Решение № 1450 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П.а като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100502093 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 2658/11.07.2024 год., постановено по гр.д. № 12162/2023 год., ВРС – 26 състав е приел за установено, че В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. ****** ДЪЛЖИ НА на "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" №19, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С. Изпълнителен директори, с пълномощник юрисконсулт Т. З. Х., сумата от 919,98 лева /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д.

Г., за което вземане е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Варна, отхвърлил е предявената от "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" №19, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С. Изпълнителен директори, с пълномощник юрисконсулт Т. З. Х. против В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. ******, искова молба за признаване на установено, че същата дължи сумите от 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто 1 осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Варна, отхвърлил е предявената от "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Московска" №19, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С. Изпълнителен директори, с пълномощник юрисконсулт Т. З. Х. против Д. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. *****, за признавана за установено, че същият дължи сумите: 919,98 лева /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Варна, като е разпределил и отговорността за разноски.

Недоволен от горното решение е останала ответницата В. Н. Г., която с въззивна жалба вх. № 61789/30.07.2024 год. обжалва постановеното решение, В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 919,98 лева - главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д. Г., за което вземане е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Варна. Твърди се в сезиралата въззивната инстанция жалба, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Въззивницата счита формираният от първостепенния съд извод, че тя се е разпоредила с дяловете си в „ХРИСТО Г. – ИЛ“ ООД, по който начин с конклудентни действия е приела наследството. Като се позовава на съдебна практика, че действията по приемане на наследство следва да бъдат недвусмислени и се позовава на протоколирани в протокол от ОСС отказ и нежелание на същата като наследница на Христо Г. да участва като съдружник в дружеството и да продължи дейността му, счита, че приемане на наследството от нейна страна не е налице. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „Банка ДСК“ ЕАД, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна 2 жалба. Позовават се на представеното от ответницата пълномощно към друга наследница М.К., по силата на което е извършено разпореждане с припадащата й се наследствена част от дружеството. Излагат, че инкорпорираният в протокола от ОСС отказ не е развносилен на отказ от наследствени права, обратно тя е прехвърлила към другия наследник придобития внаследство дружествен дял. Моли за потвърждаване на решението в тази му обжалвана част и присъждане на разноски.

Недоволен от постановеното решение, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения срещу В. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. ******, иск за признаване на установено, че същата дължи сумите от 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.2019-26.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. №8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна и срещу Д. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. *****, иск за признавана за установено, че същият дължи сумите: 919,98 лева /деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законовата лихва от 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 296,16 лева /двеста деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 07.12.2014 г. до 13.01.2019 г. и 183,59 лева /сто осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ - вземане за законна лихва за забава за периода 14.01.201926.06.2023 г., по Договор за кредит за текущо потребление от 18.06.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Х.Д. Г., за които вземания е издадена Заповед №3818/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.

№8243/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, е останал и ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД, която с въззивна жалба вх. № 63595/06.08.2024 год. обжалва решението с доводите за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Оспорва се извода на съда, че по отношение на вземанията за договорна лихва е приложима тригодишна давност предвид периодичния характер на вземането. Твърди се, че релевантно в случая е настъпването на изискуемостта на дълга, от който момент е приложима общата петгодишна давност както по отношение на главницата, така и на договорната лихва.

Посочва, че наличието на противоречива съдебна практика относно периода на давността и нейният й начален момент е преодолян с решение № 2019/21.01.2022 год. по т.д. № 5/2019 год. на ОСГТК на ВКС, в чиито решаващи мотиви са в изложения смисъл. По отношение на отхвърлянето на претенцията за законна лихва се сочи, че първостепенният не е формирал мотиви като твърдят, че доколкото законновата лихва се определя като дължима върху усвоена главница, то и срокът за погасяването й е 5 годишен.

По отношение на предявеният срещу ответника Д. Г. иск се сочи, че задължението е погасено/изплатено в рамките на изпълнителното 3 производство чрез използване на принудителен способ – запор на банкова сметка и отхвърлянето на иска поради това противоречи на т.9 от ТР № 4/18.06.2024 год. на ОСГТК по тълк.дело № 4/2013 год. за установяване на съществуване на вземането до момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Предвид изричното разпореждане на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска съдът не следва да съобразява факта на удоволетворяване на вземането чрез осъществено принудителносъбиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Моли за отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на предявените искове в цялост, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна В. Н. Г. не депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Д. Х. Г. не депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба

В открито съдебно заседание въззивницата В. Г., чрез редовно упълномощен процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, моли за отмяната на първоинстанционното решение в атакуваната част и за присъждането на деловодни разноски по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

В качеството си на въззиваема страна „Банка ДСК“ АД, чрез надлежен процесуален представител, поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваната му част.

Като въззиваема страна „Банка ДСК“ АД поддържа депозираната жалба, моли за отмяната на първоинстанционното решение в атакуваните части и за присъждането на деловодни разноски.

От своя страна, въззиваемите В. Г. и Д. Г., чрез своя адвокат, оспорват въззивната жалба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че на 18.06.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател, и Х.Д. Г., като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, въз основа на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 3000 лв. Според чл. 8 от договора кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 11,45% годишно при съответните условия. Съгласно чл. 2, срокът за погасяване на цялото задължение е 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а според чл. 7, падежната дата е всяко 7-мо число на съответния месец.

Съгласно чл. 14, Общите условия са неразделна част от съглашението.

Съгласно чл. 19, т. 2 от тях при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по 4 съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

От преписа на акт за смърт № 0919/11.11.2014 г. става ясно, че кредитополучателят Г. е починал на 10.11.2014 г., а от удостоверение № 23521/07.07.2016 г. – че негови наследници са В. Н. Г., Милена Х.а Куманова и Д. Х. Г..

На 21.11.2014 г. е съставено пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителите Д. Г. и В. Г. с рег. № 18725 на нотариус рег.

№ 316 в НК, по силата на което последните упълномощават М.К. да ги представлява, като извършва всички фактически и правни действия, свързани с придобитите от тях по наследство от Х.Г.Д. дружествени дялове в „Христо Г.-ИЛ“ ЕООД, ЕИК 201104648, както и да извършва от тяхно име и за тяхна сметка, като наследници на дяловете и съсобственици на капитала в дружеството и други действия, сред които такива, свързани с обикновената дейност на търговеца, вкл. и да представлява дружеството пред ТР при АВ, ТД на НАП, ТП на НОИ, РУСО, търговски банки, да открива, преобразува, закрива и управлява банкови сметки, вкл. и да изтегли изцяло и/или на части наличните парични средства по разплащателните сметки на дружеството, да ги представлява пред общото събрание на дружеството, както и от тяхно име и за тяхна сметка да се разпорежда с дяловете на дружеството, като ги прехвърля на избрано от нея лице, вкл. и да договоря сама със себе си, да ги представлява като наследници на дружествени дялове, както и като съдружници, притежаващи съответната част от капитала, да взима решения от тяхно име, да свиква заседание на дружеството.