Решение № 158 от 20.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Ямбол, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20242300100169 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Т. С. от гр. * за осъждане на Окръжен съд- гр. Сливен да му заплати сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- душевни болки и страдания, чувство на безсилие, адаптивно разстройство, претърпени от него и семейството му, по отношение на които се сочи, че са пряка и непосредствена последица от допуснати достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз от Окръжен съд- гр. Сливен при постановяването на съдебен акт- Определение № 112 от 17.03.2016 г., неподлежащо на институционален контрол, послужило по воденото против ищеца в качеството му на подсъдим наказателно производство по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, приключило с осъдителна Присъда № 10 от 30.04.2019 г.

Ищецът претендира вредите на основание чл.6, §1 и чл.13 от ЕКПЧОС. Поддържа в исковата си молба, че Определение № 112 от 17.03.2016 г на Окръжен съд- гр. Сливен е постановено по реда на чл. 161, ал.1 от НПК, като в същото липсват задължителните, изискуеми от закона реквизити- наименование на съда, издал акта, номер на делото по описа на съда. Сочи, че са налице несъответствия и противоречия между искането на ОП- Сливен и съдебния акт, тъй като прокуратурата е твърдяла в искането си, че е приложила две докладни записки /л.35 и л.36 в т.I от ДП/, а в постановеното от съдия Дражева определение е посочена една с рег. № 3286 р– 9068/2016 г., както и това, че искането на ОП- Сливен е без изходящ номер и без входящ номер в ОС- Сливен. Ищецът се позовава и на това, че 1

Постановлението за образуването на досъдебното производство на прокуратурата е от 11.03.2016 г. и при липсата на задължителни реквизити по чл. 214, ал.1 от НПК- законен повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство. На основание изложените в исковата молба твърдения, ищецът счита, че Определение № 112 от 17.03.2016 г. на Окръжен съд- гр. Сливен е неистински официален документ, на който е придаден вид, че направеното изявление изхожда от лицето, посочено като негов автор, който е използван във воденото против него наказателно производство, приключило с осъдителна присъда.

По тези съображения ищецът настоява за постановяване на решение, с което предявеният от него иск против ответника да бъде уважен.

В о.с.з. исковата молба се поддържа изцяло от ответника, който в хода на делото по същество излага доводи, съгласно които за да бъде валидно определението, постановено в производството по чл. 161, ал.1 от НПК, следва да съдържа едновременно всички посочени реквизити в разпоредбата на чл.

254, ал.1 от ГПК реквизити, като липсата на един от тях води до нищожност на акта, сочи, че определението не е брандирано, липсва подпис и печат на същото, както и дата и час на постъпване на документа, входящ номер в деловодството. Твърди, че допуснатото правонарушение на Окръжен съдСливен е видимо, поради което е и доказано. Ищецът поддържа в о.с.з., че за да бъдат приложени нормите на ЗОДОВ, включително и на чл. 6, §1 от Европейската конвенция, е необходимо на първо място да е налице правонарушение, което в случая е видимо, причинно-следствена връзка, която също счита че е установена, с посочване на името му в съдебния акт, както и настъпили неимуществени вреди, които се презумират, съгласно практиката на Европейския съд. Позовавайки се на становище на Българския институт за правни инициативи, счита, че системата за случайно разпределение на делата „Law choice“ е с ниско ниво на сигурност и позволява да се манипулира дори и архива, поради което и счита представените от ответника протоколи за случайно разпределение на делата чрез тази система за негодни доказателства.

С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът Окръжен съд- Сливен, представляван от административни ръководител- председател М. Д., оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. като неоснователен. Изтъква, че сочените от ищеца пороци на Определение № 112 от 17.03.2016 г., послужило при разглеждането на НОХД № 243/2018 г. на СлОС, осъществения инстанционен контрол за законосъобразност по отношение на постановената присъда, не са довели до нарушаване правото на ищеца на публичен и справедлив процес и по своята същност не представляват нарушения на правото на ЕС. Поддържа се, че дори и евентуално да са допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, същите не са съществени и санкционирането им представлява гарантирано от НПК право на ищеца, което е надлежно упражнено в хода на наказателното производство. Ответникът счита, че правото на ищеца на 2 ефективна защита в справедлив публичен процес от независим и безпристрастен съд е било гарантирано и надлежно упражнявано от него както при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен, така и в осъществения в последствие пълноценно инстанционен контрол. Твърди, че процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определенията, постановени от съда в производството по чл.161 от НПК, като в това производство съдът следва да се увери, че се касае за неотложен случай и това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, както и че последните са във връзка с предмета на разследване. Според изложеното в отговора на исковата молба, при разглеждане на НОХД № 243/2018 г. от Окръжен съд- Сливен са били съблюдавани всички принципи за осигуряване на ефективна защита в наказателното производство, като на ищеца са предоставени изискуемите от правото на ЕС и вътрешното законодателство гаранции за достъп до правосъдие и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, включително за осъществяване на косвен контрол за законосъобразно по отношение на Определение № 112 от 17.03.2016 г. и значението на този съдебен акт за надлежното събиране на доказателства и спазване на процесуалните правила. Оспорват се твърденията на ищеца, като некореспондиращи с данните по НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд- Сливен и ЧНД № 151/2016 г. на СлОС за неистинност на изявленията на магистрата, посочен като докладчик, с доводи, съгласно които делото е разпределено надлежно, съобразно действащите към м. март 2016 г.

„Вътрешни правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в окръжен съд- Сливен“, съгласно т. 2.1 - „По дежурство“ и по утвърден график. Ответникът поддържа, че в производството по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ съдът не може да пререшава спора, приключил с влязъл в сила съдебен акт, в каквато насока са всеки един от доводите за допуснати процесуални нарушения при постановяването на Определение № 112 от 17.03.2016 г., приобщено като част от досъдебното производство при разглеждането на НОХД № 243/2018 г. на Окръжен съд - Сливен. Счита, че при постановяването на определение № 112 от 17.03.2016 г., с което на основание чл. 161, ал. 1 НПК е дадено разрешение, „..на 22.03.2016 г., в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. да бъде извършено претърсване на жилище, обитавано от М. Т. С...., както и за изземване на вещи и предмети, които могат да имат значение за ДП № 43 „ИГГ72016 по описа на ОД на МВР - Сливен, вх.

№ 571/2016 г., пор. № 64/2016 г. на Окръжна прокуратура - Сливен“, липсва действие или бездействие от страна на Окръжен съд - Сливен, което да е накърнило правото на ищеца на справедлив процес и достъп до правосъдие, регламентирани в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, съответно не са налице предпоставките за ангажирането на отговорността на Окръжен съдСливен по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. По тези съображения ответникът настоява предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В о.с.з. ответникът не изпраща законен или процесуален представител.

3

С молба вх. № 6172 от 18.10.2024 г. ответникът излага доводи за недопустимост на предявения от ищеца иск, като настоява производството по делото да бъде прекратено. Поддържа, че нарушенията, на които се позовава ищеца, следва пряко и непосредствено да нарушават норми на ПЕС, а такива твърдения в исковата молба не се съдържат. Позоваването от ищеца на ПЕС е общо и формално, което води до недопустимост на предявения иск. В случай, че тезата на ответника за недопустимост на предявения иск не бъде възприета от съда, се поддържа искане за отхвърлянето му като неоснователен.

Представителят на ЯОП в съдебно заседание изразява становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на същия. Намира за недоказани заявените от ищеца вреди, а исковата претенция за завишена по размер. Поддържа, че валидността на съдебното определение, неговото авторство, форма, съдържание, производството, в което е било издадено, поводът, въз основа на който е било издадено, както и годността на събраните с неговата санкция доказателства, е била предмет на разглеждане от три съдебни инстанции, които са разгледали наказателното дело по същество.

Счита, че законосъобразността на определението не е била поставена под съмнение и към настоящия момент същата не подлежи на преразглеждане и пререшаване, включително и в настоящото съдебно производство. Излага, че всички съществени доводи, наведени от ищеца са относими към формата, а не към съдържанието на съдебния акт и не могат да обосноват претендираната отговорност на държавата за причинени неимуществени вреди. По изложените съображения настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е установено въз основа на представената от ответника разпечатка от САС „Съдебно деловодство“ и между страните не е налице спор, че ищецът М. Т. С. е имал качеството на подсъдим по НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, което към момента е приключило с влязла в сила на 26.02.2024 г. присъда. Със същата Т. е осъден за престъпления по чл. 278, ал.6 от НК и по чл. 277а, ал.7 от НК. Постановената присъда от Окръжен съд- гр.

Сливен е била предмет на инстанционен контрол от въззивната инстанцияАпелативен съд- гр. Бургас, както и от касационната инстанция- ВКС на РБ.

Безспорно е установено и това, че в хода на наказателното производство, водено против ищеца, приключило с влязла в сила присъда по посоченото НОХД № 243/2018 г. по описа на ОС- Сливен, в неговата досъдебна фаза, е постановено Определение № 112 от 17.03.2016 г. от съдия при Окръжен съд- Сливен, с което е разрешено да бъде извършено на 22.03.2016 г. в периода от 07.00 ч. до 19.00 ч. претърсване в жилищата, обитавани от М. Т. С. в гр. *, на ул. *** и на ул. *** и изземване на вещи и предмети, които могат да имат значение за ДП № 43 „ИП“/2016 г. по описа на ОД на МВР- Сливен, вх. № 571/2016 г., пор. № 64/2016 г. по описа на Окръжна 4 прокуратура- Сливен.

Видно е от обстоятелствената част на това определение, че същото е постановено във връзка с постъпило на 17.03.2016 г. в канцеларията на ОССливен искане на прокурор при ОП- Сливен за разрешаване по реда на чл.

161, ал.1 от НПК за извършване на претърсване на две жилища, находящи се в гр. * и изземване на предмети и вещи, които могат да бъдат от значение да ДП.

Като доказателство по делото от ищеца е представено Искане на ОПСливен до ОС- Сливен с правно основание чл.161, ал.1 от НПК за разрешаване извършването на претърсване и изземване в жилищата на посочените адреси в гр. *.

По делото е представено и Постановление за образуване на ДП срещу неизвестен извършител от 11.03.2016 г. на прокурор от ОП- Сливен.

Видно от представените от ответника Вътрешни правила за организацията и дейността по случайното разпределение на делата в ОССливен, утвърдени от административния ръководител- председател на съда със Заповед № РД- 13- 14/26.01.2026 г., т.2 от същите, се установява, че на дежурен съдия при ОС- Сливен, съгласно предварително вписан и утвърден график за дежурство, се разпределят частни наказателни дела- по искания на органите на досъдебното производство за разрешение или одобрение на процесуални действия, разпити пред съдия, производства по мерки за неотклонение и по другите мерки за процесуална принуда в досъдебното производство, по молби за разкриване на банкова и търговска тайна то ЗКИ, обезпечителни мерки. Т.е., съгласно Вътрешните правила на ОС- Сливен за случайно разпределение на делата, исканията по чл.161, ал.1 от НПК се разпределят на дежурен съдия.