Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 14.01.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1292/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
14.01.2025
В сила
29.04.2025
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Сливен, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20242230201292 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба от С. Д. А., против НП № 24-0804-007127 от 26.08.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР-Сливен, РУСливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.08.2024 г., полицейските служели Х. С. и Д. Д. били нощна смяна и изпълнявали задълженията си по контрол спазване правилата за движение по пътищата. Докато полицаите се движели със служебния автомобил, в 00:40 часа забелязали движението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ .... по бул. “Генерал Скобелев“ в кръговото кръстовище с бул. “Цар С.“ в посока бул.“ Цар О.“, който при включване в движението от ул.“Търговска“ към бул.“Цар С.“ не спазил пътен знак Б2 „Стоп“ и не спрял. Поради това 1 полицейският екип подал светлинен и звуков сигнал, за да спрат за проверка водача. Докато предприемали действието за спиране на водача за проверка, полицаите видели, че водачът на МПС е без поставен обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС. При проверката старши полицай Х. С. установил, че водач на лекия автомобил е С. А., който обяснил че няма контролни точки и не желае да му пишат акт за това, че е бил без поставен обезопасителен колан.

За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН GA1349011 от 05.08.2024 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил лично получен от жалбоподателя на 05.08.2024 г., като същият посочил, че няма възражения.

Депозирано било на 05.08.2024 г. писмено възражение от жалбоподателя до Началника РУ при ОД МВР- Сливен. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Обяснил, че така посочената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения.

Образувана била проверка, въз основа на която били снети сведения от полицейския служител, установил нарушението - Х. С. и Д. Д.. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор И. И. до Началник РУ - Сливен, с която било предложено възражението да се приеме за неоснователно и по съставения срещу жалбоподателя АУАН да бъде издадено НП.

Въз основа на издадения АУАН , на жалбоподателя било издадено наказателно постановление № НП № № 24-0804-007127 от 26.08.2024 година от Началник Сектор в ОДМВР, РУ Сливен, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР му отнел 10 контролни точки.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ .... по бул. “Генерал Скобелев“ в кръговото кръстовище с бул. “Цар С.“ в посока бул.“ Цар Освободил“ и при включване в движението от ул.“Търговска“ към бул. “Цар С.“ не се е съобразил с пътен знак Б-2 - Стоп, като е продължил движението си без да спре на посочения пътен знак.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП водачът е длъжен да съобразява поведението си пътните знаци. Жалбоподателят не е сторил това, а е преминал през кръговото кръстовището без да съобрази поведението си с пътния знак. Това е установено по несъмнен начин от показанията на полицейските служители Х. С. и Д. Д.. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители изцяло, тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Същите са били преки очевидци на преминаването на жалбоподателя на кръстовището, още повече че именно това неспазване на пътния знак е било и причината да предприемат спиране на водача чрез възпроизвеждане на светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, за да бъде извършена проверка на водача.

Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и правилно е определено наказанието по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 20 лева.

По отношение на другото установено нарушение, съдът също намира, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини за неизползването на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в ал.2 на същата разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. В настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че полицейските служители не са имали видимост към управлявания от водача автомобил, за да възприемат че същият е бил без поставен обезопасителен колан и че не е спрял на знак Стоп. Съдът намира, че по отношение на това нарушение не бяха представени нито писмени, нито гласни доказателства, които да опровергаят извършването му. Съдът не кредитира показанията на св. Руси Русев, тъй като същият не е бил пряк очевидец, нито участник в движението, когато е установено 3 нарушението и същите противоречат на установената фактическа обстановка.

Твърденията на този свидетел, че поради затъмнение на страничните и задните стъкла, няма как да се види дали шофьорът е с поставен обезопасителен колан, съдът намира за неоснователни съждения. На първо място от показанията на двамата полицейски служители се установи, че същите са имали ясна видимост към водача и то към неговото предно стъкло, тъй като са се намирали със служебната кола срещу него. На следващо място няма как съдът да приеме, че при затъмнение на странични или задни стъкла видимостта на този автомобил би била ограничена до такава степен, че да не се възприема положението на хора и предмети в нея, тъй като ако видимостта на така затъмнените стъкла не отговаряше на изискванията на закона, то полицейските служители са щели да вземат отношение по това, категоризиращи го като административно нарушение. По делото се установи, че служебният автомобил на полицаите се е намирал срещуположно на леката кола, управлявана от жалбоподателя и ясно са възприели извършените от него нарушения.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в четиринадесет дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от законодателя. По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Съдът намира, че правилно и законосъобразно е съставен АУАН и е издадено НП и като такова следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-007127 от 26.08.2024 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Сливен, РУ Сливен, с което на С. Д. А. с ЕГН 4

**********, с адрес: общ.Сливен, с. Чинтулово, ул.“М. К.“, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5