Решение № 2451 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря К. Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330115901 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Дондуков " № 59, подадена против община Пловдив, ЕИК:

000471504, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов" № 1, представлявана от кмета си Д., и субективно съединени искове с правно основание в чл.410 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Твърденията на ищеца са, че на ********* г. в гр. П., на автомобилен вход на гребната база, застрахован при ищеца по договор за застраховка „Автокаско“, полица ****************, автомобил, движейки се съобразена скорост, претърпял инцидент – върху него паднала бариерата на входа и му причинила щети. По искане на правоимащото лице , при ищеца била образувана преписка по щета № *********, по която ищецът оценил щетите на 1470.98 лева и ги изплатил на пострадалия. Тъй като било задължение на общината да поддържа бариерата в изправност, то тя била поканена да изплати тази сума на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал застраховател. Това не било направено , при което се иска от съда да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати на ищеца 1470.98 лева главница, 237.38 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 05.05.2020г до датата на подаването на исковата молба, и законната лихва върху главницата от тази дата – 20.12.2021г до окончателното изплащане на вземането.

Претендира се и присъждане на разноските по спора.

Предвид изложеното като факти в исковата молба , води се иск по чл. 410 от Кодекса за 1 застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

Искът е имплицитно допустим като осъдителен.

Ответната община оспорва исковете като неоснователни. Отрича както наличието на застраховка , така и непозволена увреда като застрахователно събитие и останалите елементи на чл. 410 от КЗ. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил , който управлявал технически неизправен към датата на ПТП автомобил. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице по проведената експертиза е оценило стойността на вредите на 1470.98 лева, като е заключило, че те могат да настъпят по описания в исковата молба механизъм – при падане на бариера върху автомобила. Има причинно следствена връзка между механизма на настъпване и вредите.

Проведена е и счетоводна експертиза, която дава заключение, че вноските по договора за застраховка са плащани своевременно, и че застрахователното обезщетение е също изплатено на твърдяната от ищеца дата.

По същество:

Кои факти съдът приема да са осъществени:

Личи от доказателствата по делото , в частност – свидетелските показания на свид. С. на л.

51, че на дата 29.05.2018г , при преминаване под автоматична бариера за контрол на достъпа до част от П. на лек автомобил „Шкода Йети„ с държавен контролен номер ********* , бариерата пада самоволно и причинява на движещия се автомобил вреди. В тази връзка е наличен по делото констативен протокол № ********* от дата 06.06.2019г., съставен от административен орган в състава на МВР и съставляващ официален свидетелстващ документ ,чиито констатации са потвърдени от разпита на свидетелите. Тези констатации са задължителни за настоящия състав на основанието по чл. 172 от ГПК.

Не се спори , че вредите са отстранени в доверен сервиз на марката . В този смисъл се кредитират показанията на свид. С..

Спори се дали между ищеца и третото увредено лице е имало договор за застраховка „каско“ на автомобила с държавен контролен номер *********.

По силата на чл. 344 ал. 1 от Кодекса за застраховането , застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. Тъй като полицата не е единствената възможна писмена форма на сключване на договора , за доказването му пред съд не е необходимо полицата да бъде представена непременно по делото. Договора за застраховка обаче е винаги писмен, тоест, доказването му следва да бъде проведено чрез документ – електронен или писмен, по смисъла на чл. 164 ал. 1 т . 1 от ГПК. Същевременно няма пречка такъв документ да е застрахователния сертификат, след като законът изрично предвижда съставянето му. На л. 8 от делото на РС София е 2 представен застрахователен сертификат, издаден към застрахователна полица № ****************, който удостоверява наличието на договора за застраховка с посочената полица. Съдът го кредитира, приемайки ,че към датата на произшествието, има валиден договор за застраховка.

Спорен е и факта на плащането на застрахователното обезщетение. Този факт личи от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза , което съдът също кредитира.

На л. 17 от делото има и регресна покана до общината да плати на встъпилия в правата на застрахования застраховател.

Няма спор , че процесната бариера е собственост на ответната община и се стопанисва от нея.

По правото :

В хипотезата на чл. 410 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 вр. чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, ищецът следва да докаже следните факти : наличие на договор за застраховка „Каско“, плащане на застрахователното обезщетение на третото правоимащо лице, както и непозволено увреждане под формата на вреди , (причинени от вещи на ответника или такива , над които ответника упражнява надзор) на застрахования автомобил.

Има причинени от вещ по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ( бариера ) щети. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна , тя не предполага непременно наличието на човешко поведение, затова е без значение дали бариерата е била свалена чрез човешка команда , или поради наличие на техническа грешка в автоматизираната система за контрол на достъпа , каквато бариерата представлява. И в двата случая , поставилата я община е длъжна да избягва вредоносно поведение , в първия случай – чрез бездействие ( липса на команда), във втория – чрез действие – предотвратяване на падането, включително чрез профилактика на системата. Горното важи дори тогава, когато грешката е установена като налична, но не е отстранена своевременно..

Очевидно, с оглед местоположението на претърпените вреди , автомобилът е преминал вече с предната си част през полето на бариерата , в момента , когато същата е паднала, затова не може да се приеме , че е налице възможност на шофьора да възприеме падналата бариера и да спре своевременно, избягвайки щетите по автомобила. Възражението за съпричиняване не може да бъде споделено.

След като застрахователят е изплатил обезщетение, встъпил е в правата на удовлетворения застрахован срещу прекия причинител на вредата и го е поканил да плати , то хипотезата на чл. 410 от Кодекса за застраховането е налице и искът е основателен.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника, по списъка на ищеца на л. 29 от делото пред РС Пловдив. Основания за прекомерност на адвокатско възнаграждение няма , то е уговорено в минимален размер .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

Осъжда Община Пловдив, ЕИК: 000471504, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов" № 1, представлявана от кмета си, да заплати на ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Дондуков" № 59, сумата от 1470.98 лева главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП от дата *********г., щета № *********, полица ****************, 237.38 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 05.05.2020г до датата на подаването на исковата молба, и законната лихва върху главницата от тази дата – 20.12.2021г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Община Пловдив, ЕИК: 000471504, адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов" № 1, представлявана от кмета си, да заплати на ЗАД „Алианц България“ ЕАД, ЕИК 040638060, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Дондуков" № 59, сумата от 897.63 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4