част от капитала на „Г.М.“ ЕООД, с ЕИК 831643290 (Договора), сключен между К. Х. К., наричан по договора продавач и М. А. Ю. – наричан купувач, в случай че в срок до края на 2022 г., но преди купувачът да е уведомил продавача, че е осигурил средства за закупуване на остатъчния пакет от дялове, продавачът получи ценова оферта за всички дялове от капитала на дружеството по-висока от 5 000 000 лв., продавачът обсъжда с купувача условията по обезщетяване на купувача от нереализирания втори етап от отношенията по този договор и непостигнатата му цел (купувачът да придобие всички дялове от капитала) като условията следва да включват следното, но не само: връщане на заплатената цена за пакета дялове от първия етап, ведно със законната лихва, както и заплащане 5 на всички сторени от купувача разходи в процеса на осъществяване на първия етап от сделката и в процеса на осигуряване на банковото кредитиране на втория теп, в това число всякакви такси (нотариални, банкови и пр.), комисионни , адвокатски възнаграждения и пр. без изключение, като само при удовлетворяване на интереса на купувача, последният се задължава да прехвърли своите 9 % от дяловете в дружеството на посоченото от продавача лице.

Според чл. 2 от Договора страните се съгласяват прехвърлянето на дружествените дялове да се случи на два етапа – първи в срок до 14.01.2022 г., включващ пакет от 9320 дяла за сумата от 400 000 лв. въз основа на премината процедура по приемане на купувача за съдружник в дружество „Г.М.“.

Вторият етап касае оставащата част от дяловете като подписването на договора по чл. 129, ал. 1 ТЗ е предвидено да стане в срок до края на 2022 г. при пакетна цена от 4 600 000 лв.

Ищецът не оспорва, че с писмо от 9.11.2022 г., изпратено по електронен път, е уведомил ответника, че въпреки положените от него всички необходими и възможни усилия за осигуряване на финансирането за изпълнение на втория етап от сделката, не успял да осигури средствата за закупуване на остатъчния пакет дялове по договора и няма да успее да стори това до края на 2022 г.

Настоящият състав приема за установено, че страните са сключили договор, по силата на който ищецът е придобил 9320 дяла и е заплатил тяхната цена. В края на месец февруари 2023 г. ответникът поискал ищецът да продаде придобитите дялове на посочен от него купувач.