Определение № 269 от 21.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Кюстендил, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500128 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3857/16.03.2026 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на призоваване гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез юрк. Даниел Иванов, насочена срещу разпореждане № 1473 от 04.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 627/2026 г. по описа на РС- Кюстендил в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Й. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Ангеларий“ № 26, за заплащане на следните суми: 612.79 евро - главница по Договор за потребителски кредит № 4054099666 от 19.01.2024 г.; 59.70 евро - договорна възнаградителна лихва за периода 25.08.2025 г. - 19.01.2026 г.; 23.81 евро законна лихва за забава за периода 25.08.2025 г.- 12.02.2026 г.

Частната жалба се основава на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, в посочената част. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал като застрахователен посредник, сключвайки допълнителни застраховки към договорите си за кредит, както и че получавайки комисионна за сключена полица, застрахователният посредник извършва противоправна дейност. Акцентирано е на получаваната защита за кредитополучателя, който със застрахователния договор, обезпечава негово лично задължение, както и на възможността последният по всяко време да се откаже от сключената застраховка, получавайки обратно заплатените по полицата суми. Изразено е несъгласие с приетото от заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна. Обсъдена е уредената в ЗПК възможност за сключване на застраховки към договорите за кредит, при които премиите не се заплащат чрез лични средства на кредитополучателя, а чрез получен от 1 него допълнителен кредитен ресурс. Сключването на застраховка, като допълнителна услуга, била изрично регламентирана възможност, съгласно §1 от ДР на ЗПК.

Допустимостта на застрахователното обезпечение на кредита била изводима и от приетото в чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. Акцентирано е и на двустранния характер на договора за застраховка и на неговото незадължително условие за отпускане на кредита. Посочено е, че цитираната от заповедния съд практика на СЕС, намерила отражение в Решение по дело C-686/19 касаят случаи на добавяне на допълнителни такси, лихви и комисиони, но не на предоставени суми по застрахователни премии. Твърди се също, че застраховките в договора за кредит на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не са такса или разход, а отпуснат допълнителен финансов ресурс /главница/, съгласно изразено искане и желание на потребителя, целящ обезпечаване на неговото задължение. Именно характера на отпуснатия на заемателя допълнителен финансов ресурс за заплащане на застрахователната премия предопределяло допустимостта на включването му към главницата при изчислението на ГПР. Прави се искане разпореждането в обжалваната част да бъде отменено и с последица уважаване на заявлението, както и да бъде преразгледан въпросът в частта за разноските, като в полза на заявителя бъдат присъдени разноски в пълен размер.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и становището на насрещната страна, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба срещу постановеното от КнРС разпореждане е допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Производството пред първа инстанция е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК ***********, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Й. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангеларий“ № 26, за заплащане на следните суми: 718.61 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 4054099666 от 19.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 20.02.2026 г.; 59.70 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2025 г. до 19.01.2026 г.; 23.81 евро – законна лихва за забава за периода от 25.08.2025 г. до 12.02.2026 г.

С разпореждане № 1257 от 23.02.2026 г. заповедният съд е изискал информация от заявителя да посочи дали в претендираната сума от 718.61 евро се включва част от застрахователната премия, уговорена в договора; дали застрахователната премия по договора се включва в годишния процент на разходите; дали върху застрахователната премия е начислявана възнаградителна лихва; дали длъжникът е погасил част от дължимите 2 суми по кредита, респективно каква част.

С молба от 02.03.2026 г. заявителят е уточнил, че претендираната със заявлението сума за главница е формирана като остатък от незаплатения от длъжника финансов ресурс, който му е предоставен с кредита, включващ предоставена сума за общо ползване и предоставена сума за заплащане на премиите по избраните застраховки, както и че длъжникът е извършил плащания по договора в размер на 1070.15 евро, с които е погасена главница 723.71 евро, договорна лихва 337.20 евро и наказателна лихва 9.24 евро.

С процесното разпореждане, в атакуваната му част сезираният съд, като е намерил, че посоченият ГПР в договор за кредит, не отразява всички разходи по кредита, предвид невключването на застрахователната премия в него, е приел, че на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност на кредита.

Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит, в който е уговорено, че заявителят - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставил на длъжника сума в закупуване на стока в размер 2 300 лева /1175.97 евро/. Закупени са и два пакета застраховки на цена 503.70 лева, съответно 17.25 лева, като общата им сума е прибавена към главницата, респективно като общ размер на кредита е посочен 2 820.95 лева /1442.33 евро/. Посочен е годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 23.03 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде върната на месечни вноски.

В настоящия случай, производството пред КнРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу физическо лице, което има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП за вземанията по договор за потребителски кредит. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК вменяват задължение на съда служебно да извършва преценка за съответствие на искането на заявителя със закона и добрите нрави, както и дали същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като при изпълнение на това задължение съдът следва да прилага съответните относими норми на ЗЗП, ЗПК и практиката на СЕС по тяхното тълкуване.

В чл. 11 ЗПК е установено императивното съдържане на договора за потребителски кредит, част от което е изискването за посочване на годишния процент на разходите /ГПР/.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване на изискванията на чл. 10, ал.

1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски 3 кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси. В този смисъл действително е допустимо сключване на застраховка при сключване на договор за потребителски кредит, но сумата за застраховка е допълнителен разход не само в хипотезата, когато е условие за сключване на договора. За обосноваване на този извод следва да бъде съобразен характера на застраховката, която има обезпечителен характер досежно задълженията по кредита и същата има предмет именно обоснован със сключването на договора за кредит, поради което независимо, че формално е въпрос на избор от страна на кредитополучателя, то същата е допълнителен разход свързан с кредитното правоотношение и следва да бъде включена в ГПР. Сумата за застрахователна премия е разграничена от самата главница, тъй като видно от съдържанието на договора кредиторът изрично е разграничил стойността на кредита, която е 2 300 лева, от застрахователните премии – 503.70 лева и 17.25 лева.

С решение на СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г. е прието, че чл. 3, б. "ж" от директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит- т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Това налага заключение, че сумата по застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, като компонент на разходите, а не в главницата, в който случай, процентът на ГПР би бил завишен, а не посочения. Отделно от това начисляването на договорна възнаградителна лихва върху разход по кредита е неравноправна клауза доколкото е дължима само върху действително отпуснатата сума на кредитополучателя и води до скрита печалба за кредитора.

4

Съобразно горното се обосновава извод за приложение на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят дължи чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Платените суми, произтичащи от облигационната връзка, обявена за недействителна от съда, могат и следва да бъдат приспаднати от размера на оставащата главница.