Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1931 от 14.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1300/2022
Вид
Решение № 1931
Подписан
14.04.2023
В сила
23.02.2024
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. София, 14.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100101300 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В. В. е заявила в искова молба от 09.02.2022 г., че на 08.03.2021 г. е участвала в ПТП, предизвикано от К. Н., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗАД ,,ОЗК З.‘‘ (ОЗК). От ПТП В. В. е получила счупване на четвърта метатарзална (предходилна) кост на дясно ходило, което ѝ е причинило болки и страдания.

[2] На 14.04.2021 г. В. В. е поискала от ОЗК да заплати обезщетение за неимуществени вреди. ОЗК е определил 3 000,00 лева обезщетение, което В. В. приема за недостатъчно, като според нея се дължат 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2 775,02 лева за разходите по лечението ѝ. Затова В. В. моли съда да осъди ОЗК да ѝ заплати:

- 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната 1 лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане;

- 2 775,02 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4; определението за допускане изменение на исковете, л. 106).

2. На ответника

[3] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не К. Н., а В. В. е причинила ПТП;

2. В. В. не е претърпяла твърдените болки и страдания от увреждането от ПТП и не е направила разходи за лечението си;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4 . В. В. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже, когато е започнала пресичането на пътното платно, не е съобразила отстоянието на приближаващия автомобил и неговата скорост. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 44-45).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[4] Не се спори, че В. В. е била родена на ******* г. Тя е била весела и жизнерадостна; обичала е да спортува. На нея се е налагало да пътува често по работа с автомобила си. Винаги В. В. е била елегантно облечена и обута (показанията на свидетелката Д.М., л. 104-105).

[5] На 08.03.2021 г. около 19:55 часа К. Н. е управлявал лек автомобил „Киа“ в София, по ул. „Сан Стефано“ с посока на движение от ул. „Шипка“ към бул. „Васил Левски“. Той е приближил до кръстовището на ул. „Сан Стефано“ с ул. „Оборище“, на което вляво от него е имало пешеходна пътека, сигнализирана с пътни знаци (споразумението по наказателното дело, л. 7-11; стр. 12 от заключението на вещите лица доц. А. и д-р Ш., л. 146-153). Той е 2 спрял, за да изчака преминаващи автомобили по ул. „Оборище“ (показанията на свидетеля Н., л. 103-гръб).

[6] Когато К. Н. е предприел ляв завой по ул. „Оборище“, В. В. е вървяла по пешеходната пътека отдясно наляво спрямо движението на автомобила „Киа“. К. Н. не е пропуснал В. В. и така е реализирал ПТП с нея на около пет метра от десния бордюр на ул. „Оборище“. К. Н. е могъл да предотврати удара независимо от скоростта на движение на В. В.

(споразумението по наказателното дело, л. 7-11 - в него изрично е прието, че В. В. е пресичала отдясно наляво, а К. Н. не я е пропуснал, т. е. тя е била върху пешеходната пътека, когато автомобилът „Киа“ е навлязъл в ул.

„Оборище“. Това обстоятелство е било елемент от състава на престъплението, за което К. Н. е бил наказан; стр. 12 от заключението на вещите лица доц. А. и д-р Ш., л. 146-153).

[7] От ПТП В. В. е получила неразместено счупване на четвърта метатарзална (предноходилна) кост на десен крак, под главичката (споразумението по наказателното дело, л. 7-11). Не се спори, че към този момент ГО на К. Н. е била застрахована при ОЗК.

[8] В. В. е провела консервативно лечение чрез имобилизация на дясното ходило и дясната глезенна става, като е било поставено ортезно средство за 43 дни. Заради имобилизацията В. В. се е обездвижила и това е затруднило нейното самостоятелно обслужване и придвижване. След сваляне на имобилизацията В. В. е провела рехабилитация и физиолечение (показанията и стр. 4 от заключението на вещото лице д-р С., л. 84-88 и л.

102-103).

[9] Възстановяването на В. В. е продължило около три месеца. Трайна последица от увреждането е спадането на напречния свод на дясното ходило на В. В. (т. нар. ,,плоско ходило‘‘). Това представлява деформация на ходилото, която е с постоянен характер и е в резултат от имобилизацията, а се дължи на отслабване на мускулатурата и загуба на еластичност на връзките на ходилото (показанията и стр. 4-5 от заключението на вещото лице д-р К. С., л.

3

84-88 и л. 102-103).

[10] През периода на лечение В. В. е търпяла болки и страдания, като в началото болките са били с по-голям интензитет. Към настоящия момент тя все още се оплаква от болки и поява на оток при продължително натоварване (стр. 4 от заключението на вещото лице д-р К. С., л. 84-88).

[11] Увреждането е повлияло на В. В. негативно, физически и психически. Налагало се е тя да носи само платнени и меки обувки (показанията на свидетелката М., л. 104-105).

[12] Увреждането на В. В. е доста по-леко от това, което е било предмет на обезщетяване на решение на САС 760-2018-12-ти с-в по гр. д.

6 462/2017 г. Това е така, защото счупването по решението на САС е било открито и с рана в областта на счупването. Също така в случая на САС, е имало и увреждане на ахилесовото сухожилие, което е изисквало оперативно лечение. По скала от едно до пет, като в едно е най-лекото увреждане на метатарзални кости, а пет е най-тежкото увреждане, увреждането на В. В. би попаднало в две, а увреждането по делото на САС в четири (показанията на вещото лице д-р С.).

[13] За лечението си В. В. е заплатила 2 756,44 лева (съдът приема, че всички разходи са свързани с лечението с изключение на 18,58 лева, заплатени за мицеларна вода и трахизан) (разходните документи, л. 24-34 и л.

90-94; стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 84-88). На 16.04.2021 г. В. В. е поискала от ОЗК да изплати обезщетение (претенцията, л. 12 ). Не се спори, че ОЗК не е изплащал на В. В. обезщетение.

[ 1 4 ] В. В. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат, който е бил регистриран по ЗДДС (л. 97 и л. 99). ОЗК е заплатил: 250,00 лева на вещи лица (л. 140); 30,00 лева за свидетел (л. 70); 6 384,00 лева за адвокат (л. 145). Общо разноските му са за 6 664,00 лева. Съдът е изплатил от бюджета на СГС 500,00 лева за вещи лица 4

(л. 108 и л. 141)

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15] В. В. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. В. В. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на В. В.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ОЗК;

4. вследствие на уврежданията неимуществени/имуществени вреди;

В.

В. да е

5. за тези вреди ОЗК да не е изплатил на В. В. обезщетение.

[18] Съдът установи, че:

5 претърпяла

1. на 08.03.2021 г. В. В. е участвала в ПТП, покрито от застраховка ГО;

2. от него В. В. е получила увреждания;

3. ПТП е било причинено от К. Н. (в тази му част споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд);

4. ГО на К. Н. е била застрахована при ОЗК;

5. от уврежданията В. В. е претърпяла болки, страдания и неудобства и е заплатила 2 756,44 за лечението си;