Решение № 5038 от 03.07.2024, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 160/2024
- Вид
- Решение № 5038
- Подписан
- 03.07.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Чавдар Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 172 ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.144, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.145 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.219, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 21 ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 225 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.36, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.42 ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл.42 ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията
- §127 · Закон за устройство на територията
- §127, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §127 ал.1 · Закон за устройство на територията
- §16 · Закон за устройство на територията
- § 16 ал.1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 5038
Бургас, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ административно дело № 20247040700160 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М. М. Х., с постоянен адрес Община Руен , [населено място] , [улица], против Писмо с рег. № ТСУ-2059-183 от 21.12.2023г. на Главния архитект на Община Руен, с което на жалбоподателя било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ за строеж, представляващ „сграда с инициали МЖ, постройка с инициали МС, постройка с инициали пМС, сграда с инициали пМЖ и постройка с инициали кл. находящи се в [УПИ], кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен.
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички релевантни факти. Излага доводи за немотивираност и необоснованост на акта и моли отказът да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на удостоверение за търпимост на процесните постройки. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорения отказ.
Ответникът – главен архитект на Община Руен, редовно уведомен, се явява лично и изразява становище по съществото на спора, като излага аргументи в подкрепа на оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Представлява се и от процесуален представител, който прави възражени за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.
След преценка на жалбата и изложените в същата аргументи, А. съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
От събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:
Производството пред административния орган е започнало по заявление № ТСУ – 2059/20.12.2023г. (л.10 от делото), подадено от М. Х. за издаване на удостоверение за търпим строеж по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за постройки , находящи се в УПИ ХIII-488, кв.32 и описани с абревиатури както следва: - МЖ, МС, ПМЖ, кл. и ПМС по плана на [населено място], Община Руен.
Към заявлението били приложени декларации от М. Х. на л.11 и 12 по делото, с които заявителят декларирал, че стопанисва повече от десет години недвижимия имот, ведно с всички постройки описани по-горе., както и в уверение на това, че процесните сгради са били построени съответно през 1970 и 1945 г. и ремонтирани през 2018г.
Към заявлението били представени още снимков материал и скица на същия имот с отразяване на всички находящи се в него постройки. Повод за иницииране на самото производство, видно от разменена кореспонденция на кмета на О. Р. и жалбоподателя станал сигнал на Окръжна прокуратура Бургас за получени данни за осъществено незаконно строителство, като било посочено, че окръжна прокуратура била сезирана от Върховната прокуратура на Република България, като по повод на сигнала била осъществена и теренна проверка, резултатите от която констатирали разминаване с констатациите и снимките на приложението “Google Earth”, като за разликата бил изготвен протокол от 19.05.2023г. С посочената кореспонденция кметът на община Р. У. жалбоподателя , че същият е страна в производство по премахване на незаконен строеж, като за целите на преустановяване на производството пожелал от страна на жалбоподателят да му бъдели представени строителни книжа или удостоверение за търпимост на сградата.
От представената преписка се установява обстоятелството, че на 28.03.2023г. съседът на жалбоподателя Х., именована З. О. Ш. с [ЕГН] е подала „Сигнал“ против М. М. Х. за това, че в [населено място] същият е построил нова едноетажна масивна жилищна сграда. Сочи се, че най-вероятно същата постройка не е била декларирана и не са били заплатени дължимите местни данъци, като изразява мнение, че същата вероятно не е предвидена в подробния устройствен план като начин на застрояване, както и с оглед неуредени регулационни сметки на уличната и дворищната регулации.
Във връзка с таказаявения сигнал ВКП уведомила Окръжна прокуратура Бургас, а последната възложила на Кмета на Кмета на О. Р., чрез компетентните при общината длъжностни лица за извърши проверка по посочения сигнал до 25.05.2023г.
Във връзка с възложената проверка и за установяване на обстоятелствата, спорни в провежданото производство били изготвено извлечение от декларираните обстоятелства, свързани с плащането на местни данъци и такси, като от извлечените справки било установено, че два броя сгради, именовани „жилище“, ведно с два броя сгради именовани „второстепенна постройка“ и една с наименование „гараж“ били декларирани с нарочна декларация през 1998г. в [населено място], на адм. адрес [улица], като самата декларация била с вх. № 7766/27.03.1998г., установено от данните по приложената „приходна квитанция“ с № **********/27.04.2023г.
Във връзка с проверката било представено и регистрирано копие на частично изменение на ЗРП по реда на чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ относно парцел V в кв. 32 по плана на [населено място], касаещо образуване на два нови парцела , отредени за индивидуално жилищно строителство, с уточнението, че регулацията м-у п-л XIII-488 и V-487 се запазва, като отпада предвиждането на ЗРП за строеж на ресторант.
От събраните по делото доказателства се установява и възложено геодезическо заснемане от страна на Община Руен за сметка на жалбоподателя с цел установяване наличието на неуредени регулационни сметки, както и кореспонденция по повод изразено несъгласие това да бъде сторено за сметка на жалбоподателя. Вследствие на това, заснемането е било възложено от страна на Община Руен.
По така депозираното заявление, административният орган постановил процесния отказ да издаде Удостоверение за търпимост, като приел, че постройките предмет на обследване не са търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. В мотивите органът посочил, че постройките не отговарят на изискуемите по закон отстояния, тъй като са разположени на по-малко от три метра от общата вътрешна регулационна линия с УПИ IV489, касателно сградите именовани пМС, МЖ и МС, а съществуващата сграда с инициали пМЖ се твърди да е ситуирана на общата вътрешна регулационна линия с УПИ V487, кв.32 по плана на [населено място], общ. Руен. Посочено е също така, че съществуващата постройка с инициали кл. е ситуирана на уличната регулационна линия.
Жалбоподателят бил уведомен за издадения отказ с обжалваното писмо изх.№ ТСУ – 2059 – 1/21.12.2023г. (л.19 от делото).
С жалба вх.№ ТСУ – 2059 – 2/ 17.01.2024г. (л.3 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, отказът е обжалван по съдебен ред.
По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът не е приел, заради непълноти и неточности, като е указал на вещото лице да отстрани същите. Изготвено е допълнение на СТЕ, двете части са били приети от съдебния състав, изключая посочените от архитекта неточности, за които същият е заявила, че не поддържа посочените части от първоначалното заключение.
Видно от първата част на заключението на вещото лице, съгласно предоставените планови извадки на [населено място], в които има кадастрални и регулационни данни и при съобразяване с данните на разпитаните свидетели за момента на реализиране на спорните строежи, същите са изградени съответно при действието на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ в сила от 03.01.1950 год. или при Закона за териториално и селищно устройство ЗТСУ от 1973 год.- действал до 31.03.2001 год.
В този времеви период за [населено място] са изработени два кадастрални и регулационни плана от 1961 год. и от 1987 год. УПИ ХШ“488/бивш [УПИ]/ и по двата плана имотът е бил отреден за жилищно строителство. Няма данни регулацията и по двата плана да е приложена. Няма данни за изработени отменени или действащи Застроителни планове за този период.
За [УПИ] е в сила регулационен план одобрен със Заповед № РД-08-379/21.06.2018 год., с който план страничните регулационни линии са приведени по съществуващите имотни граници, от което може да се направи заключение, че регулационният план е приложен, като [УПИ] в кв.32 по плана на [населено място] е отреден за жилищно строителство.
Няма данни за изработен План за застрояване, с който да е установен траен устройствен статут на съществуващите сгради в [УПИ] за основното и допълващото застрояване.
Според заключението на вещото лице и съгласно чл.140, ал.5 от ЗУТ в населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. “ Тази разпоредба дава възможност да се разрешава строителство в имоти за ниско жилищно застрояване без ПУП и според вещото лице това се явява основание за реципрочно изследване на строежите относно тяхната търпимост.
ЗУТ, чл.21.ал. 1 конкретизира по какъв начин могат да се застрояват имотите, т.е начинът на застрояване в съседни урегулирани имоти може да бъде свободно или свързано, а чл.41 и чл.42 и сл. допускат освен основното да се изграждат и сгради на допълващото застрояване.
По този ред може да се изграждат сгради на допълващото застрояване, разположени на улична регулация, като свързано застрояване в два съседни имота по реда на чл. 42 ал. 1 и 2 и при условията на чл. 21 ал.5 ЗУТ. Тази разпоредба има отношение към изследването на /сграда ПМС/в оранжево/ и сграда ПМЖ/в жълто/, по заключението на експерта.
Според заключението сграда МС /в розово/ като допълващо застрояване долепено до основното застрояване - сграда МЖ /в синьо/ отстои на разстояния по-големи от нормативните и също е допустима по сега действащите норми- чл.42 ал.1 и 2 ЗУТ.
Сградата на основното застрояване - МЖ/в синьо/ отстои от регулационната граница от изток на повече от 3.0 м., а от запад на ср.5.0 м. между сградите в двата имота при условията на допустимите отклонения по чл.36, ал.1 от ЗУТ.
Според заключението на експерта и съгласно нормата за допустимите отклонения сграда МЖ също отговаря на условията за застрояване.
Относно допустимите устройствени показатели в имоти отредени за ниско жилищно застрояване:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ имоти за ниско жилищно застрояване се застрояват със следните стойности:
Сгради с ниска височина до кота корниз 10м.- Плътност от 20-60%, Кинт. от 0.5 до 1.2 и озеленяване от 40 до 60 %
Процесните сгради МЖ, МС, ПМЖ, ПМС са с обща площ от 176.00 кв.м. отговаряща на Плътност на застрояване - 31% и Кинт. 0.30 . Т.е., според заключението на експерта изпълнените устройствени показатели са под допустимите
С допълнителното заключение вещото лице уточнява, че оттегля последните четири абзаца, от лист 6 от първоначалното Заключение, като вместо тях допълва, че в периода до 1987 год. [населено място] не е имало застроителен план, като при липса на Застроителни планове, строежите са били разрешавани с изработването на Квартално-застроителни планове, Застроителни разработки или с визи за проектиране с точни мерки. Такава то е установило да е издадена за гараж от 1980 год. - Приложение 1 към допълнителното заключение.
След изработването и утвърждаването на Застроителен и Регулационен план на [населено място] през 1987 год., строителството е разрешавано съобразно плана.
Разпечатката съдържа 42 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8f17122-a9a2-4493-b38d-042c0f4550d7