Решение № 152 от 29.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20232200500187 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение от № 216 от 21.03.2023г. постановено по гр. дело № 4872/22г. на Районен съд С., с което е признато за установено по отношение на „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска№12 и Е. Г. Д. ЕГН **********, от гр.С., кв.К. **, че сключеният договор за заем №325225 от 14.02.2021 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

Осъдено е Креди Йес ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска№12 да заплати на Е. Г. Д. ЕГН**********, от гр.С., кв.К. ** на основание чл.

55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 1962.65лв лв., представляваща, получена, без основание от Креди Йес ООД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,

Осъдено е Креди Йес ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска№12 да заплати на Е. Г. Д., ЕГН**********, от гр.С., кв.К. **, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 338.43лв., представляваща заплатена държавна такса.

Осъдено е Креди Йес ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.Лозарска№12 да заплати на адвокат П. С. П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка 1 чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон поради, което счита, че решението е неправилно, необосновано и недопустимо в неговата цялост.

Принципно по отношение на мотивите на съда също счита, че са неправилни, тъй като не се обсъждат и анализират представените от страната писмени доказателства в тяхната съвкупност за индивидуално договорени клаузи поради, което е достигнато до неправилното заключение в съдебното решение, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е нищожна, което влече нищожност и на целия контракт. Съда неправилно и в услуга на ищеца игнорира безспорния факт, че договорената между страните клауза е в пряка връзка с нормата на чл. 10, ал.4 от ЗПК, която урежда условията, при които е допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременно наличие на изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание на обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора, както е в настоящия случай. Ал. 5 на същата разпоредба предвижда нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на ал. 4 или го заобикаля. В настоящия случай е прието, че неустойката от 1405.17 лв. е дължима от заемателя, в случай, че не предостави предложеното от него обезпечение или последното не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от Общите Условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.10, ал.4, т.1 и т.2 от ЗПК. Съда не е взел и в предвид, че с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на обещано от потребителя обезпечаване на заема. Също така бе доказано, че преди и при сключване на договор за паричен заем, страните са действали в рамките на свободата на договаряне - чл.9 от ЗЗД и като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право. Към момента на сключване на договора, заемателя е бил съгласен с това и е изразил своята воля посредством подписването на договора. Направените от ищеца оплаквания за недължимост на вече заплатени от него суми по сключения договор за заем след години е доказателство за нарушаване на добрите нрави именно от негова страна. Неправилен и необоснован е извода на съда, че чрез разсроченото и плащане и конкретизирането на неустойката в погасителния план да я приравни на лихва или пък, че представлява прикрито оскъпяване. От събраните доказателства станало ясно, че същата се дължи поради липсата на надлежно обезпечение при толкова рисково за кредитора заемно правоотношение скрепено в договор към датата на сключването му като в основанието за нейното начисляване не може да се прави паралел с лихва. Било доказано също така, че единствената цел, за която неустойката е уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не следва същата да противоречи на добрите нрави. С оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.1 от ЗПК неустойката не се включва в ГПР по кредита и нейния размер не води до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка. Неустоечната клауза по чл. 8 2 от договора не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния договор на основание чл. 24 от ЗПК. Безспорното неизпълнение на задължението на ищеца да осигури обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, са обстоятелства, които в своята съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП преценка - че неустоечната клауза не е неравноправна, независимо как е уговорена индивидуално или не. Не може да се пренебрегне и санкционната цел на уговорената между страните неустойка, която цел не е отречена нито от ЗПК, нито от ЗЗП - да санкционира виновното поведение на лице, което не осигурява обещани от него и предвидени в договора обезпечения, при положение, че е получило заем веднага в искания размер, без да доказва доходите си и без да има, дори с оглед декларираните от него данни, достатъчно материални възможности да погасява заема. Също така неправилно е и решението по отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение въпреки направеното възражение. При цена на иска от 930.58лв. присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 1 440.00 лв. Присъдените разноски многократно надвишават предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в която се твърди, че тя е неоснователна. Неправилно във въззивната жалба са интерпретирани мотивите на постановеното съдебно решение, като в тази връзка неправилно във въззивната жалба се твърди, че съдебният състав е приел, че нищожността на клаузата на чл. 8 от договора влече нищожността на целия договор. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 8 и чл. 6 от договора във връзка с чл. 10 от Общите условия и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно. че са неизпълними от кредитополучателя или извън приложението на ЗПК. то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл. I I. ал. 1, т. 10 от ЗПК). като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл, 19, ал. 4 ЗПК. Може да се направи обоснован извод за изначалното очакване от страна на кредитора изискването за обезпечение да не бъде изпълнено от длъжника. Вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Посоченото обстоятелство безспорно нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. съгласно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите но кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 3 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Излагат се подробни аргументи. Противоречащи на доказателствата по делото са изложените във въззивната жалба твърдения за наличието на договорка между страните, която да се явява в пряка връзка с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК. Така цитираната разпоредба уговаря възможността за едностранна промяна на общите разходи по кредита. В случая такава промяна изначално не е налице, като в това число и не са налице уговорки в договора, по отношение на изискуемите обстоятелства по двете точки от цитираната разпоредба. В случая общият разход по кредита, включващ и заплатената от потребителя неустойка е бил известен на кредитора, но въпреки това заемодателят не го е отразил при изчисляването на ГПР. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ад.2 г. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. По повод присъдените разноски, счита, че съдебният състав правилно е определил същите, като присъденото адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове не надвишава предвидените размери по Наредба № I за минималните адвокатски възнаграждения. В обобщение се иска да се постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

За въззивника в с.з не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

Въззиваемата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявени са осъдителен иск за връщане на платено без основание и обуславящ го установителен иск за обявяване недействителността на договор за потребителски кредит.

Главният правопораждащ факт, от който ищцата черпи основанията си, а ответникът – възраженията си, е сключването на договор за паричен заем от 14.02.2021г., сключен между Креди Йес ООД, като заемодател, и Е. Г. Димитров, като заемополучател с който е уговорено отпускането на заем в размер на 3000лв,, с месечен лихвен процент в размер на 4

3.330%, с размер на погасителната вноска 224.26лв, плащане на първо число от месеца, като първото плащане е на 14.03.2021г., осемнадесет месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 18 месеца, обща сума за плащане 4036.62лв, дата на последно плащане 14.08.2023г., ГПР 48.32%. В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания: заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията на чл.10, ал.2,т.1 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемодателя ценна книга, издадена в полза на заемодателя.В чл.8 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави договореното в чл.6 от договора, 3дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2,т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2461.38лв, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.Договора за заем е подписан на 14.02.2021г. от представител на заемодателя и от Е. Г. Д.. Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл.8 от договора в размер на 224.26лв,разсрочена неустойка по чл.8 от договора в размер на 136.74лв и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от договора 361 лв.