Решение № 16 от 14.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Стара Загора, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500676 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Р. "Т.-с.", с. К. - клон на "М.М.-И." ЕАД, гр. Раднево, чрез юриск. С. Г., против Решение № 108/03.10.2024г., постановено по гр.д. № 316/2024г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се признава за незаконно по предявения иск от М. И. Т. срещу Р. "Т.-с.", клон на "М.М.-и." ЕАД, село К., ***, дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на М. И. Т. и отменя се заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на управителя на Р. "Т.-с." за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца М. И. Т.; възстановява се М. И. Т. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „Механошлосер - ТПРМС IV група“ в участък „Ремонт ролки” в Р. "Т.-с."; осъжда се Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.” ЕАД, село К., *** да заплати на М. И. Т. сумата от 3481,79 лв., представляваща обезщетение по чл.

225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 06.02.2024 г. до 06.08.2024 г., като отхвърля иска по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за разликата над присъдените 3481,79 лв. до общо претендираните 4888,02 лв. като неоснователен; присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно, поради съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, необосновано и противоречащо на всички събрани по делото писмени доказателства. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че съдът неправилно отменил атакуваната заповед за 1 дисциплинарно уволнение като издадена без работодателят да е изпълнил задълженията си по чл.193 ГПК. Намира този извод на съда за неправилен, тъй като не бил съобразен със събраните по делото доказателства, от които било видно, че работодателят положил достатъчно усилия да поиска и да получи писмени обяснения по случая от въззиваемия, както и че същият не се възползвал от дадената му възможност да даде такива. Счита, че вината била изцяло на въззиваемия и се дължала на неговото поведение, което не можело да се вмени във вина на работодателя. Твърди, че бил сформирал комисия от трима членове със задача лично да връчат искането за даване на писмени обяснения на въззиваемия на домашния му адрес, тъй като същият бил в отпуск поради временна неработоспособност, но не бил открит на домашния си адрес на дата 28.11.2023г. Намира поведението на въззиваемия за недобросъвестно, същият не спазвал установения режим на лечение, не бил открит на домашния си адрес и в продължение на месец не предприел никакви действия да потърси пратката си в съответния пощенски клон. Твърди, че се установило, че съдът не обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, не ги анализирал правилно, а превратно и по този начин стигнал до грешен и неправилен извод, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради неспазване на процедурата по чл.193 от КТ.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание по чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции.

Въззиваемият М. И. Т., чрез адв.Н. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.

Моли съдът да остави без уважение подадената жалба като потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските във въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ.

Ищецът М. И. Т., действащ чрез адв. Г. твърди, че работил при ответното дружество по трудов договор, като последната заемана от него длъжност била „механошлосер-ТПРМС 4-та група“ в участък „Ремонт ролки“ от 18.07.2005 г. до 06.02.2024 г. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Сочи, че му било вменено като нарушение отказ да бъде тестват 2 с драг-тест, както и преждевременно напускане на работа без уведомяване на началника си и чрез прескачане на турникета по непредвиден начин. Счита, че описаното в заповедта за уволнение не представлява дисциплинарно нарушение. Оспорва фактическите твърдения в заповедта за уволнение и излага своя версия на случилото се на 23.11.2023 г. около 10 часа. Не било вярно, че категорично отказал тестването. Сочи, че поискал отсрочка от 3 дни, за да спре да взема лекарството Паратрамол, което приемал и тогава да бъде тестван. Комисията отказала неговото искане, отказали му среща и с управителя на рудника, като му казали, че ще бъде уволнен. Твърди, че психологическият натиск от страна на комисията бил толкова голям, че изпитал силен стрес да не остане без работа. Изпитаният стрес се превърнал в паник атака, завило му се свят, задушавал се, трябвало бързо да излезе навън да вземе въздух, поради което и тъй като нямал пропуск в себе си, поради спешното им вземане и закарване от работното място, се наложило да мине покрай турникета, което направил не умишлено, а воден от емоцията и паниката. Сочи, че около обяд потърсил камиона, който го докарал там и началника си, да се върне обратно в участъка, но не открил никой. Участъкът бил на 7-8 км от там, нямало как да се върне, а и поради здравословното си състояние, повече не се върнал на работното си място в него ден, не се чекирал поради липса на карта, поради което системата не го отчела да си е тръгнал.

Сочи, че вследствие на това му се обострила дисковата херния, на следващия ден посетил лекар и му бил издаден болничен от 24.11.2023 г. до 03.12.2023 г., а на 04.12.2023 г. постъпил в болница Берое, като лечението му отново включвало лекарството Паратрамол, което било видно от епикриза от 09.12.2023 г. Към края на 2023 г. се почувствал по-добре, спрял лекарството, а на 02.01.2024 г. си направил тест от урина в лаборатория, за да докаже пред работодателя, че не приема наркотици. Твърди, че и преди това бил тестван и винаги пробата му била отрицателна. Малко по-късно състоянието му отново се влошило и на 15.01.2024 г. влезнал отново в болника в гр. С., където му била направена операция на гръбначния стълб. Бил в болнични от 15.01.2024 г. до 18.02.2024 г. Заповедта му била връчена на 06.02.2024 г. от комисия в дома му, с което бил нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като бил уволнен докато бил в отпуск по болест, без получено разрешение от Инспекция по труда основание за отмяна на уволнението. Твърди, че била нарушена и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - не му били искани обяснения. Излага подробни съображения в тази връзка. Дори да се приемело нарушение на трудовата дисциплина, наложеното му наказание било прекомерно, тъй като работил в рудника от 18 години, без никакви нарушения и наказания, с наличие на професионално заболяване, изпитания силен шок от случилото се и други обстоятелства. Счита, че било налице нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при неоценяване от страна на работодателя на критериите за налагане на наказание. Липсвало и основанието по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като не нямало преждевременно и своеволно напускане на работа. След уволнението започнал работа при друг работодател „З.к.“ ООД на по-ниско трудово 3 възнаграждение - 1937,50 лв.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 4888,02 лв. за времето от 06.02.2024 г. до 06.08.2024 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.

Ответникът Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че била спазена процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ получили съгласие от Инспекцията по труда. Излага подробни съображения за спазване на процедурата по чл. 193 КТ. Твърди, че заповедта отговаря на изискванията на закона, като ищецът осъществил дисциплинарно нарушение, което е тежко по смисъла на закона, а работодателят избрал подходящото наказание за извършеното дисциплинарно нарушение. Излага подробни съображения.

Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

За да постанови решението си в този смисъл РРС е приел за установено от фактическа страна следното: Между страните е сключен безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжността „механошлосер-ТПРМС 4-та група“ в участък „Ремонт ролки“ от 18.07.2005 г. до 06.02.2024 г.; Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № ЧР-02-20 от 06.02.2024 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; През периода на провеждане на дисциплинарното производството и налагане на дисциплинарно наказание ищецът е бил в отпуск по болест.

С обжалваната заповед е наложено дисциплинарното уволнение заради неизпълнение на законови нареждания на работодателя чрез отказ от ищеца да бъде тестван от Комисия с тестова система Дрегер относно проверка за наличие на упойващи вещества в биологична проба /слюнка/; с последващо преминаване през системата за контрол на достъпа по нерегламентиран начин чрез прескачане на турникета и преждевременното му напускане на работното място, без да информира прекия си ръководител.

Първото въведено в исковата молба твърдение на ищеца за липса на искани от работодателя обяснения /чл. 193 КТ/, съдът е намерил за основателно по следните съображения: В изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя - лично, или чрез пощенска услуга на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.

4

193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ е налице и когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр.