Определение № 3054 от 09.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000502811 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Д. Т.- В. срещу Определение № 15295/16.07.2026г. по гр.дело № 13831/2026г. на СГС, ГО, 5-в, с което съдът е приел, че Софийски градски съд е международно некомпетентен да разгледа предявения от П. Д. Т.В. против Ж. И. В. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е индивидуален собственик на недвижим имот, находящ се в Р Гърция, придобит по време на брака им с нейни лични средства и от спестявания, представляващ обособена площ от 106.65 кв.м, с кадастрален номер 39 ***/3/0, част от парцел №23 с обща площ по документ за собственост от 437кв.м, разположен в строителен кв.7 на селището ***, община ***, област Пиерия, регион Централна Македония.

Твърди се в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно поради това, че е постановено без съдът да държи сметка, че се касае до специфично производство по реда на Семейния кодекс, което обуславя спор за имуществени права, породени от брачни отношения, която би могла да формира основателност на предявения иск. Позовава се и на съществуваща практика на Съда на ЕС във връзка с отправено от РС Варна преюдициално запитване.

Подробни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането към въззивния съд е да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по иска с правно основание чл. 23, ал.1 СК.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от П.

Д. Т.- В. срещу Ж. И. В. с правно основание чл.23, ал.1 СК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е индивидуален собственик на недвижими имоти, находящи се в България и в Р Гърция, като по отношение на иска за имота, находящ се в Гърция, първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, поради липсата на международна компетентност на българския съд да се произнесе по този иск.

Позовал се е на това, че съгласно чл.24, т.1 от Регламент/ЕС/ № 1215/2012, следните съдилища на държавата членка притежават изключителна компетентност, независимо от местоживеенето на страна : по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наемане на недвижим имот- съдилищата на държавата членка, на територията в която е разположен имотът.

Така постановеното определение е правилно.

При преценка въпроса за международната компетентност на българския съд по отношение имота находящ се в Република Гърция, въззивният съд, изхождайки от предмета на спора, намира следното:

Искът по чл. 23, ал. 1 СК цели изключване вещните права на другия съпруг върху придобитата по време на брака вещ. При уважаване на иска със сила на пресъдено нещо ще се признае, че ответникът не е носител на вещното право върху вещта, придобита по време на брака, поради това, че то е придобито изцяло с личното имущество на ищеца, което изключва съвместния принос на ответника. В този смисъл, не би трябвало да има спор, че предявеният иск е вещен.

За придобит от български граждани имот в Република Гърция, която също е държава членка на Съюза, за спорове с предмет вещни права върху същия, въззивният съд, също както и първоинстанционният, счита за приложим да е редът на Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, според който искът следва да се предяви пред съответния гръцки съд, по местонахождението на имота / чл. 24, ал. 1/. Настоящият състав на съда не споделя разбирането на жалбоподателя, че разглежданият иск попада в хипотезата на чл. 1, т. 2, б. а" – дело за имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, по отношение на което да е изключено приложното поле на Регламента. Предмет на иска е за опровергаване на презумпцията за принос по чл. 21, ал. 3 СК чрез твърденията за придобиване на имотите с лични средства или такива, които са с произход извън брака, т. е. придобиването на имущественото право не е във връзка с брачните правоотношения или последица от същите.

Поради тези съображения и цитираната от жалбоподателя практика на Съда на ЕС е неприложима в случая тъй като е постановена по спор, който не е бил вещен и който произтича от уреждането на имуществените последици между съпрузите, произтичащи от прекратяването на брака помежду им. Нормата на чл. 24, ал. 1 от същия Регламент урежда 2 изключителна компетентност на съда по местонахождение на имота, предмет на заявения вещен спор, с която съд на държава –членка в случай, че искът е предявен пред него, е длъжен да се съобрази и служебно да прогласи, че не е компетентен - чл. 27, като правилно е сторил и първостепенният съд.

По тези съображения настоящият състав счита, че при преценка международната компетентност на съда, приложимо е специалното правило на чл. 24, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което и обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е приел да не е международно компетентен да разгледа и реши повдигнатия между странен вещноправен спор относно имота, който се намира на територията на Р Гърция и е прекратил като недопустимо производството по делото в тази му част, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15295/16.07.2026г. по гр.дело № 13831/2026г. на СГС, ГО, 5-в, с което съдът е приел, че е Софийски градски съд е международно некомпетентен да разгледа предявения от П. Д. Т.- В. против Ж. И. В. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е индивидуален собственик та недвижим имот, находящ се в Р Гърция, придобит по време на брака им с нейни лични средства и от спестявания, представляващ обособена площ от 106.65 кв.м, с кадастрален номер 39 ***/3/0, част от парцел №23 с обща площ по документ за собственост от 437кв.м, разположен в строителен кв.7 на селището ***, община ***, област Пиерия, регион Централна Македония и е прекратил производството по делото в тази му част, като правилно.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4