Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 29.01.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2643/2025
Вид
Решение № 46
Подписан
29.01.2026
В сила
07.03.2026
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.7, ал.2, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Монтана, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН И.НОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН И.НОВ Гражданско дело № 20251630102643 по описа за 2025 година

Разглежда се обективно установителен иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22, вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: ****** е предявил против в.б., ЕИК: *** с. установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ***, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, за което се излагат подробни съображения.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба, предвид което спрямо ответника са настъпили законните последици/преклузии/ на чл.

133 от ГПК. След срока за отговор с писмено становище оспорва иска в цялост, за което излага подробни съображения и моли съда да го отхвърли.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е допустим за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото с процесуално допустимо искане.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Доказателствата по делото са писмени.

1

Видно е от приложеният препис от процесния Договор за кредит№ ***/10.02.2024 г., че същият е сключен при следните параметри: сума по кредита- 900 лв.; срок на кредита- 30 дни; лихвен процент- 40,97%; процент за срока на кредита- 40,99%; ГПР-49,6%; такса за бързо разглеждане-186,68 лв.; обща дължима сума по кредита- 1 116 лв.. В процесния договор е вписано, че ,,изчисленият по-горе ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги‘‘. С посоченото се нарушава императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно ясно и коректно посочен размер на ГПР, като т.нар.,,такси‘‘ не са включени в размера на ГПР, предвид което същите представляват т.нар.,,скрита лихва‘‘ и неправомерно оскъпяват кредита. Освен некоректно посочен размер на ГПР, допълнително основание за недействителност на договора е, че предвид невключването на всички разходи по кредита в размер на ГПР по кредита, реалният му размер очевидно надвишава допустимият размер от петкратният размер на законната лихва, съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Предвид посоченото, съдът приема за доказано в процеса, че процесният Договор е сключен при твърдяните от ищцата параметри, водещи до неговата недействителност съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, сключен, при наличие на неравноправни клаузи, водещи до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.

Така мотивиран, съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи.

При този изход на делото, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАДв., пълномощникът на ищеца-адв. Е. И. има право на адвокатски хонорар, тъй като е оказала на ищеца безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв. Хонорарът на адвоката следва да бъде определен съгласно Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа- чл.7, ал.2, т.2 в размер на сумата от 274,72 EUR с ДДС.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235 ГПК, във вр.с чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22, вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между страните Н. Д. С., ЕГН ********** с адрес: ******и в.б., ЕИК: *** с.

Договор за кредит № ***/10.02.2024 г., като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е недействителен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 38, aл.2 от Закона за адвокатурата в.б., ЕИК:

*** с. ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД ,,Е. И.‘‘, ЕИК: *** с адрес: *** сумата от 274,72 EUR с ДДС- възнаграждение за безплатна адвокатска защита по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3